1But king Solomon loved many strange women, together with the daughter of Pharaoh, women of the Moabites, Ammonites, Edomites, Zidonians, and Hittites;2Of the nations concerning which the LORD said unto the children of Israel, Ye shall not go in to them, neither shall they come in unto you: for surely they will turn away your heart after their gods: Solomon clave unto these in love.3And he had seven hundred wives, princesses, and three hundred concubines: and his wives turned away his heart.4For it came to pass, when Solomon was old, that his wives turned away his heart after other gods: and his heart was not perfect with the LORD his God, as was the heart of David his father.5For Solomon went after Ashtoreth the goddess of the Zidonians, and after Milcom the abomination of the Ammonites.6And Solomon did evil in the sight of the LORD, and went not fully after the LORD, as did David his father.7Then did Solomon build an high place for Chemosh, the abomination of Moab, in the hill that is before Jerusalem, and for Molech, the abomination of the children of Ammon.8And likewise did he for all his strange wives, which burnt incense and sacrificed unto their gods.9And the LORD was angry with Solomon, because his heart was turned from the LORD God of Israel, which had appeared unto him twice,10And had commanded him concerning this thing, that he should not go after other gods: but he kept not that which the LORD commanded.11Wherefore the LORD said unto Solomon, Forasmuch as this is done of thee, and thou hast not kept my covenant and my statutes, which I have commanded thee, I will surely rend the kingdom from thee, and will give it to thy servant.12Notwithstanding in thy days I will not do it for David thy father' sake: but I will rend it out of the hand of thy son.13Howbeit I will not rend away all the kingdom; but will give one tribe to thy son for David my servant' sake, and for Jerusalem' sake which I have chosen.14And the LORD stirred up an adversary unto Solomon, Hadad the Edomite: he was of the king' seed in Edom.15For it came to pass, when David was in Edom, and Joab the captain of the host was gone up to bury the slain, after he had smitten every male in Edom;16(For six months did Joab remain there with all Israel, until he had cut off every male in Edom:)17That Hadad fled, he and certain Edomites of his father' servants with him, to go into Egypt; Hadad being yet a little child.18And they arose out of Midian, and came to Paran: and they took men with them out of Paran, and they came to Egypt, unto Pharaoh king of Egypt; which gave him an house, and appointed him victuals, and gave him land.19And Hadad found great favour in the sight of Pharaoh, so that he gave him to wife the sister of his own wife, the sister of Tahpenes the queen.20And the sister of Tahpenes bare him Genubath his son, whom Tahpenes weaned in Pharaoh' house: and Genubath was in Pharaoh' household among the sons of Pharaoh.21And when Hadad heard in Egypt that David slept with his fathers, and that Joab the captain of the host was dead, Hadad said to Pharaoh, Let me depart, that I may go to mine own country.22Then Pharaoh said unto him, But what hast thou lacked with me, that, behold, thou seekest to go to thine own country? And he answered, Nothing: howbeit let me go in any wise.23And God stirred him up another adversary, Rezon the son of Eliadah, which fled from his lord Hadadezer king of Zobah:24And he gathered men unto him, and became captain over a band, when David slew them of Zobah : and they went to Damascus, and dwelt therein, and reigned in Damascus.25And he was an adversary to Israel all the days of Solomon, beside the mischief that Hadad did : and he abhorred Israel, and reigned over Syria.26And Jeroboam the son of Nebat, an Ephrathite of