Psalm 102 | Einheitsübersetzung 2016

Einheitsübersetzung 2016

Bittgebet eines Gebeugten

1 Bittgebet eines Gebeugten, wenn er verzagt und vor dem HERRN seine Sorge ausschüttet. 2 HERR, höre mein Bittgebet! Mein Schreien dringe zu dir! 3 Verbirg dein Angesicht nicht vor mir! / Wenn ich in Not bin, wende dein Ohr mir zu! Wenn ich dich rufe, eile und erhöre mich! (Ps 31,3; Ps 69,18; Ps 143,7) 4 Denn meine Tage sind wie Rauch geschwunden, meine Glieder wie von Feuer verbrannt. (Ps 38,8) 5 Versengt wie Gras und verdorrt ist mein Herz, sodass ich vergessen habe, mein Brot zu essen. 6 Vor lauter Stöhnen und Schreien bin ich nur noch Haut und Knochen.^[1] (Hi 19,20) 7 Ich bin wie eine Dohle in der Wüste, wie eine Eule in öden Ruinen. 8 Ich liege wach und ich klage wie ein einsamer Vogel auf dem Dach.^[2] 9 Den ganzen Tag verhöhnten mich meine Feinde; die über mich Spott ausgossen, fluchten mit meinem Namen. (Ps 41,6) 10 Denn Staub habe ich gegessen wie Brot, mit Tränen habe ich meinen Trank gemischt. (Ps 42,4) 11 Auf mir lasten dein Zorn und dein Grimm, denn du hast mich hochgerissen und zu Boden geschleudert. 12 Meine Tage schwinden dahin wie Schatten, ich verdorre wie Gras.^[3] (Ps 90,9) 13 Du aber, HERR, du thronst für immer und ewig und das Gedenken an dich dauert von Geschlecht zu Geschlecht. (Ps 135,13; Ps 145,13; Kla 5,19) 14 Du wirst dich erheben, dich über Zion erbarmen, denn es ist Zeit, ihm gnädig zu sein, die Stunde ist da. (Ps 69,14) 15 An seinen Steinen hängt das Herz deiner Knechte, ob seiner Trümmer tragen sie Leid. 16 Dann fürchten die Völker den Namen des HERRN und alle Könige der Erde deine Herrlichkeit. 17 Denn der HERR hat Zion dann wieder aufgebaut, er ist erschienen in seiner Herrlichkeit. (Ps 51,20; Jes 60,1) 18 Er hat sich dem Bittgebet der verlassenen Stadt zugewandt, ihre Bittgebete hat er nicht verschmäht. 19 Dies sei aufgeschrieben für das kommende Geschlecht, damit den HERRN lobe das Volk, das noch erschaffen wird. (Ps 22,31) 20 Denn herabgeschaut hat der HERR aus heiliger Höhe, vom Himmel hat er auf die Erde geblickt, (Ps 11,4; Ps 33,13) 21 um das Seufzen der Gefangenen zu hören, zu befreien, die dem Tod geweiht sind, (Ps 79,11) 22 damit sie den Namen des HERRN auf dem Zion verkünden und sein Lob in Jerusalem, 23 wenn sich dort Völker versammeln, Königreiche, um den HERRN zu verehren. (Jes 60,3; Lk 13,29) 24 Er hat meine Kraft auf dem Weg gebrochen, er hat meine Tage verkürzt. (Ps 89,46) 25 Darum sage ich: Mein Gott, raff mich nicht weg in der Mitte meines Lebens, deine Jahre überdauern Geschlecht um Geschlecht. (Ps 55,24) 26 Vorzeiten hast du der Erde Grund gelegt, die Himmel sind das Werk deiner Hände. (Jes 51,6; Hebr 1,10) 27 Sie werden vergehen, du aber bleibst; sie alle zerfallen wie ein Gewand; du wechselst sie wie ein Kleid und sie schwinden dahin. 28 Du aber bleibst, der du bist, und deine Jahre enden nie. (Hebr 13,8) 29 Die Kinder deiner Knechte werden in Sicherheit wohnen, ihre Nachkommen bestehen vor deinem Angesicht. (Ps 69,36)

Верен

von Veren

1 Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! 2 Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, 3 защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. 4 Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. 5 Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. 6 Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. 7 Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. 8 Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. 9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, 10 заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. 11 Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам^[1]. 12 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти – през всички поколения. 13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде. 14 Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му. 15 Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе – от славата Ти. 16 Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си, 17 ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им. 18 Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА. 19 Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята, 20 за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт, 21 за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим, 22 когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА. 23 Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми. 24 Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения^[2]. 25 От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. 26 Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. 27 Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат. 28 Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.