1Ihr Völker, kommt her und passt gut auf! Alle Welt soll es hören, ja, die ganze Erde und was auf ihr lebt:2Der HERR ist zornig über alle Völker, ihre Heere werden seinen schrecklichen Zorn zu spüren bekommen. Er hat sie dem Untergang geweiht, abgeschlachtet sollen sie werden.3Dann liegen die Leichen herum, und niemand beerdigt sie. Widerlicher Verwesungsgestank erfüllt die Luft. Das Blut der Erschlagenen durchtränkt die Berge.4Die Gestirne vergehen, der Himmel wird zusammengerollt wie eine Schriftrolle. Die Sterne fallen herab wie dürre Weinblätter, wie trockene Blätter vom Feigenbaum.5Der Herr sagt: »Mein Schwert im Himmel ist berauscht vom Blut[1]. Es fährt auf das Land Edom nieder und vollstreckt mein Urteil. Dieses Volk habe ich dem Untergang geweiht.«6Das Schwert des HERRN trieft von ihrem Blut und Fett, so wie es beim Schlachten vom Blut der Lämmer und Böcke trieft, wie es bedeckt ist vom Nierenfett der Schafböcke. Denn in Bozra, der Hauptstadt von Edom, feiert der HERR ein Opferfest. Ja, in ganz Edom ist großer Schlachttag.7Die Menschen werden niedergemetzelt wie Büffel, Rinder und Stiere. Ihr Blut durchtränkt das ganze Land, der Boden trieft von ihrem Fett.8Das alles wird geschehen, wenn der HERR mit seinen Feinden abrechnet. In diesem Jahr zahlt er ihnen alles Unrecht heim, das sie an Zion verübt haben.9Dann wird das Wasser der Bäche in Edom zu Pech, und der Boden verwandelt sich in Schwefel. Das ganze Land steht in Flammen wie eine Fackel,10Tag und Nacht erlischt das Feuer nicht. Unaufhörlich steigt schwarzer Rauch zum Himmel auf. Generationen kommen und gehen, doch dieses Land bleibt verwüstet für alle Zeiten. Nie mehr wird ein Mensch diese öde Gegend durchstreifen.11Eulen und Igel hausen dort, Käuzchen und Raben lassen sich nieder. Gott nimmt genau Maß, um das Land zu verwüsten. Er steckt die Grenzen ab, um es für immer unbewohnbar zu machen.12Keine Fürsten rufen je wieder ein Königtum aus, von den vornehmen Herren bleibt niemand übrig.13An den Mauern der Paläste ranken Dornen empor, Nesseln und Disteln überwuchern die alten Festungen. Schakale wohnen in den Ruinen, und Strauße siedeln sich an.14Hyänen und andere Wüstentiere hausen dort, Dämonen begegnen einander, und Gespenster[2] lassen sich nieder.15Schlangen nisten dort, legen Eier und brüten sie aus, bis die Jungen schlüpfen. Auch Aasgeier zieht es in großer Zahl dorthin.16Forscht im Buch des HERRN und lest nach: Nicht eines dieser Wesen fehlt, alle finden sich in Edom. Denn der Herr selbst hat es befohlen, und sein Geist bringt sie dort zusammen.17Eigenhändig wird er das Land vermessen und jedem Tier durch das Los sein Gebiet zuweisen. Dann besitzen sie es für alle Zeiten, eine Generation nach der anderen wird darin wohnen.
1Приближете се, народи, за да чуете, и внимавайте, племена; нека чуе земята и това, което я изпълва, светът и всичко, което се произвежда от него. (5Mo 32,1; Ps 49,1)2Защото ГОСПОД негодува спрямо всички народи и пламенно се гневи на всичките им множества; обрекъл ги е на изтребление, предал ги е на клане.3Също и убитите им ще бъдат разхвърляни и вонята от труповете им ще се вдигне, и планините ще се разтопят в кръвта им. (Joe 2,20)4Цялото небесно множество ще се разложи и небето ще се свие като свитък; и цялото му множество ще падне, както пада лист от лоза и като паднал лист от смокиня. (Ps 102,26; Jes 14,12; Hes 32,7; Hes 32,8; Joe 2,31; Joe 3,15; Mt 24,29; 2Petr 3,10; Offb 6,13; Offb 6,14)5Понеже мечът Ми се опияни в небесата, затова, ето, ще слезе за съд върху Едом. Да! Върху народа, които Аз обрекох на изтребление. (Jer 46,10; Jer 49,7; Mal 1,4)6Мечът ГОСПОДЕН е напоен с кръв, затлъстя от тлъстина, с кръвта на агнетата и яретата, с тлъстините на овнешките бъбреци; защото ГОСПОД има жертви във Восора и голямо клане в Едемската земя. (Jes 63,1; Jer 49,13; Zef 1,7)7Дивите волове ще слязат с тях и телетата – с биковете; земята им ще се напои с кръв и пръстта им ще затлъстее с тлъстина.8Защото е ден на възмездие от ГОСПОДА, година на въздаяния за Сионова отплата. (Jes 63,4)9Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола. (5Mo 29,23)10Няма да угасне нито нощем, нито денем; димът и ще се издига непрестанно; от род в род ще стане опустошена; никой няма да мине през нея довека. (Mal 1,4; Offb 14,11; Offb 18,18; Offb 19,3)11Но пеликанът и таралежът ще я наследят; кукумявката и гарванът ще живеят в нея; и ГОСПОД ще опъне върху нея връв за разорение и отвес за унищожение. (2Kön 21,13; Jes 14,23; Kla 2,8; Zef 2,14; Offb 18,2)12Колкото до благородниците му, никой от тях няма да се намери там, за да провъзгласят царството; и всичките му първенци ще стигнат до нищо.13Тръни ще поникнат в палатите му, коприва и репей – в крепостите му; и ще бъде заселище на чакали, двор на щрауси. (Jes 13,21; Jes 32,13; Hos 9,6)14Дивите котки ще се срещат там с хиените и пръчът ще се провиква към другаря си; също и бухалът ще се настани там, като си намира място за почивка.15Там ще се загнездя отровната змия и, като носи яйца и мъти, ще събира малките си под сянката си. Да! Там ще се събират и лешоядите, по двойки.16Потърсете в книгата ГОСПОДНЯ и прочетете; никое от тях няма да липсва, нито ще бъде без другарката си; защото ГОСПОД казва: Моите уста заповядаха това; и самият Негов Дух ги събра. (Mal 3,16)17Той хвърли жребий за тях и Неговата ръка им раздели с мерна връв онази земя; те ще я владеят довека, от род в род ще обитават в нея.