1In the year that King Uzziah died I saw the Lord sitting upon a throne, high and lifted up; and the train[1] of his robe filled the temple. (2Ch 26:16; Isa 1:1; Joh 12:41)2Above him stood the seraphim. Each had six wings: with two he covered his face, and with two he covered his feet, and with two he flew. (Re 4:8)3And one called to another and said: “Holy, holy, holy is the Lord of hosts; the whole earth is full of his glory!”[2] (Ps 72:19; Isa 6:2)4And the foundations of the thresholds shook at the voice of him who called, and the house was filled with smoke. (Ex 19:18; 1Ki 8:10; Am 9:1; Re 15:8)5And I said: “Woe is me! For I am lost; for I am a man of unclean lips, and I dwell in the midst of a people of unclean lips; for my eyes have seen the King, the Lord of hosts!” (Jud 13:22; 1Sa 12:12; Isa 33:17; Jer 10:10; Lu 5:8)6Then one of the seraphim flew to me, having in his hand a burning coal that he had taken with tongs from the altar.7And he touched my mouth and said: “Behold, this has touched your lips; your guilt is taken away, and your sin atoned for.” (Jer 1:9; Da 10:16)
Isaiah’s Commission from the Lord
8And I heard the voice of the Lord saying, “Whom shall I send, and who will go for us?” Then I said, “Here I am! Send me.” (Ge 1:26)9And he said, “Go, and say to this people: “‘Keep on hearing,[3] but do not understand; keep on seeing,[4] but do not perceive.’ (Mt 13:14; Mr 4:12; Lu 8:10; Ac 28:26; Ro 11:8)10Make the heart of this people dull,[5] and their ears heavy, and blind their eyes; lest they see with their eyes, and hear with their ears, and understand with their hearts, and turn and be healed.” (Ps 119:70; Jer 5:21; Joh 12:40)11Then I said, “How long, O Lord?” And he said: “Until cities lie waste without inhabitant, and houses without people, and the land is a desolate waste, (Ps 79:5; Ps 89:46; Isa 1:7; Isa 27:10)12and the Lord removes people far away, and the forsaken places are many in the midst of the land.13And though a tenth remain in it, it will be burned[6] again, like a terebinth or an oak, whose stump remains when it is felled.” The holy seed[7] is its stump. (Ezr 9:2; Job 14:7; Isa 10:22)
1В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. (1Ki 22:19; 2Ki 15:7; Joh 12:41; Re 4:2)2Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. (Eze 1:11; Re 4:8)3Те викаха един през друг: Свят, свят, свят ГОСПОД на Силите! Славата Му изпълва цялата земя. (Ps 72:19)4И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим. (Ex 40:34; 1Ki 8:10)5Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Силите. (Ex 4:10; Ex 6:30; Jud 6:22; Jud 13:22; Jer 1:6)6Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. (Re 8:3)7И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен. (Jer 1:9; Da 10:16)8После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене. (Ge 1:26)9Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете. (Isa 43:8; Mt 13:14; Mr 4:12; Lu 8:10; Joh 12:40; Ac 28:26; Ro 11:8)10Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени. (Ps 119:70; Isa 63:17; Jer 5:21)11Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем; (Mic 3:12)12докато ГОСПОД отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много. (2Ki 25:21)13Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът и. (Ezr 9:2; Mal 2:15; Ro 11:5)