1Now there were in the church that was at Antioch certain prophets and teachers; as Barnabas, and Simeon that was called Niger, and Lucius of Cyrene, and Manaen, which had been brought up with Herod the tetrarch, and Saul.2As they ministered to the Lord, and fasted, the Holy Ghost said, Separate me Barnabas and Saul for the work whereunto I have called them.3And when they had fasted and prayed, and laid their hands on them, they sent them away.4So they, being sent forth by the Holy Ghost, departed unto Seleucia; and from thence they sailed to Cyprus.5And when they were at Salamis, they preached the word of God in the synagogues of the Jews: and they had also John to their minister.6And when they had gone through the isle unto Paphos, they found a certain sorcerer, a false prophet, a Jew, whose name was Bar-jesus:7Which was with the deputy of the country, Sergius Paulus, a prudent man; who called for Barnabas and Saul, and desired to hear the word of God.8But Elymas the sorcerer (for so is his name by interpretation) withstood them, seeking to turn away the deputy from the faith.9Then Saul, (who also is called Paul,) filled with the Holy Ghost, set his eyes on him,10And said, O full of all subtilty and all mischief, thou child of the devil, thou enemy of all righteousness, wilt thou not cease to pervert the right ways of the Lord?11And now, behold, the hand of the Lord is upon thee, and thou shalt be blind, not seeing the sun for a season. And immediately there fell on him a mist and a darkness; and he went about seeking some to lead him by the hand.12Then the deputy, when he saw what was done, believed, being astonished at the doctrine of the Lord.13Now when Paul and his company loosed from Paphos, they came to Perga in Pamphylia: and John departing from them returned to Jerusalem.14But when they departed from Perga, they came to Antioch in Pisidia, and went into the synagogue on the sabbath day, and sat down.15And after the reading of the law and the prophets the rulers of the synagogue sent unto them, saying, Ye men and brethren, if ye have any word of exhortation for the people, say on.16Then Paul stood up, and beckoning with his hand said, Men of Israel, and ye that fear God, give audience.17The God of this people of Israel chose our fathers, and exalted the people when they dwelt as strangers in the land of Egypt, and with an high arm brought he them out of it.18And about the time of forty years suffered he their manners in the wilderness.19And when he had destroyed seven nations in the land of Chanaan, he divided their land to them by lot.20And after that he gave unto them judges about the space of four hundred and fifty years, until Samuel the prophet.21And afterward they desired a king: and God gave unto them Saul the son of Cis, a man of the tribe of Benjamin, by the space of forty years.22And when he had removed him, he raised up unto them David to be their king; to whom also he gave testimony, and said, I have found David the son of Jesse, a man after mine own heart, which shall fulfil all my will.23Of this man's seed hath God according to his promise raised unto Israel a Saviour, Jesus:24When John had first preached before his coming the baptism of repentance to all the people of Israel.25And as John fulfilled his course, he said, Whom think ye that I am? I am not he. But, behold, there cometh one after me, whose shoes of his feet I am not worthy to loose.26Men and brethren, children of the stock of Abraham, and whosoever among you feareth God, to you is the word of this salvation sent.27For they that dwell at Jerusalem, and their rulers, because they knew him not, nor yet the voices of the prophets which are read every sabbath day, they have fulfilled them in condemning him.28And though they found no cause of death in him, yet desired they Pilate that he should be slain.29And when they had fulfilled all that was written of him, they took him down from the tree, and laid him in a sepulchre.30But God raised him from the dead:31And he was seen many days of them which came up with him from Galilee to Jerusalem, who are his witnesses unto the people.32And we declare unto you glad tidings, how that the promise which was made unto the fathers,33God hath fulfilled the same unto us their children, in that he hath raised up Jesus again; as it is also written in the second psalm, Thou art my Son, this day have I begotten thee.34And as concerning that he raised him up from the dead, now no more to return to corruption, he said on this wise, I will give you the sure mercies of David.35Wherefore he saith also in another psalm, Thou shalt not suffer thine Holy One to see corruption.36For David, after he had served his own generation by the will of God, fell on sleep, and was laid unto his fathers, and saw corruption:37But he, whom God raised again, saw no corruption.38Be it known unto you therefore, men and brethren, that through this man is preached unto you the forgiveness of sins:39And by him all that believe are justified from all things, from which ye could not be justified by the law of Moses.40Beware therefore, lest that come upon you, which is spoken of in the prophets;41Behold, ye despisers, and wonder, and perish: for I work a work in your days, a work which ye shall in no wise believe, though a man declare it unto you.42And when the Jews were gone out of the synagogue, the Gentiles besought that these words might be preached to them the next sabbath.43Now when the congregation was broken up, many of the Jews and religious proselytes followed Paul and Barnabas: who, speaking to them, persuaded them to continue in the grace of God.44And the next sabbath day came almost the whole city together to hear the word of God.45But when the Jews saw the multitudes, they were filled with envy, and spake against those things which were spoken by Paul, contradicting and blaspheming.46Then Paul and Barnabas waxed bold, and said, It was necessary that the word of God should first have been spoken to you: but seeing ye put it from you, and judge yourselves unworthy of everlasting life, lo, we turn to the Gentiles.47For so hath the Lord commanded us, saying, I have set thee to be a light of the Gentiles, that thou shouldest be for salvation unto the ends of the earth.48And when the Gentiles heard this, they were glad, and glorified the word of the Lord: and as many as were ordained to eternal life believed.49And the word of the Lord was published throughout all the region.50But the Jews stirred up the devout and honourable women, and the chief men of the city, and raised persecution against Paul and Barnabas, and expelled them out of their coasts.51But they shook off the dust of their feet against them, and came unto Iconium.52And the disciples were filled with joy, and with the Holy Ghost.