Zereda, Solomon' servant, whose mother' name was Zeruah, a widow woman, even he lifted up his hand against the king.27And this was the cause that he lifted up his hand against the king: Solomon built Millo, and repaired the breaches of the city of David his father.28And the man Jeroboam was a mighty man of valour: and Solomon seeing the young man that he was industrious, he made him ruler over all the charge of the house of Joseph.29And it came to pass at that time when Jeroboam went out of Jerusalem, that the prophet Ahijah the Shilonite found him in the way; and he had clad himself with a new garment; and they two were alone in the field:30And Ahijah caught the new garment that was on him, and rent it in twelve pieces:31And he said to Jeroboam, Take thee ten pieces: for thus saith the LORD, the God of Israel, Behold, I will rend the kingdom out of the hand of Solomon, and will give ten tribes to thee:32(But he shall have one tribe for my servant David' sake, and for Jerusalem' sake, the city which I have chosen out of all the tribes of Israel:)33Because that they have forsaken me, and have worshipped Ashtoreth the goddess of the Zidonians, Chemosh the god of the Moabites, and Milcom the god of the children of Ammon, and have not walked in my ways, to do that which is right in mine eyes, and to keep my statutes and my judgments, as did David his father.34Howbeit I will not take the whole kingdom out of his hand: but I will make him prince all the days of his life for David my servant' sake, whom I chose, because he kept my commandments and my statutes:35But I will take the kingdom out of his son' hand, and will give it unto thee, even ten tribes.36And unto his son will I give one tribe, that David my servant may have a light alway before me in Jerusalem, the city which I have chosen me to put my name there.37And I will take thee, and thou shalt reign according to all that thy soul desireth, and shalt be king over Israel.38And it shall be, if thou wilt hearken unto all that I command thee, and wilt walk in my ways, and do that is right in my sight, to keep my statutes and my commandments, as David my servant did; that I will be with thee, and build thee a sure house, as I built for David, and will give Israel unto thee.39And I will for this afflict the seed of David, but not for ever.40Solomon sought therefore to kill Jeroboam. And Jeroboam arose, and fled into Egypt, unto Shishak king of Egypt, and was in Egypt until the death of Solomon.41And the rest of the acts of Solomon, and all that he did, and his wisdom, are they not written in the book of the acts of Solomon?42And the time that Solomon reigned in Jerusalem over all Israel was forty years.43And Solomon slept with his fathers, and was buried in the city of David his father: and Rehoboam his son reigned in his stead.
1А цар Соломон залюби освен фараоновата дъщеря много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки, (De 17:17; Ne 13:26)2от народите, за които ГОСПОД каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно. (Ex 34:16; De 7:3; De 7:4)3Имаше седемстотин жени и триста наложници. И жените му отвърнаха сърцето му.4Когато Соломон остаря, жените му преклониха сърцето му към други богове и то не беше съвършено пред ГОСПОДА, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид. (De 17:17; 1Ki 8:61; 1Ki 9:4; Ne 13:26)5Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом[1], мерзостта на амонците. (Jud 2:13; 1Ki 11:33; 2Ki 23:13)6Така Соломон извърши зло пред ГОСПОДА и не Го следваше съвършено, както беше постъпвал баща му Давид.7В това време Соломон издигна високо място на Хамос, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Йерусалим. (Nu 21:29; Nu 33:52; Jud 11:24; 2Ki 23:13)8Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертваха на боговете си.
