1Then Jacob went on his journey, and came into the land of the people of the east.2And he looked, and behold a well in the field, and, lo, there were three flocks of sheep lying by it; for out of that well they watered the flocks: and a great stone was upon the well' mouth.3And thither were all the flocks gathered: and they rolled the stone from the well' mouth, and watered the sheep, and put the stone again upon the well' mouth in his place.4And Jacob said unto them, My brethren, whence be ye? And they said, Of Haran are we.5And he said unto them, Know ye Laban the son of Nahor? And they said, We know him .6And he said unto them, Is he well? And they said, He is well: and, behold, Rachel his daughter cometh with the sheep.7And he said, Lo, it is yet high day, neither is it time that the cattle should be gathered together: water ye the sheep, and go and feed them .8And they said, We cannot, until all the flocks be gathered together, and till they roll the stone from the well' mouth; then we water the sheep.9And while he yet spake with them, Rachel came with her father' sheep: for she kept them.10And it came to pass, when Jacob saw Rachel the daughter of Laban his mother' brother, and the sheep of Laban his mother' brother, that Jacob went near, and rolled the stone from the well' mouth, and watered the flock of Laban his mother' brother.11And Jacob kissed Rachel, and lifted up his voice, and wept.12And Jacob told Rachel that he was her father' brother, and that he was Rebekah' son: and she ran and told her father.13And it came to pass, when Laban heard the tidings of Jacob his sister' son, that he ran to meet him, and embraced him, and kissed him, and brought him to his house. And he told Laban all these things.14And Laban said to him, Surely thou art my bone and my flesh. And he abode with him the space of a month.15And Laban said unto Jacob, Because thou art my brother, shouldest thou therefore serve me for nought? tell me, what shall thy wages be ?16And Laban had two daughters: the name of the elder was Leah, and the name of the younger was Rachel.17Leah was tender eyed; but Rachel was beautiful and well favoured.18And Jacob loved Rachel; and said, I will serve thee seven years for Rachel thy younger daughter.19And Laban said, It is better that I give her to thee, than that I should give her to another man: abide with me.20And Jacob served seven years for Rachel; and they seemed unto him but a few days, for the love he had to her.21And Jacob said unto Laban, Give me my wife, for my days are fulfilled, that I may go in unto her.22And Laban gathered together all the men of the place, and made a feast.23And it came to pass in the evening, that he took Leah his daughter, and brought her to him; and he went in unto her.24And Laban gave unto his daughter Leah Zilpah his maid for an handmaid.25And it came to pass, that in the morning, behold, it was Leah: and he said to Laban, What is this thou hast done unto me? did not I serve with thee for Rachel? wherefore then hast thou beguiled me?26And Laban said, It must not be so done in our country, to give the younger before the firstborn.27Fulfil her week, and we will give thee this also for the service which thou shalt serve with me yet seven other years.28And Jacob did so, and fulfilled her week: and he gave him Rachel his daughter to wife also.29And Laban gave to Rachel his daughter Bilhah his handmaid to be her maid.30And he went in also unto Rachel, and he loved also Rachel more than Leah, and served with him yet seven other years.31And when the LORD saw that Leah was hated, he opened her womb: but Rachel was barren.32And Leah conceived, and bare a son, and she called his name Reuben: for she said, Surely the LORD hath looked upon my affliction; now therefore my husband will love me.33And she conceived again, and bare a son; and said, Because the LORD hath heard that I was hated, he hath therefore given me this son also: and she called his name Simeon.34And she conceived again, and bare a son; and said, Now this time will my husband be joined unto me, because I have born him three sons: therefore was his name called Levi.35And she conceived again, and bare a son: and she said, Now will I praise the LORD: therefore she called his name Judah; and left bearing.
1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. (Nu 23:7; Ho 12:12)2И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.3И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.4Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.5Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.6И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. (Ge 43:27)7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.8А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.9Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. (Ex 2:16)10А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван. (Ex 2:17)11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. (Ge 33:4; Ge 45:14; Ge 45:15)12Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. (Ge 13:8; Ge 14:14; Ge 14:16; Ge 24:28)13А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. (Ge 24:29)14Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. (Ge 2:23; Jud 9:2; 2Sa 5:1; 2Sa 19:12; 2Sa 19:13)
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.16А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;17на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.18И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. (Ge 31:41; 2Sa 3:14)19Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.20И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. (Ge 30:26; Ho 12:12)21След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. (Jud 15:1)22И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. (Jud 14:10; Joh 2:1; Joh 2:2)23А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.25Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?26А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.27Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. (Jud 14:12)28И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.29А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.30И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години. (Ge 29:20; Ge 30:26; Ge 31:41; De 21:15; Ho 12:12)
Потомството на Яков
31А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна. (Ge 30:1; Ps 127:3)32И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[1], защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. (Ex 3:7; Ex 4:31; De 26:7; Ps 25:18; Ps 106:44)33И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[2].34Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[3].35И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда[4]. И престана да ражда. (Mt 1:2)