1After this there was a feast of the Jews; and Jesus went up to Jerusalem.2Now there is at Jerusalem by the sheep market a pool, which is called in the Hebrew tongue Bethesda, having five porches.3In these lay a great multitude of impotent folk, of blind, halt, withered, waiting for the moving of the water.4For an angel went down at a certain season into the pool, and troubled the water: whosoever then first after the troubling of the water stepped in was made whole of whatsoever disease he had.5And a certain man was there, which had an infirmity thirty and eight years.6When Jesus saw him lie, and knew that he had been now a long time in that case, he saith unto him, Wilt thou be made whole?7The impotent man answered him, Sir, I have no man, when the water is troubled, to put me into the pool: but while I am coming, another steppeth down before me.8Jesus saith unto him, Rise, take up thy bed, and walk.9And immediately the man was made whole, and took up his bed, and walked: and on the same day was the sabbath.10The Jews therefore said unto him that was cured, It is the sabbath day: it is not lawful for thee to carry thy bed.11He answered them, He that made me whole, the same said unto me, Take up thy bed, and walk.12Then asked they him, What man is that which said unto thee, Take up thy bed, and walk?13And he that was healed wist not who it was: for Jesus had conveyed himself away, a multitude being in that place.14Afterward Jesus findeth him in the temple, and said unto him, Behold, thou art made whole: sin no more, lest a worse thing come unto thee.15The man departed, and told the Jews that it was Jesus, which had made him whole.16And therefore did the Jews persecute Jesus, and sought to slay him, because he had done these things on the sabbath day.17But Jesus answered them, My Father worketh hitherto, and I work.18Therefore the Jews sought the more to kill him, because he not only had broken the sabbath, but said also that God was his Father, making himself equal with God.19Then answered Jesus and said unto them, Verily, verily, I say unto you, The Son can do nothing of himself, but what he seeth the Father do: for what things soever he doeth, these also doeth the Son likewise.20For the Father loveth the Son, and sheweth him all things that himself doeth: and he will shew him greater works than these, that ye may marvel.21For as the Father raiseth up the dead, and quickeneth them; even so the Son quickeneth whom he will.22For the Father judgeth no man, but hath committed all judgment unto the Son:23That all men should honour the Son, even as they honour the Father. He that honoureth not the Son honoureth not the Father which hath sent him.24Verily, verily, I say unto you, He that heareth my word, and believeth on him that sent me, hath everlasting life, and shall not come into condemnation; but is passed from death unto life.25Verily, verily, I say unto you, The hour is coming, and now is, when the dead shall hear the voice of the Son of God: and they that hear shall live.26For as the Father hath life in himself; so hath he given to the Son to have life in himself;27And hath given him authority to execute judgment also, because he is the Son of man.28Marvel not at this: for the hour is coming, in the which all that are in the graves shall hear his voice,29And shall come forth; they that have done good, unto the resurrection of life; and they that have done evil, unto the resurrection of damnation.30I can of mine own self do nothing: as I hear, I judge: and my judgment is just; because I seek not mine own will, but the will of the Father which hath sent me.31If I bear witness of myself, my witness is not true.32There is another that beareth witness of me; and I know that the witness which he witnesseth of me is true.33Ye sent unto John, and he bare witness unto the truth.34But I receive not testimony from man: but these things I say, that ye might be saved.35He was a burning and a shining light: and ye were willing for a season to rejoice in his light.36But I have greater witness than that of John: for the works which the Father hath given me to finish, the same works that I do, bear witness of me, that the Father hath sent me.37And the Father himself, which hath sent me, hath borne witness of me. Ye have neither heard his voice at any time, nor seen his shape.38And ye have not his word abiding in you: for whom he hath sent, him ye believe not.39Search the scriptures; for in them ye think ye have eternal life: and they are they which testify of me.40And ye will not come to me, that ye might have life.41I receive not honour from men.42But I know you, that ye have not the love of God in you.43I am come in my Father's name, and ye receive me not: if another shall come in his own name, him ye will receive.44How can ye believe, which receive honour one of another, and seek not the honour that cometh from God only?45Do not think that I will accuse you to the Father: there is one that accuseth you, even Moses, in whom ye trust.46For had ye believed Moses, ye would have believed me: for he wrote of me.47But if ye believe not his writings, how shall ye believe my words?
