Sign in for free

Judges 2

English Standard Version

from Crossway
1 Now the angel of the Lord went up from Gilgal to Bochim. And he said, “I brought you up from Egypt and brought you into the land that I swore to give to your fathers. I said, ‘I will never break my covenant with you, (Ge 17:7; Ex 6:4; De 31:16; Jud 2:5) 2 and you shall make no covenant with the inhabitants of this land; you shall break down their altars.’ But you have not obeyed my voice. What is this you have done? (De 7:2; De 12:3) 3 So now I say, I will not drive them out before you, but they shall become thorns in your sides, and their gods shall be a snare to you.” (Nu 33:55; Jos 23:13; Jud 2:21) 4 As soon as the angel of the Lord spoke these words to all the people of Israel, the people lifted up their voices and wept. 5 And they called the name of that place Bochim.[1] And they sacrificed there to the Lord. 6 When Joshua dismissed the people, the people of Israel went each to his inheritance to take possession of the land. 7 And the people served the Lord all the days of Joshua, and all the days of the elders who outlived Joshua, who had seen all the great work that the Lord had done for Israel. (Jos 24:29) 8 And Joshua the son of Nun, the servant of the Lord, died at the age of 110 years. 9 And they buried him within the boundaries of his inheritance in Timnath-heres, in the hill country of Ephraim, north of the mountain of Gaash. (Jos 19:50; Jos 24:33) 10 And all that generation also were gathered to their fathers. And there arose another generation after them who did not know the Lord or the work that he had done for Israel. 11 And the people of Israel did what was evil in the sight of the Lord and served the Baals. (Jud 3:7; Jud 4:1; Jud 6:1; Jud 10:6; Jud 13:1) 12 And they abandoned the Lord, the God of their fathers, who had brought them out of the land of Egypt. They went after other gods, from among the gods of the peoples who were around them, and bowed down to them. And they provoked the Lord to anger. (Ex 20:5; De 6:14; De 31:16; De 31:29; Jud 2:17; Jud 2:19) 13 They abandoned the Lord and served the Baals and the Ashtaroth. (Jud 3:7; Jud 10:6; 1Sa 7:4; Ps 106:36) 14 So the anger of the Lord was kindled against Israel, and he gave them over to plunderers, who plundered them. And he sold them into the hand of their surrounding enemies, so that they could no longer withstand their enemies. (Le 26:37; De 32:30; Jos 7:12; Jud 2:20; Jud 3:8; Jud 4:2; 1Sa 12:9; 2Ki 17:20) 15 Whenever they marched out, the hand of the Lord was against them for harm, as the Lord had warned, and as the Lord had sworn to them. And they were in terrible distress. (Le 26:14; De 28:15) 16 Then the Lord raised up judges, who saved them out of the hand of those who plundered them. (Jud 3:9; Jud 3:15; Jud 3:31; Jud 10:1; Jud 10:12; Jud 12:2; Jud 13:5; 1Sa 12:11; Ne 9:27; Ac 13:20) 17 Yet they did not listen to their judges, for they whored after other gods and bowed down to them. They soon turned aside from the way in which their fathers had walked, who had obeyed the commandments of the Lord, and they did not do so. (Ex 34:15; De 9:12; Jud 8:33) 18 Whenever the Lord raised up judges for them, the Lord was with the judge, and he saved them from the hand of their enemies all the days of the judge. For the Lord was moved to pity by their groaning because of those who afflicted and oppressed them. (Ge 6:6; Ex 2:24; Ex 6:5; Nu 23:19; De 32:36; Jos 1:5; Ps 106:45; Jer 18:8; Jer 26:3) 19 But whenever the judge died, they turned back and were more corrupt than their fathers, going after other gods, serving them and bowing down to them. They did not drop any of their practices or their stubborn ways. (Jud 3:12; Jud 4:1; Jud 6:1; Jud 8:33) 20 So the anger of the Lord was kindled against Israel, and he said, “Because this people have transgressed my covenant that I commanded their fathers and have not obeyed my voice, (De 17:2; Jos 23:16; Jud 2:14) 21 I will no longer drive out before them any of the nations that Joshua left when he died, (Jos 23:13; Jud 2:3) 22 in order to test Israel by them, whether they will take care to walk in the way of the Lord as their fathers did, or not.” (Ex 15:25; De 8:2; De 8:16; De 13:3; Jud 3:1; Jud 3:4) 23 So the Lord left those nations, not driving them out quickly, and he did not give them into the hand of Joshua. 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Judges 2

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека. (Ge 17:7; Jud 2:5) 2 Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така? (De 7:2; De 12:3; Jud 2:20; Ps 106:34) 3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка. (Ex 23:33; Ex 34:12; De 7:16; Jos 23:13; Jud 3:6; Ps 106:36) 4 И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно. 5 Затова нарекоха онова място Бохим[1]; и там принесоха жертва на ГОСПОДА. 6 Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават. (Jos 22:6; Jos 24:28) 7 И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил. (Jos 24:31) 8 И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години. (Jos 24:29) 9 Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас. (Jos 19:50; Jos 24:30) 10 И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил. (Ex 5:2; 1Sa 2:12; 1Ch 28:9; Jer 9:3; Jer 22:16; Ga 4:8; 2Th 1:8; Tit 1:16) 11 И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите. 12 Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА. (Ex 20:5; De 6:14; De 31:16) 13 Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите. (Jud 3:7; Jud 10:6; Ps 106:36) 14 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си. (Le 26:37; Jos 7:12; Jos 7:13; Jud 3:8; Jud 4:2; 2Ki 17:20; Ps 44:12; Ps 106:40; Isa 50:1) 15 Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение. (Le 26:1; De 28:1) 16 Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. (Jud 3:9; Jud 3:10; Jud 3:15; 1Sa 12:11; Ac 13:20) 17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така. (Ex 34:15; Ex 34:16; Le 17:7) 18 И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. (Ge 6:6; De 32:36; Jos 1:5; Ps 106:44; Ps 106:45) 19 А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си. (Jud 3:12; Jud 4:1; Jud 8:33) 20 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, (Jos 23:16; Jud 2:14) 21 то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря, (Jos 23:13) 22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не. (De 8:2; De 8:16; De 13:3) 23 И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.