1There was a long war between the house of Saul and the house of David. And David grew stronger and stronger, while the house of Saul became weaker and weaker.2And sons were born to David at Hebron: his firstborn was Amnon, of Ahinoam of Jezreel; (1Sa 25:42; 1Ch 3:1)3and his second, Chileab, of Abigail the widow of Nabal of Carmel; and the third, Absalom the son of Maacah the daughter of Talmai king of Geshur; (1Sa 27:8; 2Sa 3:2; 2Sa 13:37; 2Sa 14:32; 2Sa 15:8)4and the fourth, Adonijah the son of Haggith; and the fifth, Shephatiah the son of Abital; (1Ki 1:5)5and the sixth, Ithream, of Eglah, David’s wife. These were born to David in Hebron.6While there was war between the house of Saul and the house of David, Abner was making himself strong in the house of Saul.7Now Saul had a concubine whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. And Ish-bosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?” (2Sa 16:21; 2Sa 21:8)8Then Abner was very angry over the words of Ish-bosheth and said, “Am I a dog’s head of Judah? To this day I keep showing steadfast love to the house of Saul your father, to his brothers, and to his friends, and have not given you into the hand of David. And yet you charge me today with a fault concerning a woman. (1Sa 17:43)9God do so to Abner and more also, if I do not accomplish for David what the Lord has sworn to him, (Ru 1:17; 1Sa 15:28; 1Sa 16:1; 1Sa 16:12; 1Sa 28:17; 2Sa 3:35; 1Ch 12:23)10to transfer the kingdom from the house of Saul and set up the throne of David over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.” (Jud 20:1; 1Sa 3:20; 2Sa 17:11; 2Sa 24:2; 2Sa 24:15; 1Ki 4:25)11And Ish-bosheth could not answer Abner another word, because he feared him.12And Abner sent messengers to David on his behalf,[1] saying, “To whom does the land belong? Make your covenant with me, and behold, my hand shall be with you to bring over all Israel to you.”13And he said, “Good; I will make a covenant with you. But one thing I require of you; that is, you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see my face.” (Ge 43:3; 1Sa 14:49)14Then David sent messengers to Ish-bosheth, Saul’s son, saying, “Give me my wife Michal, for whom I paid the bridal price of a hundred foreskins of the Philistines.” (1Sa 18:25; 1Sa 18:27)15And Ish-bosheth sent and took her from her husband Paltiel the son of Laish.16But her husband went with her, weeping after her all the way to Bahurim. Then Abner said to him, “Go, return.” And he returned. (2Sa 16:5; 2Sa 17:18; 2Sa 19:16; 1Ki 2:8)17And Abner conferred with the elders of Israel, saying, “For some time past you have been seeking David as king over you.18Now then bring it about, for the Lord has promised David, saying, ‘By the hand of my servant David I will save my people Israel from the hand of the Philistines, and from the hand of all their enemies.’” (2Sa 3:9)19Abner also spoke to Benjamin. And then Abner went to tell David at Hebron all that Israel and the whole house of Benjamin thought good to do. (1Ch 12:29)20When Abner came with twenty men to David at Hebron, David made a feast for Abner and the men who were with him.21And Abner said to David, “I will arise and go and will gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may reign over all that your heart desires.” So David sent Abner away, and he went in peace. (2Sa 3:12; 1Ki 11:37)22Just then the servants of David arrived with Joab from a raid, bringing much spoil with them. But Abner was not with David at Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace.23When Joab and all the army that was with him came, it was told Joab, “Abner the son of Ner came to the king, and he has let him go, and he has gone in peace.”24Then Joab went to the king and said, “What have you done? Behold, Abner came to you. Why is it that you have sent him away, so that he is gone?25You know that Abner the son of Ner came to deceive you and to know your going out and your coming in, and to know all that you are doing.” (1Sa 29:6)
Joab Murders Abner
26When Joab came out from David’s presence, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the cistern of Sirah. But David did not know about it.27And when Abner returned to Hebron, Joab took him aside into the midst of the gate to speak with him privately, and there he struck him in the stomach, so that he died, for the blood of Asahel his brother. (2Sa 2:23; 2Sa 20:9; 1Ki 2:5; 1Ki 2:32)28Afterward, when David heard of it, he said, “I and my kingdom are forever guiltless before the Lord for the blood of Abner the son of Ner.29May it fall upon the head of Joab and upon all his father’s house, and may the house of Joab never be without one who has a discharge or who is leprous or who holds a spindle or who falls by the sword or who lacks bread!” (Le 14:2; Le 15:2; 2Sa 1:16)30So Joab and Abishai his brother killed Abner, because he had put their brother Asahel to death in the battle at Gibeon. (2Sa 2:23)