1След това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим. (Le 23:2; De 16:1; Joh 2:13)2А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда[1], която има пет преддверия. (Ne 3:1; Ne 12:39)3В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата.4Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да беше болен.5И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.6Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш?7Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен.8Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. (Mt 9:6; Mr 2:11; Lu 5:24)9И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. (Joh 9:14)10Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си. (Ex 20:10; Ne 13:19; Jer 17:21; Jer 17:22; Mt 12:2; Mr 2:24; Mr 3:4; Lu 6:2; Lu 13:14)11Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи!12Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?13А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място.14По-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо. (Mt 12:45; Joh 8:11)15Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.16И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота.17А Исус им отговори: Отец Ми работи досега – и Аз работя. (Joh 9:4; Joh 14:10)18Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. (Joh 7:19; Joh 7:30; Joh 10:30; Joh 10:33; Php 2:6)
Божествената власт на Сина и Неговите дела
19Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът. (Joh 5:30; Joh 8:28; Joh 9:4; Joh 12:49; Joh 14:10)20Защото Отец обича Сина и Му разкрива всичко, което Сам върши; ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие. (Mt 3:17; Joh 3:35; 2Pe 1:17)21Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. (Lu 7:14; Lu 8:54; Joh 11:25; Joh 11:43)22Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички, (Mt 11:27; Mt 28:18; Joh 3:35; Joh 5:27; Joh 17:2; Ac 17:31; 1Pe 4:5)23за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. (1Jo 2:23)24Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот. (Joh 3:16; Joh 3:18; Joh 6:40; Joh 6:47; Joh 8:51; Joh 20:31; 1Jo 3:14)25Истина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. (Joh 5:28; Eph 2:1; Eph 2:5; Eph 5:14; Col 2:13)26Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;27и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син. (Da 7:13; Da 7:14; Joh 5:22; Ac 10:42; Ac 17:31)28Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му (Isa 26:19; Da 12:2; 1Co 15:52)29и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Isa 26:19; Da 12:2; Mt 25:32; Mt 25:33; Mt 25:46; 1Co 15:52; 1Th 4:16; Re 14:11)
Свидетелства за Исус Христос и Неговите дела
30Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил. (Mt 26:35; Mt 26:39; Joh 4:34; Joh 5:19; Joh 6:38)31Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. (Joh 8:14; Re 3:14)32Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно. (Mt 3:17; Mt 17:5; Joh 8:18; 1Jo 5:6; 1Jo 5:7; 1Jo 5:9)33Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината. (Joh 1:15; Joh 1:19; Joh 1:27; Joh 1:32)34Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.35Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина. (Mt 13:20; Mt 21:26; Mr 6:20; 2Pe 1:19)36Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. (Joh 3:2; Joh 10:25; Joh 15:24; 1Jo 5:9)37И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. (De 4:12; Mt 3:17; Mt 17:5; Joh 1:18; Joh 6:27; Joh 8:18; 1Ti 1:17; 1Jo 4:12)38И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил.39Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, (De 18:15; De 18:18; Isa 8:20; Isa 9:6; Isa 34:16; Isa 53:1; Lu 16:29; Lu 21:27; Joh 1:45; Joh 5:46; Ac 17:11)40и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. (Joh 1:11; Joh 3:19)41От човеци слава не приемам; (Joh 12:43)42но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.43Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.44Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог. (Joh 12:43; Ro 2:29)45Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате. (Ro 2:12)46Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа. (Ge 3:15; Ge 12:3; Ge 18:18; Ge 22:18; Ge 49:10; De 18:15; De 18:18; Joh 1:45; Ac 26:22)47Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?