Sprüche 26 | Einheitsübersetzung 2016

Einheitsübersetzung 2016

1 Wie Schnee im Sommer und Regen zur Erntezeit, / so unpassend ist Ehre für einen Toren. 2 Wie der Spatz wegflattert und die Schwalbe davonfliegt, / so ist ein unverdienter Fluch; er trifft nicht ein. 3 Dem Pferd die Peitsche, dem Esel den Zaum, / dem Rücken der Toren den Stock. (Spr 10,13) 4 Antworte dem Toren nicht, wie es seine Dummheit verdient, / damit nicht auch du ihm gleich wirst! 5 Antworte dem Toren, wie es seine Dummheit verdient, / damit er sich nicht einbildet, ein Weiser zu sein! 6 Die Füße haut sich ab, Schaden muss leiden, / wer Botschaft sendet durch einen Toren. 7 Schlaff wie die Schenkel des Lahmen / ist ein Weisheitsspruch im Mund der Toren. 8 Den Stein bindet in der Schleuder fest, / wer einem Toren Ehre erweist. 9 Ein Dornzweig geriet in die Hand eines Betrunkenen: / ein Weisheitsspruch in den Mund der Toren. 10 Ein Schütze, der alle verwundet - / wer einen Toren anstellt oder einen, der zufällig des Weges kommt. 11 Wie ein Hund, der zurückkehrt zu dem, was er erbrochen hat, / so ist ein Tor, der seine Dummheit wiederholt. (2Petr 2,22) 12 Siehst du jemand, der sich selbst für weise hält - / mehr Hoffnung gibt es für den Toren als für ihn. 13 Der Faule sagt: Ein Löwe ist auf dem Weg, / ein Raubtier ist auf den Straßen. 14 Die Tür dreht sich in ihrer Angel / und der Faule in seinem Bett. 15 Greift der Faule mit der Hand in die Schüssel, / ist er zu träg, sie zum Mund zurückzubringen. 16 Der Faule hält sich selbst für weiser / als sieben, die angemessen antworten können. 17 Einen vorbeilaufenden Hund packt bei den Ohren, / wer sich in einen Streit mischt, der ihn nichts angeht. 18 Wie ein Verrückter, der Brandpfeile schleudert, / Pfeile und Tod, 19 so ist einer, der seinen Nächsten täuscht / und dazu sagt: Ich mach doch nur Spaß. 20 Ist kein Holz mehr da, erlischt das Feuer; / wo kein Verleumder ist, legt sich der Streit. 21 Wie Kohlen die Glut und Holz das Feuer, / so schürt ein zänkischer Mensch den Streit. 22 Die Worte des Verleumders sind wie Leckerbissen, / sie gleiten hinab in die Kammern des Leibes. (Spr 18,8) 23 Silberglasur auf Tongeschirr - / feurige Lippen und ein böses Herz. 24 Mit seinen Reden verstellt sich der Gehässige, / doch in seinem Herzen ist er voll Tücke. 25 Klingt seine Stimme auch freundlich, trau ihm nicht, / denn sieben Gräuel sind in seinem Herzen. 26 Hüllt sich sein Hass auch in Heuchelei, / seine Schlechtigkeit wird bloßgestellt in der Volksversammlung. 27 Wer eine Grube gräbt, fällt selbst hinein, / wer einen Stein hochwälzt, auf den rollt er zurück. (Ps 7,16; Sir 27,25) 28 Eine verlogene Zunge hasst, wen sie zermalmt, / ein heuchlerischer Mund verursacht den Sturz.

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Безумният и неговото безумие

1 Както сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния. (1Sam 12,17) 2 Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина. (4Mo 23,8; 5Mo 23,5)

4Mo 23,85Mo 23,5

3 Бич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните. (Ps 32,9; Spr 10,13) 4 Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. 5 Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си. (Mt 16,1; Mt 21,24) 6 Който праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва^[1] вреда. 7 Както безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния. 8 Както онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния. 9 Като трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните. 10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници. 11 Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост. (2Mo 8,15; 2Petr 2,22) 12 Видял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. (Spr 29,20; Lk 18,11; Röm 12,16; Offb 3,17)

Spr 29,20Lk 18,11Röm 12,16Offb 3,17

Ленивият човек и лъжливият език

13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците! (Spr 22,13) 14 Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият – на постелката си. 15 Ленивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си. (Spr 19,24) 16 Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор. 17 Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите. 18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, 19 така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега? (Eph 5,4) 20 Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава. (Spr 22,10) 21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня. (Spr 15,18; Spr 29,22) 22 Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. (Spr 18,8) 23 Усърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд. 24 Ненавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си; 25 когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му; (Ps 28,3; Jer 9,8) 26 макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието. 27 Който копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне. (Ps 7,15; Ps 7,16; Ps 9,15; Ps 10,2; Ps 57,6; Spr 28,10; Pred 10,8)

Ps 7,15Ps 7,16Ps 9,15Ps 10,2Ps 57,6Spr 28,10Pred 10,8

28 Лъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.