Jonah 1 | King James Version :: ERF Bibleserver

King James Version

1 Now the word of the LORD came unto Jonah the son of Amittai, saying, 2 Arise, go to Nineveh, that great city, and cry against it; for their wickedness is come up before me. 3 But Jonah rose up to flee unto Tarshish from the presence of the LORD, and went down to Joppa; and he found a ship going to Tarshish: so he paid the fare thereof, and went down into it, to go with them unto Tarshish from the presence of the LORD. 4 But the LORD sent out a great wind into the sea, and there was a mighty tempest in the sea, so that the ship was like to be broken. 5 Then the mariners were afraid, and cried every man unto his god, and cast forth the wares that were in the ship into the sea, to lighten it of them. But Jonah was gone down into the sides of the ship; and he lay, and was fast asleep. 6 So the shipmaster came to him, and said unto him, What meanest thou, O sleeper? arise, call upon thy God, if so be that God will think upon us, that we perish not. 7 And they said every one to his fellow, Come, and let us cast lots, that we may know for whose cause this evil is upon us. So they cast lots, and the lot fell upon Jonah. 8 Then said they unto him, Tell us, we pray thee, for whose cause this evil is upon us; What is thine occupation? and whence comest thou? what is thy country? and of what people art thou? 9 And he said unto them, I am an Hebrew; and I fear the LORD, the God of heaven, which hath made the sea and the dry land . 10 Then were the men exceedingly afraid, and said unto him, Why hast thou done this? For the men knew that he fled from the presence of the LORD, because he had told them. 11 Then said they unto him, What shall we do unto thee, that the sea may be calm unto us? for the sea wrought, and was tempestuous. 12 And he said unto them, Take me up, and cast me forth into the sea; so shall the sea be calm unto you: for I know that for my sake this great tempest is upon you. 13 Nevertheless the men rowed hard to bring it to the land; but they could not: for the sea wrought, and was tempestuous against them. 14 Wherefore they cried unto the LORD, and said, We beseech thee, O LORD, we beseech thee, let us not perish for this man' life, and lay not upon us innocent blood: for thou, O LORD, hast done as it pleased thee. 15 So they took up Jonah, and cast him forth into the sea: and the sea ceased from her raging. 16 Then the men feared the LORD exceedingly, and offered a sacrifice unto the LORD, and made vows. 17 Now the LORD had prepared a great fish to swallow up Jonah. And Jonah was in the belly of the fish three days and three nights.

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Йона не се подчинява на Бога

1 ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: (2Ki 14:25; Mt 12:39) 2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. (Ge 10:11; Ge 10:12; Ge 18:20; Ge 18:21; Ezr 9:6; Jon 3:2; Jon 3:3; Jon 4:11; Jas 5:4; Re 18:5)

Ge 10:11Ge 10:12Ge 18:20Ge 18:21Ezr 9:6Jon 3:2Jon 3:3Jon 4:11Jas 5:4Re 18:5

3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие. (Ge 4:16; Jos 19:46; 2Ch 2:16; Job 1:12; Job 2:7; Jon 4:2; Ac 9:36)

Ge 4:16Jos 19:462Ch 2:16Job 1:12Job 2:7Jon 4:2Ac 9:36

4 Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие. (Ps 107:25) 5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. (1Sa 24:3; Ac 27:18; Ac 27:19; Ac 27:38)

1Sa 24:3Ac 27:18Ac 27:19Ac 27:38

6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем. (Ps 107:28; Joe 2:14) 7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. (Jos 7:14; Jos 7:16; 1Sa 10:20; 1Sa 10:21; 1Sa 14:41; 1Sa 14:42; Pr 16:33; Ac 1:26)

Jos 7:14Jos 7:161Sa 10:201Sa 10:211Sa 14:411Sa 14:42Pr 16:33Ac 1:26

8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? (Jos 7:19; 1Sa 14:43) 9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. (Ps 146:6; Ac 17:24) 10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.) 11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.) 12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. (Joh 11:50) 13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. (Pr 21:30) 14 Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал. (De 21:8; Ps 115:3)

De 21:8Ps 115:3

15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана. (Ps 89:9; Lu 8:24) 16 А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци. (Mr 4:41; Ac 5:11) 17 А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.