1And after five days Ananias the high priest descended with the elders, and with a certain orator named Tertullus, who informed the governor against Paul.2And when he was called forth, Tertullus began to accuse him, saying, Seeing that by thee we enjoy great quietness, and that very worthy deeds are done unto this nation by thy providence,3We accept it always, and in all places, most noble Felix, with all thankfulness.4Notwithstanding, that I be not further tedious unto thee, I pray thee that thou wouldest hear us of thy clemency a few words.5For we have found this man a pestilent fellow, and a mover of sedition among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes:6Who also hath gone about to profane the temple: whom we took, and would have judged according to our law.7But the chief captain Lysias came upon us, and with great violence took him away out of our hands,8Commanding his accusers to come unto thee: by examining of whom thyself mayest take knowledge of all these things, whereof we accuse him.9And the Jews also assented, saying that these things were so.10Then Paul, after that the governor had beckoned unto him to speak, answered, Forasmuch as I know that thou hast been of many years a judge unto this nation, I do the more cheerfully answer for myself:11Because that thou mayest understand, that there are yet but twelve days since I went up to Jerusalem for to worship.12And they neither found me in the temple disputing with any man, neither raising up the people, neither in the synagogues, nor in the city:13Neither can they prove the things whereof they now accuse me.14But this I confess unto thee, that after the way which they call heresy, so worship I the God of my fathers, believing all things which are written in the law and in the prophets:15And have hope toward God, which they themselves also allow, that there shall be a resurrection of the dead, both of the just and unjust.16And herein do I exercise myself, to have always a conscience void of offence toward God, and toward men.17Now after many years I came to bring alms to my nation, and offerings.18Whereupon certain Jews from Asia found me purified in the temple, neither with multitude, nor with tumult.19Who ought to have been here before thee, and object, if they had ought against me.20Or else let these same here say, if they have found any evil doing in me, while I stood before the council,21Except it be for this one voice, that I cried standing among them, Touching the resurrection of the dead I am called in question by you this day.22And when Felix heard these things, having more perfect knowledge of that way, he deferred them, and said, When Lysias the chief captain shall come down, I will know the uttermost of your matter.23And he commanded a centurion to keep Paul, and to let him have liberty, and that he should forbid none of his acquaintance to minister or come unto him.24And after certain days, when Felix came with his wife Drusilla, which was a Jewess, he sent for Paul, and heard him concerning the faith in Christ.25And as he reasoned of righteousness, temperance, and judgment to come Felix trembled, and answered, Go thy way for this time; when I have a convenient season, I will call for thee.26He hoped also that money should have been given him of Paul, that he might loose him: wherefore he sent for him the oftener, and communed with him.27But after two years Porcius Festus came into Felix' room: and Felix, willing to shew the Jews a pleasure, left Paul bound.
1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел. (Ac 21:27; Ac 23:2; Ac 25:2)2И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,3то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.4Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;5понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес; (Lu 23:2; Ac 6:13; Ac 16:20; Ac 17:6; Ac 21:28; Ac 28:22; 1Pe 2:12; 1Pe 2:15)6който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон; (Joh 18:31; Ac 21:28)7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб. (Ac 21:33)8А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме. (Ac 23:30)9И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,11защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим. (Ac 21:26; Ac 24:17)12И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа. (Ac 25:8; Ac 28:17)13И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.14Но това изповядвам пред тебе, че според учението[1], което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците, (Ac 9:2; Ac 26:22; Ac 28:23; 2Ti 1:3)15и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат. (Da 12:2; Joh 5:28; Joh 5:29; Ac 23:6; Ac 26:6; Ac 26:7; Ac 28:20)16Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците. (Ac 23:1)17А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси. (Ac 11:29; Ac 11:30; Ac 20:16; Ro 15:25; 2Co 8:4; Ga 2:10)18А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие; (Ac 21:26; Ac 21:27)19но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен. (Ac 23:30; Ac 25:16)20Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,21освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес. (Ac 23:6; Ac 28:20)22А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви. (Ac 24:7)23И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва. (Ac 27:3; Ac 28:16)
Павел пред Феликс и Друзила
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.26Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него. (Ex 23:8)27Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови. (Ex 23:2; Ac 12:3; Ac 25:9; Ac 25:14)