1And Saul was consenting unto his death. And at that time there was a great persecution against the church which was at Jerusalem; and they were all scattered abroad throughout the regions of Judaea and Samaria, except the apostles.2And devout men carried Stephen to his burial, and made great lamentation over him.3As for Saul, he made havock of the church, entering into every house, and haling men and women committed them to prison.4Therefore they that were scattered abroad went every where preaching the word.5Then Philip went down to the city of Samaria, and preached Christ unto them.6And the people with one accord gave heed unto those things which Philip spake, hearing and seeing the miracles which he did.7For unclean spirits, crying with loud voice, came out of many that were possessed with them: and many taken with palsies, and that were lame, were healed.8And there was great joy in that city.9But there was a certain man, called Simon, which beforetime in the same city used sorcery, and bewitched the people of Samaria, giving out that himself was some great one:10To whom they all gave heed, from the least to the greatest, saying, This man is the great power of God.11And to him they had regard, because that of long time he had bewitched them with sorceries.12But when they believed Philip preaching the things concerning the kingdom of God, and the name of Jesus Christ, they were baptized, both men and women.13Then Simon himself believed also: and when he was baptized, he continued with Philip, and wondered, beholding the miracles and signs which were done.14Now when the apostles which were at Jerusalem heard that Samaria had received the word of God, they sent unto them Peter and John:15Who, when they were come down, prayed for them, that they might receive the Holy Ghost:16(For as yet he was fallen upon none of them: only they were baptized in the name of the Lord Jesus.)17Then laid they their hands on them, and they received the Holy Ghost.18And when Simon saw that through laying on of the apostles' hands the Holy Ghost was given, he offered them money,19Saying, Give me also this power, that on whomsoever I lay hands, he may receive the Holy Ghost.20But Peter said unto him, Thy money perish with thee, because thou hast thought that the gift of God may be purchased with money.21Thou hast neither part nor lot in this matter: for thy heart is not right in the sight of God.22Repent therefore of this thy wickedness, and pray God, if perhaps the thought of thine heart may be forgiven thee.23For I perceive that thou art in the gall of bitterness, and in the bond of iniquity.24Then answered Simon, and said, Pray ye to the Lord for me, that none of these things which ye have spoken come upon me.25And they, when they had testified and preached the word of the Lord, returned to Jerusalem, and preached the gospel in many villages of the Samaritans.26And the angel of the Lord spake unto Philip, saying, Arise, and go toward the south unto the way that goeth down from Jerusalem unto Gaza, which is desert.27And he arose and went: and, behold, a man of Ethiopia, an eunuch of great authority under Candace queen of the Ethiopians, who had the charge of all her treasure, and had come to Jerusalem for to worship,28Was returning, and sitting in his chariot read Esaias the prophet.29Then the Spirit said unto Philip, Go near, and join thyself to this chariot.30And Philip ran thither to him, and heard him read the prophet Esaias, and said, Understandest thou what thou readest?31And he said, How can I, except some man should guide me? And he desired Philip that he would come up and sit with him.32The place of the scripture which he read was this, He was led as a sheep to the slaughter; and like a lamb dumb before his shearer, so opened he not his mouth:33In his humiliation his judgment was taken away: and who shall declare his generation? for his life is taken from the earth.34And the eunuch answered Philip, and said, I pray thee, of whom speaketh the prophet this? of himself, or of some other man?35Then Philip opened his mouth, and began at the same scripture, and preached unto him Jesus.36And as they went on their way, they came unto a certain water: and the eunuch said, See, here is water; what doth hinder me to be baptized?37And Philip said, If thou believest with all thine heart, thou mayest. And he answered and said, I believe that Jesus Christ is the Son of God.38And he commanded the chariot to stand still: and they went down both into the water, both Philip and the eunuch; and he baptized him.39And when they were come up out of the water, the Spirit of the Lord caught away Philip, that the eunuch saw him no more: and he went on his way rejoicing.40But Philip was found at Azotus: and passing through he preached in all the cities, till he came to Caesarea.
1А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии. (Ac 7:58; Ac 11:19; Ac 22:20)2И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. (Ge 23:2; Ge 50:10; 2Sa 3:31)3А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница. (Ac 9:1; Ac 22:4; Ac 26:10; 1Co 15:9; Ga 1:13)
Филип в Самария
4А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.5Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. (Ac 6:5)6И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.7Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, (Mr 16:17)8така че настана голяма радост в онзи град.
Симон магьосника
9А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. (Ac 5:36; Ac 13:6)10Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.11И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. (Ac 1:3)13И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.14А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,15които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; (Ac 2:38)16защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос. (Mt 28:19; Ac 2:38; Ac 10:48; Ac 19:2; Ac 19:5)17Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. (Ac 6:6; Ac 19:6; Heb 6:2)18А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:19Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.20А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. (2Ki 5:16; Mt 10:8; Ac 2:38; Ac 10:45; Ac 11:17)21Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.22Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; (Da 4:27; 2Ti 2:25)23понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. (De 29:18; Heb 12:15)24А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте. (Ge 20:7; Ge 20:17; Ex 8:8; Nu 21:7; 1Ki 13:6; Job 42:8; Jas 5:16)25А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
Филип и етиопецът
26А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.27И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, (1Ki 8:41; Zep 3:10; Joh 12:20)28на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.29А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.30И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?31А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си. (Isa 53:7; Isa 53:8)33В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род – кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята.“34И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?35А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус. (Lu 24:27; Ac 18:28)36И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? (Ac 10:47)37И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. (Mt 16:16; Mt 28:19; Mr 16:16; Joh 6:69; Joh 9:35; Joh 9:38; Joh 11:27; Ac 9:20; 1Jo 4:15; 1Jo 5:5; 1Jo 5:13)38Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.39А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (1Ki 18:12; 2Ki 2:16; Eze 3:12; Eze 3:14)40А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.