David Mourns Abner
31Then David said to Joab and to all the people who were with him, “Tear your clothes and put on sackcloth and mourn before Abner.” And King David followed the bier. (Ge 37:34; Jos 7:6; 1Ki 20:31)32They buried Abner at Hebron. And the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept.33And the king lamented for Abner, saying, “Should Abner die as a fool dies? (2Sa 1:17; 2Sa 13:12; 2Ch 35:25; Ec 2:16)34Your hands were not bound; your feet were not fettered; as one falls before the wicked you have fallen.” And all the people wept again over him.35Then all the people came to persuade David to eat bread while it was yet day. But David swore, saying, “God do so to me and more also, if I taste bread or anything else till the sun goes down!” (Ru 1:17; 2Sa 1:12; 2Sa 12:17)36And all the people took notice of it, and it pleased them, as everything that the king did pleased all the people.37So all the people and all Israel understood that day that it had not been the king’s will to put to death Abner the son of Ner.38And the king said to his servants, “Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel?39And I was gentle today, though anointed king. These men, the sons of Zeruiah, are more severe than I. The Lord repay the evildoer according to his wickedness!” (2Sa 16:10; 2Sa 19:22; Ps 28:4; 2Ti 4:14)
2 Samuel 3
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.2На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам. (1Sa 25:43; 1Ch 3:1)3Вторият му – Хилеав[1], от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай. (1Sa 27:8; 2Sa 13:37)4Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала. (1Ki 1:5)5И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.6А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.7Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница? (2Sa 16:21; 2Sa 21:8; 2Sa 21:10)8Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена! (De 23:18; 1Sa 24:15; 2Sa 9:8; 2Sa 16:9)9Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел, (Ru 1:17; 1Sa 15:28; 1Sa 16:1; 1Sa 16:12; 1Sa 28:17; 1Ki 19:2; 1Ch 12:23)10като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее. (Jud 20:1; 2Sa 17:11; 1Ki 4:25)11И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.12Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.13А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш. (Ge 43:3; 1Sa 18:20)14И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. (1Sa 18:25; 1Sa 18:27)15И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син. (1Sa 25:44)16Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна. (2Sa 19:16)17А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;18сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели (2Sa 3:9)19Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. (1Ch 12:29)20И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.21Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир. (2Sa 3:10; 2Sa 3:12; 1Ki 11:37)22А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.23След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.24Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?25Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш. (1Sa 29:6; Isa 37:28)26И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.27И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря. (1Ki 2:5; 1Ki 2:23; 1Ki 4:6; 1Ki 20:9; 1Ki 20:10)28А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син.29Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. (Le 15:2; 1Ki 2:32; 1Ki 2:33)30Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон. (2Sa 2:23)31Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката. (Ge 37:34; Jos 7:6; 2Sa 1:2; 2Sa 1:11)32Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.33Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният? (2Sa 13:12; 2Sa 13:13)34Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.35После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето. (Ru 1:17; 2Sa 1:12; 2Sa 12:17; Jer 16:7)36И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.37Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.38А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!39Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му. (2Sa 19:7; 2Sa 19:13; 1Ki 2:5; 1Ki 2:6; 1Ki 2:33; 1Ki 2:34; Ps 28:4; Ps 62:12; 2Ti 4:14)