Sign in for free

1 Corinthians 4

English Standard Version

from Crossway
1 This is how one should regard us, as servants of Christ and stewards of the mysteries of God. (1Co 9:17; 1Pe 4:10) 2 Moreover, it is required of stewards that they be found faithful. 3 But with me it is a very small thing that I should be judged by you or by any human court. In fact, I do not even judge myself. 4 For I am not aware of anything against myself, but I am not thereby acquitted. It is the Lord who judges me. (Job 9:2; Job 9:15; Ps 130:3; Ps 143:2; Ac 23:1; 1Jo 3:21) 5 Therefore do not pronounce judgment before the time, before the Lord comes, who will bring to light the things now hidden in darkness and will disclose the purposes of the heart. Then each one will receive his commendation from God. (Mt 7:1; Mt 13:29; Joh 21:22; Ro 2:1; Ro 2:16; 1Co 3:8; 1Co 3:13; 2Co 10:18) 6 I have applied all these things to myself and Apollos for your benefit, brothers,[1] that you may learn by us not to go beyond what is written, that none of you may be puffed up in favor of one against another. (1Co 4:18; 1Co 5:2; 1Co 13:4) 7 For who sees anything different in you? What do you have that you did not receive? If then you received it, why do you boast as if you did not receive it? (1Ch 29:14; Joh 3:27; Jas 1:17; 1Pe 4:10) 8 Already you have all you want! Already you have become rich! Without us you have become kings! And would that you did reign, so that we might share the rule with you! 9 For I think that God has exhibited us apostles as last of all, like men sentenced to death, because we have become a spectacle to the world, to angels, and to men. (Isa 20:3; Ro 8:36; Heb 10:33) 10 We are fools for Christ’s sake, but you are wise in Christ. We are weak, but you are strong. You are held in honor, but we in disrepute. (Ac 17:18; Ac 26:24; 1Co 1:18; 1Co 2:3; 2Co 11:19; 2Co 13:9) 11 To the present hour we hunger and thirst, we are poorly dressed and buffeted and homeless, (Mt 8:20; Ro 8:35; 2Co 11:20; 2Co 11:23; 2Co 11:27; Php 4:12) 12 and we labor, working with our own hands. When reviled, we bless; when persecuted, we endure; (Joh 15:20; Ac 18:3; 1Pe 3:9) 13 when slandered, we entreat. We have become, and are still, like the scum of the world, the refuse of all things. (Isa 30:22; Isa 64:6; La 3:45) 14 I do not write these things to make you ashamed, but to admonish you as my beloved children. (1Co 6:5; 1Co 15:34; 2Co 6:13; 1Th 2:11; 3Jo 1:4) 15 For though you have countless[2] guides in Christ, you do not have many fathers. For I became your father in Christ Jesus through the gospel. (1Co 3:10; Ga 4:19; Phm 1:10) 16 I urge you, then, be imitators of me. (1Co 11:1; Php 3:17; Php 4:9; 1Th 1:6; 2Th 3:9) 17 That is why I sent[3] you Timothy, my beloved and faithful child in the Lord, to remind you of my ways in Christ,[4] as I teach them everywhere in every church. (1Co 7:17; 1Co 16:10; 1Ti 1:2; 2Ti 1:2) 18 Some are arrogant, as though I were not coming to you. (1Co 4:6; 1Co 4:21; 2Co 10:2) 19 But I will come to you soon, if the Lord wills, and I will find out not the talk of these arrogant people but their power. (Ac 19:21; Ac 20:2; 1Co 11:34; 1Co 16:5; 2Co 1:15) 20 For the kingdom of God does not consist in talk but in power. (1Co 2:4) 21 What do you wish? Shall I come to you with a rod, or with love in a spirit of gentleness? (2Co 1:23; 2Co 2:1; 2Co 2:3; 2Co 12:20; 2Co 13:2; 2Co 13:10) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

1 Corinthians 4

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Така всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни. (Mt 24:45; Lu 12:42; 1Co 3:5; 1Co 9:17; 2Co 6:4; Col 1:25; Tit 1:7; 1Pe 4:10) 2 А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. (Mt 24:45; Ac 23:1) 3 А за мен е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. 4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. (Job 9:2; Ps 130:3; Ps 143:2; Pr 21:2; Ro 3:20; Ro 4:2) 5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получисвоята похвала от Бога. (Mt 7:1; Mt 25:21; Ro 2:1; Ro 2:16; Ro 2:29; Ro 14:4; Ro 14:10; Ro 14:13; 1Co 3:13; 2Co 5:10; Re 20:12) 6 И това, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от писаното и така никой от вас да не се гордее с някого пред друг. (Pr 3:7; Ro 12:3; 1Co 1:12; 1Co 3:4; 1Co 3:21; 1Co 5:2; 1Co 5:6) 7 Защото кой те прави да се отличавашот другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? (Joh 3:27; Jas 1:17; 1Pe 4:10) 8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, че и ние да царуваме заедно с вас; (Re 3:17) 9 защото, струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – на ангели и на човеци; (Ps 44:22; Ro 8:36; 1Co 15:30; 1Co 15:31; 2Co 4:11; 2Co 6:9; Heb 10:33) 10 ние – безумни заради Христос, а вие – разумни в Христос, ние – слаби, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени. (2Ki 9:11; Ac 17:18; Ac 26:24; 1Co 1:18; 1Co 2:3; 1Co 2:14; 1Co 3:18; 2Co 13:9) 11 Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, (Job 22:6; Ac 23:2; Ro 8:35; 2Co 4:8; 2Co 11:23; Php 4:12) 12 и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, (Mt 5:44; Lu 6:28; Lu 23:34; Ac 7:60; Ac 18:3; Ac 20:34; Ro 12:14; Ro 12:20; 1Th 2:9; 2Th 3:8; 1Ti 4:10; 1Pe 2:23; 1Pe 3:9) 13 хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет на света – и досега всички ни имат за отрепки. (La 3:45) 14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда. (1Th 2:11) 15 Защото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието. (Ac 18:11; Ro 15:20; 1Co 3:6; Ga 4:19; Phm 1:10; Jas 1:18) 16 Затова ви се моля, бъдете мои подражатели. (1Co 11:1; Php 3:17; 1Th 1:6; 2Th 3:9) 17 Поради тази причина ви пратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, такива пътища, каквито поучавам навсякъде във всяка църква. (Ac 19:22; 1Co 7:17; 1Co 11:2; 1Co 14:33; 1Co 16:10; Php 2:19; 1Th 3:2; 1Ti 1:2; 2Ti 1:2) 18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. (1Co 5:2) 19 Но ако е Господнята воля, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам – не думите, а силата на тези, които са се възгордели. (Ac 18:21; Ac 19:21; Ro 15:32; 1Co 16:5; 2Co 1:15; 2Co 1:23; Heb 6:3; Jas 4:15) 20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. (1Co 2:4; 1Th 1:5) 21 Какво искате? С тояга ли да дойда при вас или с любов и кротък дух? (2Co 10:2; 2Co 13:10) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.