1And it came to pass after this, that Absalom prepared him chariots and horses, and fifty men to run before him.2And Absalom rose up early, and stood beside the way of the gate: and it was so , that when any man that had a controversy came to the king for judgment, then Absalom called unto him, and said, Of what city art thou? And he said, Thy servant is of one of the tribes of Israel.3And Absalom said unto him, See, thy matters are good and right; but there is no man deputed of the king to hear thee.4Absalom said moreover, Oh that I were made judge in the land, that every man which hath any suit or cause might come unto me, and I would do him justice!5And it was so , that when any man came nigh to him to do him obeisance, he put forth his hand, and took him, and kissed him.6And on this manner did Absalom to all Israel that came to the king for judgment: so Absalom stole the hearts of the men of Israel.7And it came to pass after forty years, that Absalom said unto the king, I pray thee, let me go and pay my vow, which I have vowed unto the LORD, in Hebron.8For thy servant vowed a vow while I abode at Geshur in Syria, saying, If the LORD shall bring me again indeed to Jerusalem, then I will serve the LORD.9And the king said unto him, Go in peace. So he arose, and went to Hebron.10But Absalom sent spies throughout all the tribes of Israel, saying, As soon as ye hear the sound of the trumpet, then ye shall say, Absalom reigneth in Hebron.11And with Absalom went two hundred men out of Jerusalem, that were called; and they went in their simplicity, and they knew not any thing.12And Absalom sent for Ahithophel the Gilonite, David' counsellor, from his city, even from Giloh, while he offered sacrifices. And the conspiracy was strong; for the people increased continually with Absalom.13And there came a messenger to David, saying, The hearts of the men of Israel are after Absalom.14And David said unto all his servants that were with him at Jerusalem, Arise, and let us flee; for we shall not else escape from Absalom: make speed to depart, lest he overtake us suddenly, and bring evil upon us, and smite the city with the edge of the sword.15And the king' servants said unto the king, Behold, thy servants are ready to do whatsoever my lord the king shall appoint.16And the king went forth, and all his household after him. And the king left ten women, which were concubines, to keep the house.17And the king went forth, and all the people after him, and tarried in a place that was far off.18And all his servants passed on beside him; and all the Cherethites, and all the Pelethites, and all the Gittites, six hundred men which came after him from Gath, passed on before the king.19Then said the king to Ittai the Gittite, Wherefore goest thou also with us? return to thy place, and abide with the king: for thou art a stranger, and also an exile.20Whereas thou camest but yesterday, should I this day make thee go up and down with us? seeing I go whither I may, return thou, and take back thy brethren: mercy and truth be with thee.21And Ittai answered the king, and said, As the LORD liveth, and as my lord the king liveth, surely in what place my lord the king shall be, whether in death or life, even there also will thy servant be.22And David said to Ittai, Go and pass over. And Ittai the Gittite passed over, and all his men, and all the little ones that were with him.23And all the country wept with a loud voice, and all the people passed over: the king also himself passed over the brook Kidron, and all the people passed over, toward the way of the wilderness.24And lo Zadok also, and all the Levites were with him, bearing the ark of the covenant of God: and they set down the ark of God; and Abiathar went up, until all the people had done passing out of the city.25And the king said unto Zadok, Carry back the ark of God into the city: if I shall find favour in the eyes of the LORD, he will bring me again, and shew me both it, and his habitation:26But if he thus say, I have no delight in thee; behold, here am I, let him do to me as seemeth good unto him.27The king said also unto Zadok the priest, Art not thou a seer? return into the city in peace, and your two sons with you, Ahimaaz thy son, and Jonathan the son of Abiathar.28See, I will tarry in the plain of the wilderness, until there come word from you to certify me.29Zadok therefore and Abiathar carried the ark of God again to Jerusalem: and they tarried there.30And David went up by the ascent of mount Olivet, and wept as he went up, and had his head covered, and he went barefoot: and all the people that was with him covered every man his head, and they went up, weeping as they went up.31And one told David, saying, Ahithophel is among the conspirators with Absalom. And David said, O LORD, I pray thee, turn the counsel of Ahithophel into foolishness.32And it came to pass, that when David was come to the top of the mount , where he worshipped God, behold, Hushai the Archite came to meet him with his coat rent, and earth upon his head:33Unto whom David said, If thou passest on with me, then thou shalt be a burden unto me:34But if thou return to the city, and say unto Absalom, I will be thy servant, O king; as I have been thy father' servant hitherto, so will I now also be thy servant: then mayest thou for me defeat the counsel of Ahithophel.35And hast thou not there with thee Zadok and Abiathar the priests? therefore it shall be, that what thing soever thou shalt hear out of the king' house, thou shalt tell it to Zadok and Abiathar the priests.36Behold, they have there with them their two sons, Ahimaaz Zadok' son , and Jonathan Abiathar' son ; and by them ye shall send unto me every thing that ye can hear.37So Hushai David' friend came into the city, and Absalom came into Jerusalem.
