Kostenlos anmelden

1.Mose 2

Hoffnung für alle

von Biblica
1 So waren nun Himmel und Erde erschaffen mit allem, was dazugehört. 2-3 Am siebten Tag hatte Gott sein Werk vollendet und ruhte von seiner Arbeit. Darum segnete er den siebten Tag und sagte: »Dies ist ein ganz besonderer, heiliger Tag! Er gehört mir.« 4 Und so ging es weiter, nachdem Gott, der HERR, Himmel und Erde geschaffen hatte: 5 Damals wuchsen noch keine Gräser und Sträucher, denn Gott hatte es noch nicht regnen lassen. Außerdem war niemand da, der den Boden bebauen konnte. 6 Nur aus der Tiefe der Erde stieg Wasser auf und tränkte den Boden. 7 Da nahm Gott, der HERR, etwas Staub von der Erde, formte daraus den Menschen und blies ihm den Lebensatem in die Nase. So wurde der Mensch ein lebendiges Wesen. 8 Dann legte Gott, der HERR, einen Garten im Osten an, in der Landschaft Eden, und brachte den Menschen, den er geformt hatte, dorthin. 9 Viele prachtvolle Bäume ließ er im Garten wachsen. Ihre Früchte sahen köstlich aus und schmeckten gut. In der Mitte des Gartens standen zwei Bäume: der Baum, dessen Frucht Leben schenkt, und der Baum, der Gut und Böse erkennen lässt. 10 Ein Fluss entsprang in Eden und bewässerte den Garten. Dort teilte er sich in vier Arme: 11-12 Der erste Fluss heißt Pischon; er fließt rund um das Land Hawila. Dort gibt es reines Gold, wertvolles Harz und den Edelstein Onyx. 13 Der zweite ist der Gihon; er fließt rund um das Land Kusch[1]. 14 Der dritte heißt Tigris und fließt östlich von Assyrien. Der vierte ist der Euphrat. 15 Gott, der HERR, brachte den Menschen in den Garten von Eden. Er gab ihm die Aufgabe, den Garten zu bearbeiten und ihn zu bewahren. 16 Dann schärfte er ihm ein: »Von allen Bäumen im Garten darfst du essen, 17 nur nicht von dem Baum, der dich Gut und Böse erkennen lässt. Sobald du davon isst, musst du sterben!« 18 Gott, der HERR, sagte: »Es ist nicht gut, dass der Mensch allein ist. Ich will ihm jemanden zur Seite stellen, der zu ihm passt!« 19 Er brachte alle Landtiere und Vögel, die er aus dem Erdboden geformt hatte, zu dem Menschen, um zu sehen, wie er sie nennen würde. Genau so sollten sie dann heißen. 20 Der Mensch betrachtete die Tiere und benannte sie. Für sich selbst aber fand er niemanden, der zu ihm passte und ihm eine Hilfe sein könnte. 21 Da ließ Gott, der HERR, einen tiefen Schlaf über ihn kommen, entnahm ihm eine Rippe und verschloss die Stelle wieder mit Fleisch. 22 Aus der Rippe formte er eine Frau und brachte sie zu dem Menschen. 23 Da rief dieser: »Endlich gibt es jemanden wie mich! Sie wurde aus einem Teil von mir gemacht – wir gehören zusammen!«[2] 24 Darum verlässt ein Mann seine Eltern und verbindet sich so eng mit seiner Frau, dass die beiden eins sind mit Leib und Seele. 25 Der Mann und die Frau waren nackt, sie schämten sich aber nicht. 

Hoffnung für alle TM
Copyright © 1983, 1996, 2002, 2015 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Hoffnung für alle” is a trademark registered in European Union Intellectual Property Office (EUIPO) by Biblica, Inc. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

1.Mose 2

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society
1 Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. (Ps 33,6) 2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил. (2Mo 20,11; 2Mo 31,17; 5Mo 5,14; Hebr 4,4) 3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. (Neh 9,14; Jes 58,13) 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато ГОСПОД Бог създаде земя и небе. (1Mo 1,1; Ps 90,1; Ps 90,2) 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; (1Mo 1,12; 1Mo 3,23; Hi 38,26; Ps 104,14) 6 а пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята. 7 И ГОСПОД Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (1Mo 3,19; 1Mo 3,23; 1Mo 7,22; Hi 33,4; Ps 103,14; Pred 12,7; Jes 2,22; Jes 64,8; Apg 17,25; 1Kor 15,45; 1Kor 15,47) 8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. (1Mo 2,15; 1Mo 3,24; 1Mo 4,16; 1Mo 13,10; 2Kön 19,12; Jes 51,3; Hes 27,23; Hes 28,13; Joe 2,3) 9 ГОСПОД Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото. (1Mo 2,17; 1Mo 3,22; Spr 3,18; Spr 11,30; Hes 31,8; Offb 2,7; Offb 22,2; Offb 22,14) 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. (1Mo 25,18) 12 И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък. (4Mo 11,7) 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър[1]; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. (Dan 10,4) 15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. (1Mo 2,8) 16 ГОСПОД Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, 17 но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (1Mo 2,9; 1Mo 3,1; 1Mo 3,3; 1Mo 3,11; 1Mo 3,17; 1Mo 3,19; Röm 6,23; 1Kor 15,56; Jak 1,15; 1Joh 5,16) 18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. (1Mo 3,12; 1Kor 11,9; 1Tim 2,13) 19 И ГОСПОД Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. (1Mo 1,20; 1Mo 1,24; 1Mo 6,20; Ps 8,6) 20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. 21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. (1Mo 15,12; 1Sam 26,12) 22 И ГОСПОД Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. (Spr 18,22; Hebr 13,4) 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена[2], защото беше взета от Мъжа[3]. (1Mo 29,14; Ri 9,2; 2Sam 5,1; 2Sam 19,13; 1Kor 11,8; Eph 5,30) 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. (1Mo 31,15; Ps 45,10; Mt 19,5; Mk 10,7; 1Kor 6,16; Eph 5,31) 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. (1Mo 3,7; 1Mo 3,10; 1Mo 3,11; 2Mo 32,25; Jes 47,3) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.