1And there went a man of the house of Levi, and took to wife a daughter of Levi.2And the woman conceived, and bare a son: and when she saw him that he was a goodly child , she hid him three months.3And when she could not longer hide him, she took for him an ark of bulrushes, and daubed it with slime and with pitch, and put the child therein; and she laid it in the flags by the river' brink.4And his sister stood afar off, to wit what would be done to him.5And the daughter of Pharaoh came down to wash herself at the river; and her maidens walked along by the river' side; and when she saw the ark among the flags, she sent her maid to fetch it.6And when she had opened it , she saw the child: and, behold, the babe wept. And she had compassion on him, and said, This is one of the Hebrews'children.7Then said his sister to Pharaoh' daughter, Shall I go and call to thee a nurse of the Hebrew women, that she may nurse the child for thee?8And Pharaoh' daughter said to her, Go. And the maid went and called the child' mother.9And Pharaoh' daughter said unto her, Take this child away, and nurse it for me, and I will give thee thy wages. And the woman took the child, and nursed it.10And the child grew, and she brought him unto Pharaoh' daughter, and he became her son. And she called his name Moses: and she said, Because I drew him out of the water.11And it came to pass in those days, when Moses was grown, that he went out unto his brethren, and looked on their burdens: and he spied an Egyptian smiting an Hebrew, one of his brethren.12And he looked this way and that way, and when he saw that there was no man, he slew the Egyptian, and hid him in the sand.13And when he went out the second day, behold, two men of the Hebrews strove together: and he said to him that did the wrong, Wherefore smitest thou thy fellow?14And he said, Who made thee a prince and a judge over us? intendest thou to kill me, as thou killedst the Egyptian? And Moses feared, and said, Surely this thing is known.15Now when Pharaoh heard this thing, he sought to slay Moses. But Moses fled from the face of Pharaoh, and dwelt in the land of Midian: and he sat down by a well.16Now the priest of Midian had seven daughters: and they came and drew water , and filled the troughs to water their father' flock.17And the shepherds came and drove them away: but Moses stood up and helped them, and watered their flock.18And when they came to Reuel their father, he said, How is it that ye are come so soon to day?19And they said, An Egyptian delivered us out of the hand of the shepherds, and also drew water enough for us, and watered the flock.20And he said unto his daughters, And where is he? why is it that ye have left the man? call him, that he may eat bread.21And Moses was content to dwell with the man: and he gave Moses Zipporah his daughter.22And she bare him a son, and he called his name Gershom: for he said, I have been a stranger in a strange land.23And it came to pass in process of time, that the king of Egypt died: and the children of Israel sighed by reason of the bondage, and they cried, and their cry came up unto God by reason of the bondage.24And God heard their groaning, and God remembered his covenant with Abraham, with Isaac, and with Jacob.25And God looked upon the children of Israel, and God had respect unto them .
1В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени. (Ex 6:20; Nu 26:59; 1Ch 23:14)2И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца. (Ac 7:20; Heb 11:23)3Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.4А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. (Ex 15:20; Nu 26:59)5И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините и ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. (Ac 7:21)6Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.7Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?8А фараоновата дъщеря и отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.9И фараоновата дъщеря и заръча: Вземи това дете и ми го кърми, а аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърмеше.10А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моисей[1]: Понеже, каза тя, го извадих от водата. (Ac 7:21)
Бягството на Моисей
11А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; (Ex 1:11; Ac 7:23; Ac 7:24; Heb 11:24)12и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. (Ac 7:24)13Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си? (Ac 7:26)14А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. (Ac 7:27; Ac 7:28)15А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. (Ge 24:11; Ge 29:2; Ac 7:29; Heb 11:27)16А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце. (Ge 24:11; Ge 29:10; Ex 3:1; 1Sa 9:11)17Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; Моисей стана и им помогна, и напои овцете им. (Ge 29:10)18И като се върнаха при баща си Рагуил, той ги запита: Как дойдохте днес толкова бързо? (Ex 3:1; Ex 4:18; Ex 18:1; Nu 10:29)19А те отговориха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, и напои овцете.20Тогава той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб с нас. (Ge 31:54; Ge 43:25)21И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена. (Ex 4:25; Ex 18:2)22И тя роди син; и той го наименува Герсам[2], защото казваше: Пришълец станах в чужда земя. (Ex 18:3; Ac 7:29; Heb 11:13; Heb 11:14)23След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. (Ge 18:20; Ex 3:9; Ex 7:7; Ex 22:23; Ex 22:27; Nu 20:16; De 24:15; De 26:7; Ps 12:5; Ac 7:30; Jas 5:4)24Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. (Ge 15:14; Ge 46:4; Ex 6:5; Ps 105:8; Ps 105:42; Ps 106:45)25И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях. (Ex 3:7; Ex 4:31; 1Sa 1:11; 2Sa 16:12; Lu 1:25)