Въстанието на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим
1След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него. (2Sa 12:11; 1Ki 1:5)2И Авесалом ставаше рано, заставаше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съд, Авесалом го викаше и го питаше: От кой град си? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое си Израилево племе.3Тогава Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права, но от страна на царя няма кой да те чуе.4Авесалом прибавяше още: Да бях само поставен съдия на тази страна, за да може да идва при мене всеки, който има спор или дело, за да го оправдавам! (Jud 9:29)5И когато някой се приближаваше да му се поклони, той протягаше ръка, прегръщаше го и го целуваше.6Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. По този начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже. (Ro 16:18)7След като изминаха четири години[1], Авесалом каза на царя: Моля, позволи ми да отида в Хеврон, за да изпълня оброка, който направих на ГОСПОДА.8Слугата ти направи оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, като казах: Ако наистина ГОСПОД ме върне в Йерусалим, тогава ще послужа на ГОСПОДА. (Ge 28:20; Ge 28:21; 1Sa 16:2; 2Sa 13:38)9Царят му каза: Иди с мир. И така, той тръгна и отиде в Хеврон.10А Авесалом разпрати шпиони по всички Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.11А с Авесалом тръгнаха от Йерусалим двеста мъже; те бяха поканени и отидоха чистосърдечно, без да знаят нещо. (Ge 20:5; 1Sa 9:13; 1Sa 16:3; 1Sa 16:5)12После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът беше силен, понеже народът постоянно се умножаваше около Авесалом. (Jos 15:51; Ps 3:1; Ps 41:9; Ps 55:12)13Тогава при Давид дойде вестоносец и му каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалом. (Jud 9:3; 2Sa 15:6)14А Давид нареди на всички слуги, които бяха с него в Йерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас няма да може да се спаси от Авесалом. Побързайте да вървим, да не би да ни застигне скоро, да докара зло върху нас и да порази града с острието на меча. (2Sa 19:9; Ps 3:1)15Царските слуги казаха на царя: Слугите ти са готови да вършат всичко, което избере господарят ни, царят.16И така, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата. (2Sa 16:21; 2Sa 16:22; Ps 3:1)17Царят излезе и целият народ го последва, и се спряха на едно далечно място.18Всичките му слуги вървяха близо до него, а всички херетци, фелетци и гетци, шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет, вървяха пред царя. (2Sa 8:18)19Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и си се преселил от мястото си. (2Sa 18:2)20Ти дойде вчера; и днес да те карам ли да скиташ с нас? Аз ще ида където мога, а ти се върни. Заведи с теб и братята си. Милост и вярност да бъдат с теб! (1Sa 23:13)21А Итай отговори на царя: Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти. (Ru 1:16; Ru 1:17; Pr 17:17; Pr 18:24)22Тогава Давид каза на Итай: Иди и премини. И така, преминаха гетецът Итай и всичките му мъже, и всички деца, които бяха с него.23А хората от цялата местност плачеха със силен глас, докато преминаваше целият народ. Царят премина потока Кедрон и целият народ потегли по пътя за пустинята. (2Sa 16:2)24Дойде и Садок и заедно с него – всички левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет. И сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града. (Nu 4:15)25Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволението на ГОСПОДА, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му. (Ps 43:3)26Но ако каже така: Нямам благоволение в теб, ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро. (Nu 14:8; 1Sa 3:18; 2Sa 22:20; 1Ki 10:9; 2Ch 9:8; Isa 62:4)27Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир. С вас нека се върнат и двамата ви сина – твоят син Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан. (1Sa 9:9; 2Sa 17:17)28Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя. (2Sa 17:16)29И така, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.30А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха. (2Sa 19:4; Es 6:12; Ps 126:6; Isa 20:2; Isa 20:4; Jer 14:3; Jer 14:4)31Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: ГОСПОДИ, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел. (2Sa 16:23; 2Sa 17:14; 2Sa 17:23; Ps 3:1; Ps 3:3; Ps 55:12)32И когато Давид стигна на върха на хълма, където ставаше богопоклонение, архиецът Хусай го посрещна с раздраната си дреха и с пръст на главата си. (Jos 16:2; 2Sa 1:2)33Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест, (2Sa 19:35)34но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга на тебе, тогава можеш да осуетиш в моя полза съвета на Ахитофел. (2Sa 16:19)35Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И така, всичко, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар. (2Sa 17:15; 2Sa 17:16)36Там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров. Чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото узнаете. (2Sa 15:27)37И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим. (2Sa 16:15; 2Sa 16:16; 1Ch 27:33)