1Ein Lied von David, nach der Melodie: »Vom Sterben des Sohnes«.[1] (Ps 10,1; Ps 25,1; Ps 34,1; Ps 37,1; Ps 111,1; Ps 112,1; Ps 119,1; Ps 145,1)2Dir, HERR, will ich von ganzem Herzen danken, von all deinen wunderbaren Taten will ich erzählen.3Ich freue mich über dich und juble dir zu. Ich singe zu deiner Ehre und preise deinen Namen, du höchster Gott!4Denn du schlägst meine Feinde in die Flucht, sie stürzen und kommen um!5Durch dein Eingreifen hast du mir Recht verschafft, als ein gerechter Richter sitzt du auf dem Thron.6Die feindlichen Völker hast du in ihre Grenzen verwiesen, die Verbrecher hast du umgebracht und alles ausgelöscht, was an sie erinnerte.7Der Feind ist für immer erledigt, seine Städte sind nur noch Ruinen. Keiner denkt mehr an sie.8Aber der HERR regiert für immer und ewig, sein Richterstuhl steht schon bereit.9Über die ganze Welt wird er ein gerechtes Urteil sprechen und allen Völkern seine Entscheidung verkünden.10Die Unterdrückten finden Zuflucht bei Gott, in schwerer Zeit ist er für sie wie eine sichere Burg.11HERR, wer dich kennt, der vertraut dir gern. Denn wer sich auf dich verlässt, der ist nie verlassen.12Singt für den HERRN, der auf dem Berg Zion wohnt, und erzählt allen Völkern von seinen machtvollen Taten!13Den Schrei der Wehrlosen überhört er nicht, und keine Bluttat lässt er ungestraft.14Hab auch Erbarmen mit mir, HERR! Sieh doch, wie ich leide unter dem Hass meiner Feinde! Ich stehe am Rand des Todes – bring mich in Sicherheit!15Dann will ich dich in der Stadt Zion loben. Alle sollen hören, wie du mich gerettet hast.16Die Völker, die andere ins Verderben stürzen wollten, sind in ihre eigene Falle gelaufen. Ihr Netz haben sie gut versteckt ausgelegt – und verstrickten sich am Ende selbst darin!17So hat der HERR bewiesen, wer er ist: Er hat Gericht an den Gottlosen geübt! Ihre Machenschaften ließ er ihnen zum Verhängnis werden.[2]18Ja, die Unheilstifter werden im Totenreich enden, alle Völker, die von Gott nichts wissen wollen!19Aber wer sein Recht nicht durchsetzen kann, den hat Gott nicht vergessen. Seine Hoffnung wird sich erfüllen, auch wenn es zunächst nicht so scheint.20Greif ein, HERR! Lass nicht zu, dass Menschen über dich triumphieren! Ruf die Völker vor deinen Thron und sprich ihnen das Urteil!21Lass sie vor Angst erzittern, HERR, und zeige ihnen, dass sie nur Menschen sind!
Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
1-2Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,3ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. (Ps 30,8)4Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,5защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.6Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века. (2Sam 22,15; Ps 33,17; Spr 10,7)7У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.8Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,9и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо. (Ps 95,11; Apg 17,31)10И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена; (Ps 31,7)11и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.12Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,13защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите. (1Mo 4,9; 5Mo 32,43)14Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,15за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.16Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им. (Ps 7,16)17Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.18Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.19Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине. (Ps 33,7)20Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.21Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци. (Jes 31,3)22Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?23Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.24Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.25В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“26Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;27дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“28Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба; (Röm 3,14)29седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха; (Apg 23,15)30причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си; (Ps 16,11)31прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти; (Jes 3,15)32дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ (Hi 22,13)33Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Mk 4,38)34Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?35Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник. (Ps 67,6)36Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие. (Hes 30,24)37Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя. (Jer 10,10)38Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,39за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.