1O foolish Galatians! Who has bewitched you? It was before your eyes that Jesus Christ was publicly portrayed as crucified. (Nu 21:9; 1Co 1:23)2Let me ask you only this: Did you receive the Spirit by works of the law or by hearing with faith? (Ac 15:8; Ro 10:17; Ga 3:14; Eph 1:13; Heb 6:4)3Are you so foolish? Having begun by the Spirit, are you now being perfected by[1] the flesh? (Ga 4:9; Php 1:6)4Did you suffer[2] so many things in vain—if indeed it was in vain? (1Co 15:2; Heb 10:35; 2Jo 1:8)5Does he who supplies the Spirit to you and works miracles among you do so by works of the law, or by hearing with faith— (1Co 12:10; Ga 3:2)6just as Abraham “believed God, and it was counted to him as righteousness”? (Ge 15:6; Ro 4:3; Ro 4:9; Ro 4:21)7Know then that it is those of faith who are the sons of Abraham. (Lu 19:9; Ga 3:9)8And the Scripture, foreseeing that God would justify[3] the Gentiles by faith, preached the gospel beforehand to Abraham, saying, “In you shall all the nations be blessed.” (Ge 12:3; Ro 3:30)9So then, those who are of faith are blessed along with Abraham, the man of faith.
The Righteous Shall Live by Faith
10For all who rely on works of the law are under a curse; for it is written, “Cursed be everyone who does not abide by all things written in the Book of the Law, and do them.” (De 27:26; Jer 11:3; Eze 18:4; Mt 5:19; Ro 4:15; Ga 5:4)11Now it is evident that no one is justified before God by the law, for “The righteous shall live by faith.”[4] (Hab 2:4; Ro 1:17; Ga 2:16; Heb 10:38)12But the law is not of faith, rather “The one who does them shall live by them.” (Le 18:5; Ro 10:5)13Christ redeemed us from the curse of the law by becoming a curse for us—for it is written, “Cursed is everyone who is hanged on a tree”— (De 21:23; Ac 5:30; Ga 4:5; 2Pe 2:1; Re 22:3)14so that in Christ Jesus the blessing of Abraham might come to the Gentiles, so that we might receive the promised Spirit[5] through faith. (Isa 32:15; Isa 44:3; Joe 2:28; Joh 7:39; Ac 2:33; Ro 4:9; Ro 4:16; Ga 3:2; Ga 3:28; Eph 1:13)
The Law and the Promise
15To give a human example, brothers:[6] even with a man-made covenant, no one annuls it or adds to it once it has been ratified. (Ro 3:5; Heb 9:17)16Now the promises were made to Abraham and to his offspring. It does not say, “And to offsprings,” referring to many, but referring to one, “And to your offspring,” who is Christ. (Ge 12:7; Lu 1:55; Ac 3:25; Ac 13:32; Ro 4:13; Ro 4:16)17This is what I mean: the law, which came 430 years afterward, does not annul a covenant previously ratified by God, so as to make the promise void. (Ge 15:13; Ex 12:40; Ac 7:6; Ro 4:14)18For if the inheritance comes by the law, it no longer comes by promise; but God gave it to Abraham by a promise. (Heb 6:13)19Why then the law? It was added because of transgressions, until the offspring should come to whom the promise had been made, and it was put in place through angels by an intermediary. (Ex 20:19; Ex 20:21; De 5:5; De 5:22; De 5:27; De 5:31; Ac 7:38; Ac 7:53; Ro 4:15; Ga 3:16; Heb 2:2)20Now an intermediary implies more than one, but God is one. (Ro 3:30; 1Ti 2:5; Heb 6:17; Heb 8:6; Heb 9:15; Heb 12:24)21Is the law then contrary to the promises of God? Certainly not! For if a law had been given that could give life, then righteousness would indeed be by the law. (Ga 2:21)22But the Scripture imprisoned everything under sin, so that the promise by faith in Jesus Christ might be given to those who believe. (Ac 10:43; Ro 3:9; Ro 4:16; Ro 11:32)23Now before faith came, we were held captive under the law, imprisoned until the coming faith would be revealed. (1Pe 1:5)24So then, the law was our guardian until Christ came, in order that we might be justified by faith. (Mt 5:17; Ro 10:4; 1Co 4:15; Ga 2:16; Ga 3:11; Col 2:17; Heb 9:9)25But now that faith has come, we are no longer under a guardian,26for in Christ Jesus you are all sons of God, through faith. (Joh 1:12; Ro 8:14; Ga 4:5)27For as many of you as were baptized into Christ have put on Christ. (Ac 8:16; Ro 6:3; Ro 13:14)28There is neither Jew nor Greek, there is neither slave[7] nor free, there is no male and female, for you are all one in Christ Jesus. (Ro 3:30; 1Co 11:11; 1Co 12:13; Ga 3:14; Ga 5:6; Ga 6:15)29And if you are Christ’s, then you are Abraham’s offspring, heirs according to promise. (Ro 8:17; Ro 9:7; 1Co 3:23; Ga 4:1; Ga 4:7; Ga 4:28; Eph 3:6; 2Ti 1:1; Tit 1:2; Heb 9:15)
