Sign in for free

Luke 11

English Standard Version

from Crossway
1 Now Jesus[1] was praying in a certain place, and when he finished, one of his disciples said to him, “Lord, teach us to pray, as John taught his disciples.” (Lu 5:33) 2 And he said to them, “When you pray, say: “Father, hallowed be your name. Your kingdom come. (Isa 29:23; Mt 3:2; Mt 4:17; Mt 6:9; Lu 1:49; Joh 17:6; Joh 20:17; 1Pe 1:17; 1Pe 3:15) 3 Give us each day our daily bread,[2] (Pr 30:8; Mt 6:34) 4 and forgive us our sins, for we ourselves forgive everyone who is indebted to us. And lead us not into temptation.” (Mt 26:41; Mr 14:38; Lu 7:48; Lu 22:40; Lu 22:46; 1Co 10:13) 5 And he said to them, “Which of you who has a friend will go to him at midnight and say to him, ‘Friend, lend me three loaves, 6 for a friend of mine has arrived on a journey, and I have nothing to set before him’; 7 and he will answer from within, ‘Do not bother me; the door is now shut, and my children are with me in bed. I cannot get up and give you anything’? 8 I tell you, though he will not get up and give him anything because he is his friend, yet because of his impudence[3] he will rise and give him whatever he needs. (Lu 18:1) 9 And I tell you, ask, and it will be given to you; seek, and you will find; knock, and it will be opened to you. (1Ch 28:9; 2Ch 15:2; Pr 8:17; Isa 55:6; Jer 29:13; Mt 7:7; Mt 18:19; Mt 21:22; Mr 11:24; Joh 14:13; Joh 15:7; Joh 15:16; Joh 16:23; Jas 1:5; Jas 1:17; 1Jo 3:22; 1Jo 5:14; Re 3:20) 10 For everyone who asks receives, and the one who seeks finds, and to the one who knocks it will be opened. 11 What father among you, if his son asks for[4] a fish, will instead of a fish give him a serpent; 12 or if he asks for an egg, will give him a scorpion? 13 If you then, who are evil, know how to give good gifts to your children, how much more will the heavenly Father give the Holy Spirit to those who ask him!” (Ge 6:5; Ge 8:21; Mt 12:34; Joh 4:10; Ac 2:38) 14 Now he was casting out a demon that was mute. When the demon had gone out, the mute man spoke, and the people marveled. (Mt 9:32; Mt 12:22) 15 But some of them said, “He casts out demons by Beelzebul, the prince of demons,” (Mt 10:25) 16 while others, to test him, kept seeking from him a sign from heaven. (Joh 8:6) 17 But he, knowing their thoughts, said to them, “Every kingdom divided against itself is laid waste, and a divided household falls. (Mt 9:4; Mt 12:25; Mr 3:23) 18 And if Satan also is divided against himself, how will his kingdom stand? For you say that I cast out demons by Beelzebul. 19 And if I cast out demons by Beelzebul, by whom do your sons cast them out? Therefore they will be your judges. (2Ki 2:7; Ac 19:13) 20 But if it is by the finger of God that I cast out demons, then the kingdom of God has come upon you. (Ex 8:19; Ex 31:18; De 9:10; Ps 8:3; Mt 19:24; Mt 21:31; Mt 21:43; Lu 17:21) 21 When a strong man, fully armed, guards his own palace, his goods are safe; 22 but when one stronger than he attacks him and overcomes him, he takes away his armor in which he trusted and divides his spoil. (Isa 49:24; Isa 53:12; Joh 16:33; Eph 6:11) 23 Whoever is not with me is against me, and whoever does not gather with me scatters. (Mt 12:30; Mr 9:40; Lu 9:50) 24 “When the unclean spirit has gone out of a person, it passes through waterless places seeking rest, and finding none it says, ‘I will return to my house from which I came.’ (Ps 63:1; Jer 2:6; Mt 12:43) 25 And when it comes, it finds the house swept and put in order. 26 Then it goes and brings seven other spirits more evil than itself, and they enter and dwell there. And the last state of that person is worse than the first.” (Joh 5:14; 2Pe 2:20) 27 As he said these things, a woman in the crowd raised her voice and said to him, “Blessed is the womb that bore you, and the breasts at which you nursed!” (2Ch 9:7; Lu 1:48; Lu 12:13) 28 But he said, “Blessed rather are those who hear the word of God and keep it!” (Le 22:31; Lu 8:21; Jas 1:22; Re 1:3; Re 22:7) 29 When the crowds were increasing, he began to say, “This generation is an evil generation. It seeks for a sign, but no sign will be given to it except the sign of Jonah. (Mt 12:38; Mt 12:39; Mr 8:11; Lu 11:16; Lu 12:1) 30 For as Jonah became a sign to the people of Nineveh, so will the Son of Man be to this generation. (Jon 1:17) 31 The queen of the South will rise up at the judgment with the men of this generation and condemn them, for she came from the ends of the earth to hear the wisdom of Solomon, and behold, something