1And all the people gathered as one man into the square before the Water Gate. And they told Ezra the scribe to bring the Book of the Law of Moses that the Lord had commanded Israel. (Ezr 7:6; Ne 3:26)2So Ezra the priest brought the Law before the assembly, both men and women and all who could understand what they heard, on the first day of the seventh month. (Le 23:24; De 31:11)3And he read from it facing the square before the Water Gate from early morning until midday, in the presence of the men and the women and those who could understand. And the ears of all the people were attentive to the Book of the Law. (Ne 13:1)4And Ezra the scribe stood on a wooden platform that they had made for the purpose. And beside him stood Mattithiah, Shema, Anaiah, Uriah, Hilkiah, and Maaseiah on his right hand, and Pedaiah, Mishael, Malchijah, Hashum, Hashbaddanah, Zechariah, and Meshullam on his left hand.5And Ezra opened the book in the sight of all the people, for he was above all the people, and as he opened it all the people stood.6And Ezra blessed the Lord, the great God, and all the people answered, “Amen, Amen,” lifting up their hands. And they bowed their heads and worshiped the Lord with their faces to the ground. (2Ch 20:18; Ne 5:13; Ps 134:2; La 3:41; 1Ti 2:8)7Also Jeshua, Bani, Sherebiah, Jamin, Akkub, Shabbethai, Hodiah, Maaseiah, Kelita, Azariah, Jozabad, Hanan, Pelaiah, the Levites,[1] helped the people to understand the Law, while the people remained in their places. (2Ch 35:3; Ne 9:3; Ne 9:4)8They read from the book, from the Law of God, clearly,[2] and they gave the sense, so that the people understood the reading.
This Day Is Holy
9And Nehemiah, who was the governor, and Ezra the priest and scribe, and the Levites who taught the people said to all the people, “This day is holy to the Lord your God; do not mourn or weep.” For all the people wept as they heard the words of the Law. (Le 23:24; Nu 29:1; Ezr 2:63; Ne 7:65; Ne 7:70; Ne 8:2; Ne 10:1; Ne 12:26; Ec 3:4)10Then he said to them, “Go your way. Eat the fat and drink sweet wine and send portions to anyone who has nothing ready, for this day is holy to our Lord. And do not be grieved, for the joy of the Lord is your strength.” (Es 9:19; Es 9:22)11So the Levites calmed all the people, saying, “Be quiet, for this day is holy; do not be grieved.”12And all the people went their way to eat and drink and to send portions and to make great rejoicing, because they had understood the words that were declared to them. (Ne 8:7)
Feast of Booths Celebrated
13On the second day the heads of fathers’ houses of all the people, with the priests and the Levites, came together to Ezra the scribe in order to study the words of the Law.14And they found it written in the Law that the Lord had commanded by Moses that the people of Israel should dwell in booths[3] during the feast of the seventh month, (Le 23:34; Le 23:40; Le 23:42)15and that they should proclaim it and publish it in all their towns and in Jerusalem, “Go out to the hills and bring branches of olive, wild olive, myrtle, palm, and other leafy trees to make booths, as it is written.” (Le 23:4; Le 23:40; De 16:16)16So the people went out and brought them and made booths for themselves, each on his roof, and in their courts and in the courts of the house of God, and in the square at the Water Gate and in the square at the Gate of Ephraim. (1Sa 9:25; 2Ki 14:13; 2Ch 25:23; Ne 3:26; Ne 8:1; Ne 8:3; Ne 12:39)17And all the assembly of those who had returned from the captivity made booths and lived in the booths, for from the days of Jeshua the son of Nun to that day the people of Israel had not done so. And there was very great rejoicing. (1Ki 8:2; 2Ch 7:9; 2Ch 8:13; 2Ch 30:21; Ezr 3:4)18And day by day, from the first day to the last day, he read from the Book of the Law of God. They kept the feast seven days, and on the eighth day there was a solemn assembly, according to the rule. (Le 23:36; Nu 29:35; De 31:10)
1Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който беше пред портата на водата; и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който ГОСПОД беше заповядал на Израил. (Ezr 3:1; Ezr 7:6; Ne 3:26)2И така, на първия ден от седмия месец свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, като слушаха, можеха да разбират. (Le 23:24; De 31:11; De 31:12)3И на площада, който беше пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират; и вниманието[1] на целия народ беше в книгата на закона.4А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тази цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анайя, Урия, Хелкия и Маасия от дясната му страна; а от лявата му страна – Федайя, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.5Ездра разгъна книгата пред целия народ (защото беше над целия народ); и когато я разгъна, целият народ станаха прави. (Jud 3:20)6И Ездра благослови ГОСПОДА, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин!, като издигнаха ръцете