1The word that came to Jeremiah from the LORD, saying,2Hear ye the words of this covenant, and speak unto the men of Judah, and to the inhabitants of Jerusalem;3And say thou unto them, Thus saith the LORD God of Israel; Cursed be the man that obeyeth not the words of this covenant,4Which I commanded your fathers in the day that I brought them forth out of the land of Egypt, from the iron furnace, saying, Obey my voice, and do them, according to all which I command you: so shall ye be my people, and I will be your God:5That I may perform the oath which I have sworn unto your fathers, to give them a land flowing with milk and honey, as it is this day. Then answered I, and said, So be it, O LORD.6Then the LORD said unto me, Proclaim all these words in the cities of Judah, and in the streets of Jerusalem, saying, Hear ye the words of this covenant, and do them.7For I earnestly protested unto your fathers in the day that I brought them up out of the land of Egypt, even unto this day, rising early and protesting, saying, Obey my voice.8Yet they obeyed not, nor inclined their ear, but walked every one in the imagination of their evil heart: therefore I will bring upon them all the words of this covenant, which I commanded them to do; but they did them not.9And the LORD said unto me, A conspiracy is found among the men of Judah, and among the inhabitants of Jerusalem.10They are turned back to the iniquities of their forefathers, which refused to hear my words; and they went after other gods to serve them: the house of Israel and the house of Judah have broken my covenant which I made with their fathers.11Therefore thus saith the LORD, Behold, I will bring evil upon them, which they shall not be able to escape; and though they shall cry unto me, I will not hearken unto them.12Then shall the cities of Judah and inhabitants of Jerusalem go, and cry unto the gods unto whom they offer incense: but they shall not save them at all in the time of their trouble.13For according to the number of thy cities were thy gods, O Judah; and according to the number of the streets of Jerusalem have ye set up altars to that shameful thing, even altars to burn incense unto Baal.14Therefore pray not thou for this people, neither lift up a cry or prayer for them: for I will not hear them in the time that they cry unto me for their trouble.15What hath my beloved to do in mine house, seeing she hath wrought lewdness with many, and the holy flesh is passed from thee? when thou doest evil, then thou rejoicest.16The LORD called thy name, A green olive tree, fair, and of goodly fruit: with the noise of a great tumult he hath kindled fire upon it, and the branches of it are broken.17For the LORD of hosts, that planted thee, hath pronounced evil against thee, for the evil of the house of Israel and of the house of Judah, which they have done against themselves to provoke me to anger in offering incense unto Baal.18And the LORD hath given me knowledge of it , and I know it : then thou shewedst me their doings.19But I was like a lamb or an ox that is brought to the slaughter; and I knew not that they had devised devices against me, saying , Let us destroy the tree with the fruit thereof, and let us cut him off from the land of the living, that his name may be no more remembered.20But, O LORD of hosts, that judgest righteously, that triest the reins and the heart, let me see thy vengeance on them: for unto thee have I revealed my cause.21Therefore thus saith the LORD of the men of Anathoth, that seek thy life, saying, Prophesy not in the name of the LORD, that thou die not by our hand:22Therefore thus saith the LORD of hosts, Behold, I will punish them: the young men shall die by the sword; their sons and their daughters shall die by famine:23And there shall be no remnant of them: for I will bring evil upon the men of Anathoth, even the year of their visitation.
1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и йерусалимските жители; и ти да им кажеш:3Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет, (De 27:26; Ga 3:10)4който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от железарската пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте тези думи според всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог, (Le 26:3; Le 26:12; De 4:20; 1Ki 8:51; Jer 7:23)5за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих: Амин, ГОСПОДИ! (De 7:12; De 7:13; Ps 105:9; Ps 105:10)6И ГОСПОД ми каза: Възгласи всички тези думи в Юдовите градове и по йерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте. (Ro 2:13; Jas 1:22)7Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах: Слушайте гласа Ми. (Jer 7:13; Jer 7:25; Jer 35:15)8Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки според упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха. (Jer 3:17; Jer 7:24; Jer 7:26; Jer 9:14)9ГОСПОД ми каза още: Заговор бе разкрит между Юдовите мъже и йерусалимските жители. (Eze 22:25; Ho 6:9)10Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им. (Eze 20:18)11Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще докарам зло върху тях, от което няма да могат да избегнат; и ще извикат към Мене, но няма да ги послушам. (Ps 18:41; Pr 1:28; Isa 1:15; Jer 14:12; Eze 8:18; Mic 3:4; Zec 7:13)12Тогава Юдовите градове и йерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете, на които кадят; но те няма никак да ги спасят по време на бедствието им. (De 32:37; De 32:38)13Защото колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо; и колкото е числото на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте на онова срамно нещо – жертвеници, за да кадите на Ваал. (Jer 2:28)14Затова ти недей се моли за този народ, нито възнасяй вик или молба за тях; защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене поради своето бедствие. (Ex 32:10; Jer 7:16; Jer 14:11; 1Jo 5:16)15Какво право има любезната Ми в Моя дом, като е блудствала с мнозина, и е престанало да се принася от тебе святото месо[1]? Когато вършиш зло, тогава се веселиш. (Ps 50:16; Pr 2:14; Isa 1:11; Hag 2:12; Tit 1:15)16ГОСПОД те нарече вечнозелена маслина, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните и се строшиха. (Ps 52:8; Ro 11:17)17Защото ГОСПОД на Силите, Който те е насадил, изрече зло против тебе поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом си избраха да извършат, като Ме разгневиха с каденето си на Ваал. (Isa 5:2; Jer 2:21)18Но ГОСПОД ми откри това и го познах; и тогава Ти ми показа делата им.19Но аз бях като питомно агне, водено на клане, и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха: Нека свалим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите, за да не се помни вече името му. (Ps 27:13; Ps 83:4; Ps 116:9; Ps 142:5; Jer 18:18)20Но, о, ГОСПОДИ на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си. (1Sa 16:7; 1Ch 28:9; Ps 7:9; Jer 17:10; Jer 20:12; Re 2:23)21Затова така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които искат да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в името ГОСПОДНЕ, да не би да умреш от ръцете ни, – (Isa 30:10; Jer 12:5; Jer 12:6; Am 2:12; Am 7:13; Am 7:16; Mic 2:6)22така казва ГОСПОД на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; юношите ще измрат от меч, синовете и дъщерите им ще измрат от глад23и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ги накажа. (Jer 23:12; Jer 46:21; Jer 48:44; Jer 50:27; Lu 19:44)