Luke 1

King James Version

1 Forasmuch as many have taken in hand to set forth in order a declaration of those things which are most surely believed among us, 

2 Even as they delivered them unto us, which from the beginning were eyewitnesses, and ministers of the word; 

3 It seemed good to me also, having had perfect understanding of all things from the very first, to write unto thee in order, most excellent Theophilus, 

4 That thou mightest know the certainty of those things, wherein thou hast been instructed. 

5 There was in the days of Herod, the king of Judaea, a certain priest named Zacharias, of the course of Abia: and his wife was of the daughters of Aaron, and her name was Elisabeth. 

6 And they were both righteous before God, walking in all the commandments and ordinances of the Lord blameless. 

7 And they had no child, because that Elisabeth was barren, and they both were now well stricken in years. 

8 And it came to pass, that while he executed the priest's office before God in the order of his course, 

9 According to the custom of the priest's office, his lot was to burn incense when he went into the temple of the Lord. 

10 And the whole multitude of the people were praying without at the time of incense. 

11 And there appeared unto him an angel of the Lord standing on the right side of the altar of incense. 

12 And when Zacharias saw him, he was troubled, and fear fell upon him. 

13 But the angel said unto him, Fear not, Zacharias: for thy prayer is heard; and thy wife Elisabeth shall bear thee a son, and thou shalt call his name John. 

14 And thou shalt have joy and gladness; and many shall rejoice at his birth. 

15 For he shall be great in the sight of the Lord, and shall drink neither wine nor strong drink; and he shall be filled with the Holy Ghost, even from his mother's womb. 

16 And many of the children of Israel shall he turn to the Lord their God. 

17 And he shall go before him in the spirit and power of Elias, to turn the hearts of the fathers to the children, and the disobedient to the wisdom of the just; to make ready a people prepared for the Lord. 

18 And Zacharias said unto the angel, Whereby shall I know this? for I am an old man, and my wife well stricken in years. 

19 And the angel answering said unto him, I am Gabriel, that stand in the presence of God; and am sent to speak unto thee, and to shew thee these glad tidings. 

20 And, behold, thou shalt be dumb, and not able to speak, until the day that these things shall be performed, because thou believest not my words, which shall be fulfilled in their season. 

21 And the people waited for Zacharias, and marvelled that he tarried so long in the temple. 

22 And when he came out, he could not speak unto them: and they perceived that he had seen a vision in the temple: for he beckoned unto them, and remained speechless. 

23 And it came to pass, that, as soon as the days of his ministration were accomplished, he departed to his own house. 

24 And after those days his wife Elisabeth conceived, and hid herself five months, saying, 

25 Thus hath the Lord dealt with me in the days wherein he looked on me, to take away my reproach among men. 

26 And in the sixth month the angel Gabriel was sent from God unto a city of Galilee, named Nazareth, 

27 To a virgin espoused to a man whose name was Joseph, of the house of David; and the virgin's name was Mary. 

28 And the angel came in unto her, and said, Hail, thou that art highly favoured, the Lord is with thee: blessed art thou among women. 

29 And when she saw him, she was troubled at his saying, and cast in her mind what manner of salutation this should be. 

30 And the angel said unto her, Fear not, Mary: for thou hast found favour with God. 

31 And, behold, thou shalt conceive in thy womb, and bring forth a son, and shalt call his name JESUS. 

32 He shall be great, and shall be called the Son of the Highest: and the Lord God shall give unto him the throne of his father David: 

33 And he shall reign over the house of Jacob for ever; and of his kingdom there shall be no end. 

34 Then said Mary unto the angel, How shall this be, seeing I know not a man? 

35 And the angel answered and said unto her, The Holy Ghost shall come upon thee, and the power of the Highest shall overshadow thee: therefore also that holy thing which shall be born of thee shall be called the Son of God. 

36 And, behold, thy cousin Elisabeth, she hath also conceived a son in her old age: and this is the sixth month with her, who was called barren. 

37 For with God nothing shall be impossible. 

38 And Mary said, Behold the handmaid of the Lord; be it unto me according to thy word. And the angel departed from her. 

39 And Mary arose in those days, and went into the hill country with haste, into a city of Juda; 

40 And entered into the house of Zacharias, and saluted Elisabeth. 

41 And it came to pass, that, when Elisabeth heard the salutation of Mary, the babe leaped in her womb; and Elisabeth was filled with the Holy Ghost: 

42 And she spake out with a loud voice, and said, Blessed art thou among women, and blessed is the fruit of thy womb. 

43 And whence is this to me, that the mother of my Lord should come to me? 

44 For, lo, as soon as the voice of thy salutation sounded in mine ears, the babe leaped in my womb for joy. 

45 And blessed is she that believed: for there shall be a performance of those things which were told her from the Lord. 

46 And Mary said, My soul doth magnify the Lord, 

47 And my spirit hath rejoiced in God my Saviour. 

48 For he hath regarded the low estate of his handmaiden: for, behold, from henceforth all generations shall call me blessed. 