greater than Solomon is here. (1Ki 10:1; 2Ch 9:1; Jer 3:11; Eze 16:51; Mt 12:6; Ro 2:27; Heb 11:7) 32 The men of Nineveh will rise up at the judgment with this generation and condemn it, for they repented at the preaching of Jonah, and behold, something greater than Jonah is here. (Jon 1:2; Jon 3:5; Lu 11:31) 33 “No one after lighting a lamp puts it in a cellar or under a basket, but on a stand, so that those who enter may see the light. (Mt 5:15; Mr 4:21; Lu 8:16) 34 Your eye is the lamp of your body. When your eye is healthy, your whole body is full of light, but when it is bad, your body is full of darkness. (De 15:9; Mt 6:22) 35 Therefore be careful lest the light in you be darkness. (Lu 11:34) 36 If then your whole body is full of light, having no part dark, it will be wholly bright, as when a lamp with its rays gives you light.” (Mt 5:16) 37 While Jesus[5] was speaking, a Pharisee asked him to dine with him, so he went in and reclined at table. (Lu 7:36; Lu 14:1) 38 The Pharisee was astonished to see that he did not first wash before dinner. (Mt 15:2; Mr 7:3) 39 And the Lord said to him, “Now you Pharisees cleanse the outside of the cup and of the dish, but inside you are full of greed and wickedness. (Mt 23:25; Lu 16:14; Lu 20:47) 40 You fools! Did not he who made the outside make the inside also? (Lu 11:39; Lu 12:20) 41 But give as alms those things that are within, and behold, everything is clean for you. (Da 4:27; Lu 12:33; Lu 16:9; Tit 1:15) 42 “But woe to you Pharisees! For you tithe mint and rue and every herb, and neglect justice and the love of God. These you ought to have done, without neglecting the others. (De 14:22; 1Sa 15:22; Ps 33:5; Jer 5:1; Mic 6:8; Zec 7:9; Mt 23:23; Lu 18:12; 1Jo 3:17) 43 Woe to you Pharisees! For you love the best seat in the synagogues and greetings in the marketplaces. (Mt 23:6; Mr 12:38; Lu 14:7; Lu 20:46) 44 Woe to you! For you are like unmarked graves, and people walk over them without knowing it.” (Mt 23:27) 45 One of the lawyers answered him, “Teacher, in saying these things you insult us also.” (Lu 7:30; Lu 11:46; Lu 11:52) 46 And he said, “Woe to you lawyers also! For you load people with burdens hard to bear, and you yourselves do not touch the burdens with one of your fingers. (Mt 11:28; Mt 23:4; Lu 11:45; Lu 11:52; Ac 15:10) 47 Woe to you! For you build the tombs of the prophets whom your fathers killed. (Mt 23:29) 48 So you are witnesses and you consent to the deeds of your fathers, for they killed them, and you build their tombs. (Mt 23:31; Ac 7:51; Ro 1:32) 49 Therefore also the Wisdom of God said, ‘I will send them prophets and apostles, some of whom they will kill and persecute,’ (Pr 8:12; Pr 8:22; Pr 8:30; Mt 11:19; Mt 21:35; Mt 23:34; Lu 7:35; Ac 13:1; 1Co 1:24; 1Co 1:30; 1Co 12:28; Col 2:3; 1Th 2:15) 50 so that the blood of all the prophets, shed from the foundation of the world, may be charged against this generation, (Ge 42:22; 2Ch 24:22; Eze 3:18; Mt 13:35; Re 18:24) 51 from the blood of Abel to the blood of Zechariah, who perished between the altar and the sanctuary. Yes, I tell you, it will be required of this generation. (Ge 4:4; Ge 4:8; Ex 40:6; 2Ki 16:14; 2Ch 24:20; Eze 40:47; Lu 11:50; Heb 11:4; 1Jo 3:12) 52 Woe to you lawyers! For you have taken away the key of knowledge. You did not enter yourselves, and you hindered those who were entering.” (Mal 2:7; Mt 5:20; Mt 21:31; Mt 23:13; Lu 7:30; Lu 11:45; Ro 2:20) 53 As he went away from there, the scribes and the Pharisees began to press him hard and to provoke him to speak about many things, 54 lying in wait for him, to catch him in something he might say. (Isa 29:21; Mt 22:15; Mr 3:2; Mr 12:13; Lu 20:20; Joh 8:6) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Luke 11

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 И когато Той се молеше на едно място, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му каза: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици. (Mt 6:9; Mt 7:7) 2 А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; (Mt 6:9) 3 давай ни всеки ден насъщния ни хляб; (Pr 30:8) 4 и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. (1Co 10:13; 1Pe 5:8; 2Pe 2:9) 5 И им каза: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба, 6 понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него; 7 и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам; 8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. (Lu 18:1) 9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. (Mt 7:7; Mt 21:22; Mr 11:24; Joh 14:13; Joh 15:7; Jas 1:6; 1Jo 3:22) 10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. 