Kostenlos anmelden

1.Mose 2

Einheitsübersetzung 2016

von Katholisches Bibelwerk
1 So wurden Himmel und Erde und ihr ganzes Heer vollendet. (Neh 9,6) 2 Am siebten Tag vollendete Gott das Werk, das er gemacht hatte, und er ruhte am siebten Tag, nachdem er sein ganzes Werk gemacht hatte. (2Mo 20,8) 3 Und Gott segnete den siebten Tag und heiligte ihn; denn an ihm ruhte Gott, nachdem er das ganze Werk erschaffen hatte. 4 Das ist die Geschichte der Entstehung von Himmel und Erde, als sie erschaffen wurden. Zur Zeit, als Gott, der HERR, Erde und Himmel machte,[1] (1Mo 1,1) 5 gab es auf der Erde noch keine Feldsträucher und wuchsen noch keine Feldpflanzen, denn Gott, der HERR, hatte es auf die Erde noch nicht regnen lassen und es gab noch keinen Menschen, der den Erdboden bearbeitete, 6 aber Feuchtigkeit stieg aus der Erde auf und tränkte die ganze Fläche des Erdbodens. 7 Da formte Gott, der HERR, den Menschen, Staub vom Erdboden, und blies in seine Nase den Lebensatem. So wurde der Mensch zu einem lebendigen Wesen.[2] (1Mo 3,19) 8 Dann pflanzte Gott, der HERR, in Eden, im Osten, einen Garten und setzte dorthin den Menschen, den er geformt hatte. (Hes 28,13) 9 Gott, der HERR, ließ aus dem Erdboden allerlei Bäume wachsen, begehrenswert anzusehen und köstlich zu essen, in der Mitte des Gartens aber den Baum des Lebens und den Baum der Erkenntnis von Gut und Böse. 10 Ein Strom entspringt in Eden, der den Garten bewässert; dort teilt er sich und wird zu vier Hauptflüssen. 11 Der Name des ersten ist Pischon; er ist es, der das ganze Land Hawila umfließt, wo es Gold gibt. 12 Das Gold jenes Landes ist gut; dort gibt es Bdelliumharz und Karneolsteine. 13 Der Name des zweiten Stromes ist Gihon; er ist es, der das ganze Land Kusch umfließt. 14 Der Name des dritten Stromes ist Tigris; er ist es, der östlich an Assur vorbeifließt. Der vierte Strom ist der Eufrat. 15 Gott, der HERR, nahm den Menschen und gab ihm seinen Wohnsitz im Garten von Eden, damit er ihn bearbeite und hüte. 16 Dann gebot Gott, der HERR, dem Menschen: Von allen Bäumen des Gartens darfst du essen, 17 doch vom Baum der Erkenntnis von Gut und Böse darfst du nicht essen; denn am Tag, da du davon isst, wirst du sterben. (1Mo 3,3) 18 Dann sprach Gott, der HERR: Es ist nicht gut, dass der Mensch allein ist. Ich will ihm eine Hilfe machen, die ihm ebenbürtig ist. 19 Gott, der HERR, formte aus dem Erdboden alle Tiere des Feldes und alle Vögel des Himmels und führte sie dem Menschen zu, um zu sehen, wie er sie benennen würde. Und wie der Mensch jedes lebendige Wesen benannte, so sollte sein Name sein. 20 Der Mensch gab Namen allem Vieh, den Vögeln des Himmels und allen Tieren des Feldes. Aber eine Hilfe, die dem Menschen ebenbürtig war, fand er nicht. 21 Da ließ Gott, der HERR, einen tiefen Schlaf auf den Menschen fallen, sodass er einschlief, nahm eine seiner Rippen und verschloss ihre Stelle mit Fleisch. 22 Gott, der HERR, baute aus der Rippe, die er vom Menschen genommen hatte, eine Frau und führte sie dem Menschen zu. 23 Und der Mensch sprach: Das endlich ist Bein von meinem Bein / und Fleisch von meinem Fleisch. Frau soll sie genannt werden; / denn vom Mann ist sie genommen.[3] 24 Darum verlässt der Mann Vater und Mutter und hängt seiner Frau an und sie werden ein Fleisch. (Mt 19,5; Mk 10,8; 1Kor 6,16; Eph 5,31) 25 Beide, der Mensch und seine Frau, waren nackt, aber sie schämten sich nicht voreinander. (1Mo 3,7) 

Einheitsübersetzung der Heiligen Schrift
© 2016 Katholische Bibelanstalt GmbH, Stuttgart
Alle Rechte vorbehalten.
Die Herausgeber sind: (Erz-)Bischöfe Deutschlands, Österreichs, der Schweiz u.a.
Herausgebender Verlag: Katholische Bibelanstalt GmbH

www.bibelwerk.de

1.Mose 2

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society
1 Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. (Ps 33,6) 2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил. (2Mo 20,11; 2Mo 31,17; 5Mo 5,14; Hebr 4,4) 3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. (Neh 9,14; Jes 58,13) 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато ГОСПОД Бог създаде земя и небе. (1Mo 1,1; Ps 90,1; Ps 90,2) 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; (1Mo 1,12; 1Mo 3,23; Hi 38,26; Ps 104,14) 6 а пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята. 7 И ГОСПОД Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (1Mo 3,19; 1Mo 3,23; 1Mo 7,22; Hi 33,4; Ps 103,14; Pred 12,7; Jes 2,22; Jes 64,8; Apg 17,25; 1Kor 15,45; 1Kor 15,47) 8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. (1Mo 2,15; 1Mo 3,24; 1Mo 4,16; 1Mo 13,10; 2Kön 19,12; Jes 51,3; Hes 27,23; Hes 28,13; Joe 2,3) 9 ГОСПОД Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото. (1Mo 2,17; 1Mo 3,22; Spr 3,18; Spr 11,30; Hes 31,8; Offb 2,7; Offb 22,2; Offb 22,14) 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. (1Mo 25,18) 12 И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък. (4Mo 11,7) 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър[1]; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. (Dan 10,4) 15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. (1Mo 2,8) 16 ГОСПОД Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, 17 но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (1Mo 2,9; 1Mo 3,1; 1Mo 3,3; 1Mo 3,11; 1Mo 3,17; 1Mo 3,19; Röm 6,23; 1Kor 15,56; Jak 1,15; 1Joh 5,16) 18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. (1Mo 3,12; 1Kor 11,9; 1Tim 2,13) 19 И ГОСПОД Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. (1Mo 1,20; 1Mo 1,24; 1Mo 6,20; Ps 8,6) 20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. 21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. (1Mo 15,12; 1Sam 26,12) 22 И ГОСПОД Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. (Spr 18,22; Hebr 13,4) 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена[2], защото беше взета от Мъжа[3]. (1Mo 29,14; Ri 9,2; 2Sam 5,1; 2Sam 19,13; 1Kor 11,8; Eph 5,30) 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. (1Mo 31,15; Ps 45,10; Mt 19,5; Mk 10,7; 1Kor 6,16; Eph 5,31) 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. (1Mo 3,7; 1Mo 3,10; 1Mo 3,11; 2Mo 32,25; Jes 47,3) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.