1We want you to know, brothers,[1] about the grace of God that has been given among the churches of Macedonia, (2Co 8:5)2for in a severe test of affliction, their abundance of joy and their extreme poverty have overflowed in a wealth of generosity on their part. (Mr 12:44)3For they gave according to their means, as I can testify, and beyond their means, of their own accord, (1Co 16:2; 2Co 8:11)4begging us earnestly for the favor[2] of taking part in the relief of the saints— (Ac 24:17; Ro 15:25; Ro 15:31; 2Co 9:2)5and this, not as we expected, but they gave themselves first to the Lord and then by the will of God to us. (2Co 8:1)6Accordingly, we urged Titus that as he had started, so he should complete among you this act of grace. (2Co 8:4; 2Co 8:17; 2Co 8:19; 2Co 12:18)7But as you excel in everything—in faith, in speech, in knowledge, in all earnestness, and in our love for you[3]—see that you excel in this act of grace also. (1Co 1:5; 2Co 9:8)8I say this not as a command, but to prove by the earnestness of others that your love also is genuine. (1Co 7:6)9For you know the grace of our Lord Jesus Christ, that though he was rich, yet for your sake he became poor, so that you by his poverty might become rich. (Mt 20:28; 2Co 6:10; Php 2:6)10And in this matter I give my judgment: this benefits you, who a year ago started not only to do this work but also to desire to do it. (De 15:7; Pr 19:17; Pr 28:27; 1Co 7:25; 2Co 9:2; 1Ti 6:18; Heb 13:16)11So now finish doing it as well, so that your readiness in desiring it may be matched by your completing it out of what you have.12For if the readiness is there, it is acceptable according to what a person has, not according to what he does not have. (Mr 12:43; Lu 21:3; 2Co 9:7)13For I do not mean that others should be eased and you burdened, but that as a matter of fairness14your abundance at the present time should supply their need, so that their abundance may supply your need, that there may be fairness. (Ac 4:34; 2Co 9:12)15As it is written, “Whoever gathered much had nothing left over, and whoever gathered little had no lack.” (Ex 16:18)
Commendation of Titus
16But thanks be to God, who put into the heart of Titus the same earnest care I have for you. (2Co 2:14; Re 17:17)17For he not only accepted our appeal, but being himself very earnest he is going[4] to you of his own accord. (2Co 8:6)18With him we are sending[5] the brother who is famous among all the churches for his preaching of the gospel. (1Co 7:17; 2Co 12:18)19And not only that, but he has been appointed by the churches to travel with us as we carry out this act of grace that is being ministered by us, for the glory of the Lord himself and to show our good will. (1Co 16:3; 2Co 4:15; 2Co 8:6)20We take this course so that no one should blame us about this generous gift that is being administered by us,21for we aim at what is honorable not only in the Lord’s sight but also in the sight of man. (Ro 12:17; Ro 14:18; Php 4:8; 1Pe 2:12)22And with them we are sending our brother whom we have often tested and found earnest in many matters, but who is now more earnest than ever because of his great confidence in you.23As for Titus, he is my partner and fellow worker for your benefit. And as for our brothers, they are messengers[6] of the churches, the glory of Christ. (Phm 1:17)24So give proof before the churches of your love and of our boasting about you to these men. (2Co 7:4; 2Co 7:14; 2Co 9:2)
1При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,2че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. (Mr 12:44; Ro 12:8)3Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,4като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване[1], дано да участват и те в служението на светиите. (Ac 11:29; Ac 24:17; Ro 15:25; Ro 15:26; 1Co 16:1; 1Co 16:3; 1Co 16:4; 2Co 9:1)5И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;6така че помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал. (2Co 8:17; 2Co 12:18)7И така, както изобилвате във всяко нещо – във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. (1Co 1:5; 1Co 12:8; 2Co 9:8)8Не казвам това като по заповед, а за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. (1Co 7:6)9Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. (Mt 8:20; Lu 2:7; Lu 9:58; Joh 1:16; Php 2:6; Php 2:7)10И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело, (Pr 19:17; Mt 10:42; 1Co 7:25; 1Co 9:4; 1Ti 6:18; 1Ti 6:19; Heb 13:16)11да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.12Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма. (Mr 12:43; Mr 12:44; Lu 21:3)13Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени;14но да има равенство, така че вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство,15според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“ (Ex 16:18)
Изпращането на Тит в Коринт
16Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние;17защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно. (2Co 8:6)18Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всички църкви; (2Co 12:18)19и не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие, (1Co 16:3; 1Co 16:4; 2Co 4:15)20като избягваме това, някой да ни упрекне относно този щедър подарък, който е поверен на нашето служение,21понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците. (Pr 3:4; Ro 12:17; Php 4:8; 1Pe 2:12)22Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас.23Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христос. (Php 2:25)24И така, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за основателността на нашата похвала с вас. (2Co 7:14; 2Co 9:2)