4И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър. (Ac 4:36)5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник. (Ac 12:25; Ac 13:46; Ac 15:37)6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, (Ac 8:9)7който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. (Ex 7:11; Ac 8:9; 2Ti 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза: (Ac 4:8)10О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? (Mt 13:38; Joh 8:44; 1Jo 3:8)11И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. (Ex 9:3; 1Sa 5:6)12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
Проповедта в Антиохия Писидийска
13А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Ac 15:38)14А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. (Ac 16:13; Ac 17:2; Ac 18:4)15И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. (Lu 4:16; Ac 13:27; Heb 13:22)16Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте. (Ac 10:35; Ac 12:17; Ac 13:26; Ac 13:42; Ac 13:43)17Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. (Ex 1:1; Ex 6:6; Ex 13:14; Ex 13:16; De 7:6; De 7:7; Ps 105:23; Ps 105:24; Ac 7:17)18И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята. (Ex 16:35; Nu 14:33; Nu 14:34; Ps 95:9; Ps 95:10; Ac 7:36)19И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години. (De 7:1; Jos 3:10; Jos 14:1; Jos 14:2; Ps 78:55)20След това им даваше съдии до пророк Самуил. (Jud 2:16; 1Sa 3:20)21После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1Sa 8:5; 1Sa 9:16; 1Sa 10:1)22И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“ (1Sa 13:14; 1Sa 15:23; 1Sa 15:26; 1Sa 15:28; 1Sa 16:1; 1Sa 16:13; 2Sa 2:4; 2Sa 5:3; Ps 89:20; Ho 13:11; Ac 7:46)23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус, (2Sa 7:12; Ps 132:11; Isa 11:1; Mt 1:21; Lu 1:32; Lu 1:69; Ac 2:30; Ro 1:3; Ro 11:26)24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израилев народ. (Mt 3:1; Lu 3:3)25И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете. (Mt 3:1; Mr 1:7; Lu 3:16; Joh 1:20; Joh 1:27; Joh 3:28)26Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение. (Mt 10:6; Lu 24:27; Ac 3:26; Ac 13:46)27Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. (Lu 23:34; Lu 24:20; Lu 24:44; Ac 3:17; Ac 13:14; Ac 13:15; Ac 15:21; Ac 26:22; Ac 28:23; 1Co 2:8)28Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби. (Mt 27:22; Mt 27:30; Mr 15:13; Mr 15:14; Lu 23:21; Lu 23:22; Joh 19:6; Joh 19:15; Ac 3:13; Ac 3:14)29И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. (Mt 27:59; Mr 15:46; Lu 18:31; Lu 23:53; Lu 24:44; Joh 19:28; Joh 19:30; Joh 19:36)30Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Mt 28:6; Mr 16:6; Ac 2:24; Ac 3:13; Ac 3:15; Ac 3:26; Ac 5:30)31И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа. (Mt 28:16; Joh 20:19; Ac 1:3; Ac 1:8; Ac 1:11; Ac 2:32; Ac 3:15; Ac 5:32; 1Co 15:5)32И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, (Ge 3:15; Ge 12:3; Ge 22:18; 2Sa 7:12; Isa 4:2; Da 9:24; Ac 26:6; Ro 4:13; Ga 3:16)33че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ (Ps 2:7; Heb 1:5; Heb 5:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ (Isa 55:3)35Защото и в друг Псалом казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“ (1Ki 2:10; Ps 16:10; Ac 2:29; Ac 2:31)36Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление. (1Ki 2:10; Ac 2:29)37А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление. (Ac 2:31)38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; (Jer 31:34; Da 9:24; Lu 24:47; 1Jo 2:12)39и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. (Isa 53:11; Ro 3:28; Ro 3:30; Ro 8:3; Heb 7:19)40Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците: (Isa 29:14; Hab 1:5)41„Погледнете, презрители, изумете се и погинете[1]; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“ (Hab 1:5)42Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. (Ac 11:23; Ac 14:22; Tit 2:11; Heb 12:15; 1Pe 5:12)44На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.45А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха. (Ac 18:6; 1Pe 4:4; Jud 1:10)46Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Ex 32:10; De 32:21; Isa 42:6; Isa 49:6; Isa 55:5; Mt 10:6; Mt 21:43; Lu 2:32; Ac 3:26; Ac 13:26; Ac 18:6; Ac 28:28; Ro 1:16; Ro 10:19)47Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ (Isa 42:6; Isa 49:6; Lu 2:32)48И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (Ac 2:47)49И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.50А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си. (2Ti 3:11)51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. (Mt 10:14; Mr 6:11; Lu 9:5; Ac 18:6)52А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух. (Mt 5:12; Joh 16:22; Ac 2:46)