49 For he that is mighty hath done to me great things; and holy is his name. 

50 And his mercy is on them that fear him from generation to generation. 

51 He hath shewed strength with his arm; he hath scattered the proud in the imagination of their hearts. 

52 He hath put down the mighty from their seats, and exalted them of low degree. 

53 He hath filled the hungry with good things; and the rich he hath sent empty away. 

54 He hath holpen his servant Israel, in remembrance of his mercy; 

55 As he spake to our fathers, to Abraham, and to his seed for ever. 

56 And Mary abode with her about three months, and returned to her own house. 

57 Now Elisabeth's full time came that she should be delivered; and she brought forth a son. 

58 And her neighbours and her cousins heard how the Lord had shewed great mercy upon her; and they rejoiced with her. 

59 And it came to pass, that on the eighth day they came to circumcise the child; and they called him Zacharias, after the name of his father. 

60 And his mother answered and said, Not so; but he shall be called John. 

61 And they said unto her, There is none of thy kindred that is called by this name. 

62 And they made signs to his father, how he would have him called. 

63 And he asked for a writing table, and wrote, saying, His name is John. And they marvelled all. 

64 And his mouth was opened immediately, and his tongue loosed, and he spake, and praised God. 

65 And fear came on all that dwelt round about them: and all these sayings were noised abroad throughout all the hill country of Judaea. 

66 And all they that heard them laid them up in their hearts, saying, What manner of child shall this be! And the hand of the Lord was with him. 

67 And his father Zacharias was filled with the Holy Ghost, and prophesied, saying, 

68 Blessed be the Lord God of Israel; for he hath visited and redeemed his people, 

69 And hath raised up an horn of salvation for us in the house of his servant David; 

70 As he spake by the mouth of his holy prophets, which have been since the world began: 

71 That we should be saved from our enemies, and from the hand of all that hate us; 

72 To perform the mercy promised to our fathers, and to remember his holy covenant; 

73 The oath which he sware to our father Abraham, 

74 That he would grant unto us, that we being delivered out of the hand of our enemies might serve him without fear, 

75 In holiness and righteousness before him, all the days of our life. 

76 And thou, child, shalt be called the prophet of the Highest: for thou shalt go before the face of the Lord to prepare his ways; 

77 To give knowledge of salvation unto his people by the remission of their sins, 

78 Through the tender mercy of our God; whereby the dayspring from on high hath visited us, 

79 To give light to them that sit in darkness and in the shadow of death, to guide our feet into the way of peace. 

80 And the child grew, and waxed strong in spirit, and was in the deserts till the day of his shewing unto Israel. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Luke 1

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Предсказанието за рождението на Йоан Кръстител

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, 

2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, (Mr 1:1; Joh 15:27; Heb 2:3; 1Pe 5:1; 2Pe 1:16; 1Jo 1:1) 

3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, (Ac 11:4; Ac 15:19; Ac 15:25; Ac 15:28; 1Co 7:40) 

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. (Joh 20:31) 

5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. (1Ch 24:10; 1Ch 24:19; Ne 12:4; Ne 12:17; Mt 2:1) 

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. (Ge 7:1; Ge 17:1; 1Ki 9:4; 2Ki 20:3; Ac 23:1; Ac 24:16) 

7 Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 

8 И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, (1Ch 24:19; 2Ch 8:14; 2Ch 31:2) 

9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. (Ex 30:7; Ex 30:8; 1Sa 2:28; 1Ch 23:13; 2Ch 29:11; Heb 9:6) 

10 И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. (Le 16:17; Re 8:3; Re 8:4) 

11 Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. (Ex 30:1) 

12 И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. (Jud 6:22; Jud 13:22; Da 10:8; Lu 1:29; Lu 2:9; Ac 10:4; Re 1:17) 

13 Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. (Lu 1:60; Lu 1:63) 

14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. (Lu 1:58; Joh 5:35) 

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. (Nu 6:3; Jud 13:4; Jer 1:5; Lu 7:33; Ga 1:15) 

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. (Mal 4:5; Mal 4:6) 

17 Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. (Mal 4:5; Mal 4:6; Mt 11:14; Mr 1:3; Mr 9:12; Joh 1:23) 

18 А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст? (Ge 17:17) 

19 Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. (Da 8:16; Da 9:21; Mt 18:10; Heb 1:14) 

20 И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. (Eze 24:27) 

21 И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 

22 А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 

23 И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома. (2Ki 11:5) 

24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват. (Ge 30:23; Isa 4:1; Isa 54:1; Isa 54:4) 

Благовещение

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. (Mt 1:18; Lu 2:4; Lu 2:5) 

28 И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. (Jud 6:12; Da 9:23; Da 10:19) 

29 А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. (Lu 1:12) 

30 И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. 

