1And when David was a little past the top of the hill , behold, Ziba the servant of Mephibosheth met him, with a couple of asses saddled, and upon them two hundred loaves of bread, and an hundred bunches of raisins, and an hundred of summer fruits, and a bottle of wine.2And the king said unto Ziba, What meanest thou by these? And Ziba said, The asses be for the king' household to ride on; and the bread and summer fruit for the young men to eat; and the wine, that such as be faint in the wilderness may drink.3And the king said, And where is thy master' son? And Ziba said unto the king, Behold, he abideth at Jerusalem: for he said, To day shall the house of Israel restore me the kingdom of my father.4Then said the king to Ziba, Behold, thine are all that pertained unto Mephibosheth. And Ziba said, I humbly beseech thee that I may find grace in thy sight, my lord, O king.5And when king David came to Bahurim, behold, thence came out a man of the family of the house of Saul, whose name was Shimei, the son of Gera: he came forth, and cursed still as he came.6And he cast stones at David, and at all the servants of king David: and all the people and all the mighty men were on his right hand and on his left.7And thus said Shimei when he cursed, Come out, come out, thou bloody man, and thou man of Belial:8The LORD hath returned upon thee all the blood of the house of Saul, in whose stead thou hast reigned; and the LORD hath delivered the kingdom into the hand of Absalom thy son: and, behold, thou art taken in thy mischief, because thou art a bloody man.9Then said Abishai the son of Zeruiah unto the king, Why should this dead dog curse my lord the king? let me go over, I pray thee, and take off his head.10And the king said, What have I to do with you, ye sons of Zeruiah? so let him curse, because the LORD hath said unto him, Curse David. Who shall then say, Wherefore hast thou done so?11And David said to Abishai, and to all his servants, Behold, my son, which came forth of my bowels, seeketh my life: how much more now may this Benjamite do it ? let him alone, and let him curse; for the LORD hath bidden him.12It may be that the LORD will look on mine affliction, and that the LORD will requite me good for his cursing this day.13And as David and his men went by the way, Shimei went along on the hill' side over against him, and cursed as he went, and threw stones at him, and cast dust.14And the king, and all the people that were with him, came weary, and refreshed themselves there.15And Absalom, and all the people the men of Israel, came to Jerusalem, and Ahithophel with him.16And it came to pass, when Hushai the Archite, David' friend, was come unto Absalom, that Hushai said unto Absalom, God save the king, God save the king.17And Absalom said to Hushai, Is this thy kindness to thy friend? why wentest thou not with thy friend?18And Hushai said unto Absalom, Nay; but whom the LORD, and this people, and all the men of Israel, choose, his will I be, and with him will I abide.19And again, whom should I serve? should I not serve in the presence of his son? as I have served in thy father' presence, so will I be in thy presence.20Then said Absalom to Ahithophel, Give counsel among you what we shall do.21And Ahithophel said unto Absalom, Go in unto thy father' concubines, which he hath left to keep the house; and all Israel shall hear that thou art abhorred of thy father: then shall the hands of all that are with thee be strong.22So they spread Absalom a tent upon the top of the house; and Absalom went in unto his father' concubines in the sight of all Israel.23And the counsel of Ahithophel, which he counselled in those days, was as if a man had enquired at the oracle of God: so was all the counsel of Ahithophel both with David and with Absalom.
1Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. (2Sa 9:2; 2Sa 15:30; 2Sa 15:32)2Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. (2Sa 15:23; 2Sa 17:29)3Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. (2Sa 19:27)4Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. (Pr 18:13)5А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. (2Sa 19:16; 1Ki 2:8; 1Ki 2:44)6И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.7Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! (De 13:13)8ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. (Jud 9:24; Jud 9:56; Jud 9:57; 2Sa 1:16; 2Sa 3:28; 2Sa 3:29; 2Sa 4:11; 2Sa 4:12; 1Ki 2:32; 1Ki 2:33)9Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. (Ex 22:28; 1Sa 24:15; 2Sa 9:8)10А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? (2Sa 19:22; 2Ki 18:25; La 3:28; Ro 9:20; 1Pe 2:23)11Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. (Ge 15:4; 2Sa 12:11)12Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. (Ro 8:28)13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.14А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.15В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. (2Sa 15:37)16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! (2Sa 15:37)17А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? (2Sa 19:25; Pr 17:17)18Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.19При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. (2Sa 15:34)20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. (Ge 34:30; 1Sa 13:4; 2Sa 2:7; 2Sa 15:16; 2Sa 20:3; Zec 8:13)22И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. (2Sa 12:11; 2Sa 12:12)23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом. (2Sa 15:12)