11 И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба, (Mt 7:9) 12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? 13 И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него! (Heb 12:9) 14 Веднъж Той изгони един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и множеството се удиви. (Mt 9:32; Mt 12:22; Mr 3:20) 15 А някои от тях казаха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете. (Mt 9:34; Mt 12:24; Mr 3:22) 16 А други, като Го изпитваха, искаха от Него знамение от небето. (Mt 12:38; Mt 16:1; 1Co 1:22) 17 Но Той, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено против себе си[1], запустява и дом, разделен против себе си, пада. (Mt 12:25; Mr 3:24; Joh 2:25) 18 Също така, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му, понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул? 19 И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевул, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас. (Ex 8:19; Da 2:44) 21 Когато силният човек с оръжие пази дома[2] си, имотът му е в безопасност. (Mt 12:29; Mr 3:27) 22 Но когато един по-силен от него го нападне и надделее над него, взема му всичкото оръжие, на което е разчитал, и разделя плячката. (Isa 53:12; Col 2:15) 23 Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира заедно с Мене, той разпилява. (Mt 12:30) 24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. (Mt 12:43) 25 И като дойде, намира я пометена и наредена. 26 Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. (Joh 5:14; Heb 6:4; Heb 10:26; 2Pe 2:20) 27 Когато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал. (Lu 1:28; Lu 1:48) 28 А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят. (Mt 7:21; Lu 8:21; Jas 1:25) 29 А когато множествата се събираха около Него, започна да казва: Това поколение е лукаво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона. (Jon 2:1; Mt 12:38; Mt 12:39; Mr 8:12) 30 Защото както Йона стана за знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде за знамение на това поколение. (Jon 2:1) 31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломон. (1Ki 10:1; Mt 12:42) 32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а, ето, тук има повече от Йона. (Jon 3:5; Mt 12:41) 33 Никой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат. (Mt 5:15; Mt 6:22; Mr 4:21; Lu 8:16) 34 Светило на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е чисто, то и цялото ти тяло е осветено; а когато е лукаво, и тялото ти е в мрак. (Mt 6:22) 35 Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. 36 Но ако цялото ти тяло е светло, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както когато светилото те осветява с блясъка си. 37 И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата. (Mt 23:1; Mr 12:38) 38 Фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда. (Mr 7:3) 39 А Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и паницата; а отвътре сте пълни с грабеж и нечестие. (Mt 23:25; Tit 1:15) 40 Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? 41 По-добре чистете вътрешното; и, ето, всичко ще ви бъде чисто. (Isa 58:8; Da 4:27; Lu 12:33) 42 Но горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези неща трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате. (Mt 23:23) 43 Горко на вас, фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. (Mt 23:6; Mt 23:7; Mr 12:38; Mr 12:39; Lu 20:46) 44 Горко на вас! Защото сте като гробове, които не личат и по които човеците ходят, без да знаят. (Ps 5:9; Mt 23:27) 45 И един от законниците Му отговори: Учителю, като казваш това, и нас обиждаш. 46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите хората с бремена, които трудно се носят; а вие сами нито с един пръст не се допирате до тежестите. (Mt 23:4; Ac 15:10) 47 Горко на вас! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха. (Mt 23:29) 48 И така, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците. 49 Затова и Божията премъдрост каза: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и гонят, (2Ch 36:15; Ne 9:26; Mt 23:34) 50 за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създанието на света – 51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение. (Ge 4:8; 2Ch 24:20; 2Ch 24:21; Mt 23:35) 52 Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте. (Mt 23:13) 53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща, 54 като Го дебнеха, за да Го уловят в думите Му. (Mr 12:13) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.