31 И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. (Isa 7:14; Mt 1:21; Lu 2:21) 

32 Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. (2Sa 7:11; 2Sa 7:12; Ps 132:11; Isa 9:6; Isa 9:7; Isa 16:5; Jer 23:5; Mr 5:7; Re 3:7) 

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (1Ch 22:10; Ps 45:6; Ps 89:37; Isa 9:7; Da 2:44; Da 7:14; Da 7:27; Ob 1:21; Mic 4:7; Joh 12:34; Heb 1:8) 

34 А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? 

35 И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. (Mt 1:20; Mt 14:33; Mt 26:63; Mt 26:64; Mr 1:1; Joh 1:34; Joh 20:31; Ac 8:37; Ro 1:4) 

36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна. 

37 Защото за Бога няма нищо невъзможно. (Ge 18:14; Jer 32:17; Zec 8:6; Mt 19:26; Mr 10:27; Lu 18:27; Ro 4:21) 

38 И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея. 

Посещението на Мария при Елисавета

39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град, (Jos 21:9) 

40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. 

41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух 

42 и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Jud 5:24; Lu 1:28) 

43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? 

44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 

45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа. 

46 И Мария каза: Величае душата ми Господа (1Sa 2:1; Ps 34:2; Ps 34:3; Ps 35:9; Isa 61:10; Hab 3:18) 

47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 

48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (1Sa 1:11; Ps 138:6; Mal 3:12; Lu 11:27) 

49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. (Ps 71:19; Ps 126:2; Ps 126:3) 

50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. (Ge 17:7; Ex 20:6; Ps 103:17; Ps 103:18) 

51 Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. (Ps 33:10; Ps 98:1; Ps 118:15; Isa 40:10; Isa 51:9; Isa 52:10; 1Pe 5:5) 

52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. (2Ch 2:6; Job 5:11; Ps 113:7; Isa 66:2) 

53 Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. (1Sa 2:5; Ps 34:10; Ps 34:11) 

54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (Ps 98:3; Isa 41:8; Jer 31:8; Jer 31:20) 

55 (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. (Ge 17:19; Ge 22:18; Ps 132:11; Ro 11:28; Ga 3:16) 

56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си. 

Рождението на Йоан Кръстител

57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син. 

58 И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. (Lu 1:14) 

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Ge 17:12; Le 12:3) 

60 Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан. (Lu 1:13) 

61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 

62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 

63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха. (Lu 1:13) 

64 И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. (Lu 1:20) 

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. (Lu 1:39) 

66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него. (Ge 39:2; Ps 80:17; Ps 89:21; Lu 2:19; Lu 2:51; Ac 11:21) 

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: (Joe 2:28) 

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. (Ex 3:16; Ex 4:31; 1Ki 1:48; Ps 41:13; Ps 72:18; Ps 106:48; Ps 111:9; Mt 1:21; Lu 7:16) 

69 И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (Ps 132:17; Mt 1:21) 

70 (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), (Ps 72:4; Jer 23:5; Jer 23:6; Jer 30:8; Jer 30:10; Da 9:24; Ac 3:21; Ro 1:2) 

71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, 

72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, (Ge 22:16; Ge 26:3; Le 26:42; Ps 98:3; Ps 105:8; Ps 105:9; Ps 106:45; Jer 31:33; Eze 16:60; Lu 1:54) 

73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: (Ge 12:3; Ge 17:4; Ge 22:16; Ge 22:17; Heb 6:13; Heb 6:17) 

74 да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, (Ro 6:18; Ro 6:22; Heb 9:14) 

75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни. (Jer 32:39; Jer 32:40; Eph 4:24; 2Th 2:13; 2Ti 1:9; Tit 2:12; 1Pe 1:15; 2Pe 1:4) 

76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. (Isa 40:3; Mal 3:1; Mal 4:5; Mt 11:10; Lu 1:17) 

77 За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, (Zec 3:8; Mr 1:4; Lu 1:78; Lu 3:3) 

78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, 

79 за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира. (Isa 9:2; Isa 42:7; Isa 49:9; Mt 4:16; Ac 26:18) 

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил. (Mt 3:1; Mt 11:7; Lu 2:40) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.