Божието предупреждение
9А ГОСПОД се разгневи на Соломон, понеже сърцето му се отвърна от ГОСПОДА, Израилевия Бог. Бог му се яви два пъти (1Ki 3:5; 1Ki 9:2; 1Ki 11:2; 1Ki 11:3)10и му заповяда да не отива след други богове; но той не опази онова, което ГОСПОД заповяда. (1Ki 6:12; 1Ki 9:6)11Затова ГОСПОД каза на Соломон: Понеже това е сторено от теб и ти не опази завета Ми и наредбите, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от теб и ще го дам на слугите ти. (1Ki 11:31; 1Ki 12:15; 1Ki 12:16)12Но заради баща ти Давид в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.13Обаче няма да откъсна цялото царство, а едно племе ще оставя на сина ти – заради слугата ми Давид и заради Йерусалим, който избрах. (De 12:11; 2Sa 7:15; 1Ki 12:20; Ps 89:33)
Бог наказва Соломон
14След това ГОСПОД издигна противник на Соломон, едомеца Адад, който беше от царското потекло в Едом. (1Ch 5:26)15Защото, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав отиде да погребе избитите, след като беше убил всеки от мъжки пол в Едом (Nu 24:19; De 20:13; 2Sa 8:14; 1Ch 18:12; 1Ch 18:13)16(понеже Йоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всеки от мъжки пол в Едом),17Адад побегна и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет. А тогава Адад беше още малко дете.18Като тръгнаха от Мадиам, отидоха във Фаран; и като взеха със себе си мъжете от Фаран, пристигнаха в Египет при египетския цар фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.19И Адад придоби голямо благоволение пред фараона, така че той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса.20Тахпенесината сестра роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във фараоновата къща. И Генуват живееше в дома на фараона с неговите синове.21И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си и че военачалникът Йоав умрял, Адад каза на фараона: Пусни ме да си ида в моята страна. (1Ki 2:10; 1Ki 2:34)22А фараонът му отговори: От какво си лишен при мене, че искаш да отидеш в страната си? Адад отвърна: От нищо; въпреки това ме пусни.23Бог издигна на Соломон и друг противник – Резон, Еелиадевия син, който беше избягал от господаря си Ададзер, софския цар, (2Sa 8:3)24и който, като събра около себе си мъже, им стана предводител по времето, когато Давид порази совците. Те отидоха в Дамаск и се заселиха там, и царуваха в Дамаск. (2Sa 8:3; 2Sa 10:8; 2Sa 10:16)25Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон. Освен пакостите, които направи Адад, Резон досаждаше на Израил, като царуваше над Сирия.26Също и Еровоам, Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, вдигна ръка против царя. (2Sa 20:21; 1Ki 12:2; 2Ch 18:6)27А ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давид, (1Ki 9:24)28този Еровоам, силен и храбър човек, беше там. Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, го постави надзирател над цялата работа, възложена върху Йосифовия дом.29А в това време, след като Еровоам беше излязъл от Йерусалим, на пътя го намери пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. Двамата бяха сами на полето. (1Ki 14:2)30Ахия хвана новата дреха, която носеше, и я разкъса на дванадесет части. (1Sa 15:27; 1Sa 24:5)31И каза на Еровоам: Вземи си десет части; защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена (1Ki 11:11; 1Ki 11:13)32(ще остане обаче на него едно племе заради слугата Ми Давид и заради Йерусалим, града, който избрах между всички Израилеви племена);33защото изоставиха Мен и послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамос, бога на моавците, и на Мелхом, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, за да вършат онова, което е праведно пред Мен, и не пазиха наредбите Ми и законите Ми, както правеше баща му Давид. (1Ki 11:5)34Не искам обаче да отнема цялото царство от ръката му, а ще го оставя да владее през всички дни на живота му заради слугата Ми Давид, когото избрах, защото той пазеше заповедите и наредбите Ми.35Ще отнема обаче царството от ръката на сина му и ще го дам на тебе, десет племена; (1Ki 12:16; 1Ki 12:17)36а на сина му ще дам едно племе, така че слугата Ми Давид да има винаги светилник пред мене в Йерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си. (1Ki 15:4; 2Ki 8:19; Ps 132:17)37А тебе ще взема и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил.38И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко, което е право пред Мене, като пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както правеше слугата ми Давид, тогава ще бъда с теб и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давид, и ще ти дам Израил. (Jos 1:5; 2Sa 7:11; 2Sa 7:27)39Чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не завинаги.40Затова Соломон поиска да убие Еровоам. А Еровоам, като стана, побегна в Египет при египетския цар Сисак и остана в Египет до Соломоновата смърт.
Смъртта на Соломон
41А останалите дела на Соломон, всичко, което той извърши, и мъдростта му, са записани в книгата на Соломоновите дела. (2Ch 9:29)42Времето на Соломоновото царуване в Йерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. (2Ch 9:30)43Така Соломон заспа с баща си и беше погребан в града на баща си Давид; а вместо него се възцари синът му Ровоам. (2Ch 9:31; Mt 1:7)