Psalm 103 | Einheitsübersetzung 2016

Einheitsübersetzung 2016

Loblied auf den barmherzigen und gerechten Gott

1 Von David. Preise den HERRN, meine Seele, und alles in mir seinen heiligen Namen! 2 Preise den HERRN, meine Seele, und vergiss nicht, was er dir Gutes getan hat! (5Mo 4,9) 3 Der dir all deine Schuld vergibt und all deine Gebrechen heilt, (2Mo 15,26; Ps 32,1) 4 der dein Leben vor dem Untergang rettet und dich mit Huld und Erbarmen krönt, 5 der dich dein Leben lang mit Gaben sättigt, wie dem Adler wird dir die Jugend erneuert.^[1] (Hi 33,25; Jes 40,31) 6 Der HERR vollbringt Taten des Heils, Recht verschafft er allen Bedrängten. (Ps 146,7) 7 Er hat Mose seine Wege kundgetan, den Kindern Israels seine Werke. (Ps 90,16) 8 Der HERR ist barmherzig und gnädig, langmütig und reich an Huld. (Ps 116,5) 9 Er wird nicht immer rechten und nicht ewig trägt er nach. (Jes 57,16; Jer 3,12) 10 Er handelt an uns nicht nach unsern Sünden und vergilt uns nicht nach unsrer Schuld. 11 Denn so hoch der Himmel über der Erde ist, so mächtig ist seine Huld über denen, die ihn fürchten. (Ps 36,6; Jes 55,9) 12 So weit der Aufgang entfernt ist vom Untergang, so weit entfernt er von uns unsere Frevel. 13 Wie ein Vater sich seiner Kinder erbarmt, so erbarmt sich der HERR über alle, die ihn fürchten. (Ps 145,9; Lk 15,11; Jdt 16,15) 14 Denn er weiß, was wir für Gebilde sind, er bedenkt, dass wir Staub sind. (Ps 146,4) 15 Wie Gras sind die Tage des Menschen, er blüht wie die Blume des Feldes. (Ps 90,5) 16 Fährt der Wind darüber, ist sie dahin; der Ort, wo sie stand, weiß nichts mehr von ihr. (Hi 7,10) 17 Doch die Huld des HERRN währt immer und ewig / für alle, die ihn fürchten. Seine Gerechtigkeit erfahren noch Kinder und Enkel, (2Mo 20,6; Lk 1,50) 18 alle, die seinen Bund bewahren, die seiner Befehle gedenken und danach handeln. (Ps 25,10) 19 Der HERR hat seinen Thron errichtet im Himmel, seine königliche Macht beherrscht das All. 20 Preist den HERRN, ihr seine Engel, / ihr starken Helden, die sein Wort vollstrecken, die auf die Stimme seines Wortes hören! (Ps 29,1; Ps 148,2) 21 Preist den HERRN, all seine Heerscharen, seine Diener, die seinen Willen tun! 22 Preist den HERRN, all seine Werke, / an jedem Ort seiner Herrschaft! Preise den HERRN, meine Seele! (Ps 145,10; Dan 3,57)

Библия, синодално издание

von Bulgarian Bible Society

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

1 Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; (Ps 102,1; Ps 102,22) 2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; (1Mo 1,3; 1Mo 1,6; 1Mo 1,8)

1Mo 1,31Mo 1,61Mo 1,8

3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. (1Mo 1,7) 4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.^[1] (Hebr 1,7) 5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. 6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. 7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; (Hi 37,5) 8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. 9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. (Hi 38,10) 10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води), (5Mo 11,11; Hi 5,10; Ps 73,15)

5Mo 11,11Hi 5,10Ps 73,15

11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. 12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. 13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна (Ps 146,8) 15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. (Ri 9,13; Sir 40,20) 16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; 17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, 18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. 19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. 20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; (1Mo 1,16) 21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. (Ps 146,9; Jes 31,4) 22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; (Hi 37,8) 23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. 24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. (Ps 32,5; Ps 91,6) 25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; (Sir 43,27) 26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. (Hi 40,20) 27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. (Ps 144,15) 28 Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; (Spr 6,8) 29 скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; (Hi 12,10) 30 пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. (Hi 33,4) 31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! 32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. (Ps 143,5) 33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. 34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия! (Ps 102,1)