1Then he commanded the steward of his house, “Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put each man’s money in the mouth of his sack, (Ge 42:25; Ge 43:16; Ge 44:4)2and put my cup, the silver cup, in the mouth of the sack of the youngest, with his money for the grain.” And he did as Joseph told him.3As soon as the morning was light, the men were sent away with their donkeys.4They had gone only a short distance from the city. Now Joseph said to his steward, “Up, follow after the men, and when you overtake them, say to them, ‘Why have you repaid evil for good?[1] (Ge 44:1)5Is it not from this that my lord drinks, and by this that he practices divination? You have done evil in doing this.’” (Ge 30:27; Ge 44:15; 2Ki 21:6; 2Ch 33:6)6When he overtook them, he spoke to them these words.7They said to him, “Why does my lord speak such words as these? Far be it from your servants to do such a thing!8Behold, the money that we found in the mouths of our sacks we brought back to you from the land of Canaan. How then could we steal silver or gold from your lord’s house? (Ge 43:21)9Whichever of your servants is found with it shall die, and we also will be my lord’s servants.” (Ge 31:32; Ge 44:16)10He said, “Let it be as you say: he who is found with it shall be my servant, and the rest of you shall be innocent.”11Then each man quickly lowered his sack to the ground, and each man opened his sack.12And he searched, beginning with the eldest and ending with the youngest. And the cup was found in Benjamin’s sack.13Then they tore their clothes, and every man loaded his donkey, and they returned to the city. (Ge 37:29)14When Judah and his brothers came to Joseph’s house, he was still there. They fell before him to the ground. (Ge 37:7; Ge 37:9; Ge 42:6; Ge 43:26; Ge 43:28)15Joseph said to them, “What deed is this that you have done? Do you not know that a man like me can indeed practice divination?” (Ge 44:5)16And Judah said, “What shall we say to my lord? What shall we speak? Or how can we clear ourselves? God has found out the guilt of your servants; behold, we are my lord’s servants, both we and he also in whose hand the cup has been found.” (Ge 37:18; Ge 44:9; Nu 32:23)17But he said, “Far be it from me that I should do so! Only the man in whose hand the cup was found shall be my servant. But as for you, go up in peace to your father.”18Then Judah went up to him and said, “Oh, my lord, please let your servant speak a word in my lord’s ears, and let not your anger burn against your servant, for you are like Pharaoh himself. (Ge 41:40; Ge 43:20; Ex 32:22)19My lord asked his servants, saying, ‘Have you a father, or a brother?’20And we said to my lord, ‘We have a father, an old man, and a young brother, the child of his old age. His brother is dead, and he alone is left of his mother’s children, and his father loves him.’ (Ge 37:3; Ge 43:8; Ge 44:30)21Then you said to your servants, ‘Bring him down to me, that I may set my eyes on him.’ (Ge 42:15; Ge 42:20; Ge 43:3; Ge 43:5)22We said to my lord, ‘The boy cannot leave his father, for if he should leave his father, his father would die.’ (Ge 44:31)23Then you said to your servants, ‘Unless your youngest brother comes down with you, you shall not see my face again.’ (Ge 43:3)24“When we went back to your servant my father, we told him the words of my lord.25And when our father said, ‘Go again, buy us a little food,’ (Ge 43:2)26we said, ‘We cannot go down. If our youngest brother goes with us, then we will go down. For we cannot see the man’s face unless our youngest brother is with us.’27Then your servant my father said to us, ‘You know that my wife bore me two sons. (Ge 46:19)28One left me, and I said, “Surely he has been torn to pieces,” and I have never seen him since. (Ge 37:33)29If you take this one also from me, and harm happens to him, you will bring down my gray hairs in evil to Sheol.’ (Ge 42:4; Ge 42:36; Ge 42:38)30“Now therefore, as soon as I come to your servant my father, and the boy is not with us, then, as his life is bound up in the boy’s life,31as soon as he sees that the boy is not with us, he will die, and your servants will bring down the gray hairs of your servant our father with sorrow to Sheol.32For your servant became a pledge of safety for the boy to my father, saying, ‘If I do not bring him back to you, then I shall bear the blame before my father all my life.’ (Ge 43:9)33Now therefore, please let your servant remain instead of the boy as a servant to my lord, and let the boy go back with his brothers.34For how can I go back to my father if the boy is not with me? I fear to see the evil that would find my father.”
Genesis 44
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му[1]2и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.3На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.4А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?5Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.6И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.7А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.8Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? (Ge 43:21)9Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си. (Ge 31:32)10А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.11Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.12И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града. (Ge 37:29; Ge 37:34; Nu 14:6; 2Sa 1:11)14И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята. (Ge 37:7)15А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно[2]?16Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата. (Ge 44:9)17Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си. (Pr 17:15)18Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона. (Ge 18:30; Ge 18:32; Ex 32:22)19Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?20И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича. (Ge 37:3)21А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. (Ge 42:15; Ge 42:20)22И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.23А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. (Ge 43:3; Ge 43:5)24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.25А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна, (Ge 43:2)26ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.27Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина; (Ge 46:19)28и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; (Ge 37:33)29и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Ge 42:36; Ge 42:38)30И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, (1Sa 18:1)31като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си. (Ge 43:9)33И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. (Ex 32:32)34Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.