си; и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА с лицата си до земята. (Ex 4:31; Ex 12:27; 2Ch 20:18; La 3:41; 1Co 14:16; 1Ti 2:8)7А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелайя и левитите тълкуваха закона на народа, който стоеше на мястото си. (Le 10:11; De 33:10; 2Ch 17:7; Mal 2:7)8Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.9Неемия, който беше управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на ГОСПОДА, вашия Бог; не тъжете, нито плачете (защото целият народ плачеше, като чу думите на закона). (Le 23:24; Nu 29:1; De 16:14; De 16:15; 2Ch 35:3; Ezr 2:63; Ne 7:65; Ne 8:8; Ne 10:1; Ec 3:4)10Тогава им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото радостта в ГОСПОДа е вашата сила. (Es 9:19; Es 9:22; Re 11:10)11И левитите усмириха целия народ, като казваха: Мълчете, защото денят е свят; и не тъжете.12И така, всички отидоха да ядат и пият, да изпратят дялове и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им бяха известени. (Ne 8:7; Ne 8:8; Ne 8:10)13А на втория ден началниците на бащините домове на целия народ и свещениците, и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.14И намериха писано в закона, че ГОСПОД беше заповядал чрез Моисей на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец (Le 23:34; Le 23:42; De 16:13)15и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, а и в Йерусалим, като кажат: Излезте в гората и донесете маслинови клони, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното. (Le 23:4; Le 23:40; De 16:16)16И така, народът излезе и донесе клони, и бяха направени колиби, всеки върху покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта. (De 22:8; 2Ki 14:13; Ne 12:37; Ne 12:39)17Цялото събрание от онези, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исус, Навиновия син, до онзи ден израилтяните не бяха правили така. И настана много голямо веселие. (2Ch 30:21)18При това всеки ден, от първия до последния ден, се четеше от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според разпоредбите. (Le 23:36; Nu 29:35; De 31:10)
Nehemiah 8
Верен
from Veren1Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който беше пред Портата на водата и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който ГОСПОД беше заповядал на Израил.2И на първия ден от седмия месец свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които можеха да слушат с разбиране[1].3И той чете от него на площада, който беше пред Портата на водата, от зори до пладне пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират. И вниманието на целия народ беше към книгата на законаст. 2;.4А книжникът Ездра стоеше на дървена платформа, която бяха направили за тази цел, и до него стояха Мататия и Сема, и Аная, и Урия, и Хелкия, и Маасия от дясната му страна, а от лявата му страна бяха Федая и Мисаил, и Мелхия, и Асум, и Асвадана, Захария и Месулам.5И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ, защото беше над целия народ. И когато я разгъна, целият народ се изправи.6И Ездра прослави ГОСПОДА, великия Бог, и целият народ отговори: Амин, амин! – като издигнаха ръцете си и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА с лицата си до земята.7А Иисус и Ваний, и Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите обясняваха закона на народа, а народът стоеше на мястото си.8Четяха ясно от книгата на Божия закон и даваха значението, като им обясняваха прочетеното.9И Неемия, който беше управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на ГОСПОДА, вашия Бог! Не тъжете и не плачете! – защото целият народ заплака, като чу думите на закона.10И им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, за които нищо не е приготвено, защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.11И левитите успокоиха целия народ, като казаха: Мълчете, защото денят е свят! Не тъжете!12И целият народ отиде да яде и да пие, да изпрати дялове и да направи голямо увеселение, защото беше разбрал думите, които му се говориха.13И на втория ден главите на бащините домове на целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона.14И намериха писано в закона, че ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей израилевите синове да живеят в колиби на празника в седмия месец,15и да обявят и разгласят по всичките си градове и в Ерусалим, като кажат: Излезте в планината и донесете маслинови клони и клони от дива маслина, и миртови клони, и палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби, както е писано!16И народът излезе и донесе клони, и си направиха колиби – всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.17Цялото събрание, всички, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и живяха в колибите. Защото израилевите синове не бяха правили така от времето на Иисус, сина на Навий, до онзи ден. И настана много голяма радост.18И всеки ден се четеше от книгата на Божия закон, от първия ден до последния ден[2]. Седем дни празнуваха празника, а на осмия ден имаше тържествено събрание според правилото.