1О, неразумни галатяни, кой ви омая – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат? (Ga 2:14; Ga 5:7)2Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? (Ac 2:38; Ac 8:15; Ac 10:43; Ac 10:47; Ac 15:8; Ro 10:16; Ro 10:17; Ga 3:14; Eph 1:13; Heb 6:4)3Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта? (Ga 4:9; Heb 7:16; Heb 9:10)4Напразно ли толкова страдахте? Ако наистина е напразно! (Heb 10:35; Heb 10:36; 2Jo 1:8)5Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието, (2Co 3:8)6както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда? (Ge 15:6; Ro 4:3; Ro 4:9; Ro 4:21; Ro 4:22; Jas 2:23)7Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда; (Joh 8:39; Ro 4:11; Ro 4:12; Ro 4:16)8и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“ (Ge 12:3; Ge 18:18; Ge 22:18; Ac 3:25; Ro 9:17; Ga 3:22)9Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.10Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“ (De 27:26; Jer 11:3)11А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“; (Hab 2:4; Ro 1:17; Ga 2:16; Heb 10:38)12а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“ (Le 18:5; Ne 9:29; Eze 20:11; Ro 4:4; Ro 4:5; Ro 10:5; Ro 10:6)13Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; (De 21:23; Ro 8:3; 2Co 5:21; Ga 4:5; 1Pe 2:24)14така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра. (Isa 32:15; Isa 44:3; Jer 31:33; Jer 32:40; Eze 11:19; Eze 36:27; Joe 2:28; Joe 2:29; Zec 12:10; Joh 7:39; Ac 2:33; Ac 3:25; Ro 4:9; Ro 4:16)
Законът и Божието обещание
15Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него. (Heb 9:17)16А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос. (Ge 12:3; Ge 12:7; Ge 15:5; Ge 17:7; 1Co 12:12; Ga 3:8)17И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-късно, така че да се унищожи обещанието. (Ex 12:40; Ex 12:41; Ac 7:6; Ro 4:13; Ro 4:14; Ga 3:21)18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание. (Ro 4:14; Ro 8:17; Ga 2:21)19Тогава защо бе даден законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото беше дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай. (Ex 19:3; Ex 20:19; Ex 20:21; Ex 20:22; De 5:5; De 5:22; De 5:23; De 5:27; De 5:31; Joh 1:17; Joh 15:22; Ac 7:38; Ro 4:15; Ro 5:20; Ro 7:8; Ro 7:13; Ga 3:16; 1Ti 1:9; 1Ti 2:5; Heb 2:2)20Но ходатаят неходатайства за един; а Бог, Който дава обещание, е един. (Ro 3:29; Ro 3:30)21Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона. (Ga 2:21)22Но Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват. (Ro 3:9; Ro 3:19; Ro 3:23; Ro 4:11; Ro 4:12; Ro 4:16; Ro 11:32; Ga 3:8)23А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.24Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра. (Mt 5:17; Ac 13:39; Ro 10:4; Ga 2:16; Col 2:17; Heb 9:9; Heb 9:10)25Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на детеводител.26Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос. (Joh 1:12; Ro 8:14; Ga 4:5; 1Jo 3:1; 1Jo 3:2)27Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. (Ro 6:3; Ro 13:14)28Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус. (Joh 10:16; Joh 17:20; Joh 17:21; Ro 10:12; 1Co 12:13; Ga 5:6; Eph 2:14; Eph 4:4; Eph 4:15; Col 3:11)29И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание. (Ge 21:10; Ge 21:12; Ro 8:17; Ro 9:7; Ga 4:7; Ga 4:28; Eph 3:6; Heb 11:18)