路加福音 14

中文和合本(简体)

1 安 息 日 , 耶 稣 到 一 个 法 利 赛 人 的 首 领 家 里 去 吃 饭 , 他 们 就 窥 探 他 。2 在 他 面 前 有 一 个 患 水 臌 的 人 。3 耶 稣 对 律 法 师 和 法 利 赛 人 说 : 安 息 日 治 病 , 可 以 不 可 以 ?4 他 们 却 不 言 语 。 耶 稣 就 治 好 那 人 , 叫 他 走 了 ;5 便 对 他 们 说 : 你 们 中 间 谁 有 驴 或 有 牛 , 在 安 息 日 掉 在 井 里 , 不 立 时 拉 他 上 来 呢 ?6 他 们 不 能 对 答 这 话 。7 耶 稣 见 所 请 的 客 拣 择 首 位 , 就 用 比 喻 对 他 们 说 :8 你 被 人 请 去 赴 婚 姻 的 筵 席 , 不 要 坐 在 首 位 上 , 恐 怕 有 比 你 尊 贵 的 客 被 他 请 来 ;9 那 请 你 们 的 人 前 来 对 你 说 : 让 座 给 这 一 位 罢 ! 你 就 羞 羞 惭 惭 的 退 到 末 位 上 去 了 。10 你 被 请 的 时 候 , 就 去 坐 在 末 位 上 , 好 叫 那 请 你 的 人 来 对 你 说 : 朋 友 , 请 上 坐 。 那 时 , 你 在 同 席 的 人 面 前 就 有 光 彩 了 。11 因 为 , 凡 自 高 的 , 必 降 为 卑 , 自 卑 的 , 必 升 为 高 。12 耶 稣 又 对 请 他 的 人 说 : 你 摆 设 午 饭 或 晚 饭 , 不 要 请 你 的 朋 友 、 弟 兄 、 亲 属 , 和 富 足 的 邻 舍 , 恐 怕 他 们 也 请 你 , 你 就 得 了 报 答 。13 你 摆 设 筵 席 , 倒 要 请 那 贫 穷 的 、 残 废 的 、 瘸 腿 的 、 瞎 眼 的 , 你 就 有 福 了 !14 因 为 他 们 没 有 甚 麽 可 报 答 你 。 到 义 人 复 活 的 时 候 , 你 要 得 着 报 答 。15 同 席 的 有 一 人 听 见 这 话 , 就 对 耶 稣 说 : 在 神 国 里 吃 饭 的 有 福 了 !16 耶 稣 对 他 说 : 有 一 人 摆 设 大 筵 席 , 请 了 许 多 客 。17 到 了 坐 席 的 时 候 , 打 发 仆 人 去 对 所 请 的 人 说 : 请 来 罢 ! 样 样 都 齐 备 了 。18 众 人 一 口 同 音 的 推 辞 。 头 一 个 说 : 我 买 了 一 块 地 , 必 须 去 看 看 。 请 你 准 我 辞 了 。19 又 有 一 个 说 : 我 买 了 五 对 牛 , 要 去 试 一 试 。 请 你 准 我 辞 了 。20 又 有 一 个 说 : 我 才 娶 了 妻 , 所 以 不 能 去 。21 那 仆 人 回 来 , 把 这 事 都 告 诉 了 主 人 。 家 主 就 动 怒 , 对 仆 人 说 : 快 出 去 , 到 城 里 大 街 小 巷 , 领 那 贫 穷 的 、 残 废 的 、 瞎 眼 的 、 瘸 腿 的 来 。22 仆 人 说 : 主 阿 , 你 所 吩 咐 的 已 经 办 了 , 还 有 空 座 。23 主 人 对 仆 人 说 , 你 出 去 到 路 上 和 篱 笆 那 里 , 勉 强 人 进 来 , 坐 满 我 的 屋 子 。24 我 告 诉 你 们 , 先 前 所 请 的 人 , 没 有 一 个 得 尝 我 的 筵 席 。25 有 极 多 的 人 和 耶 稣 同 行 。 他 转 过 来 对 他 们 说 :26 人 到 我 这 里 来 , 若 不 爱 我 胜 过 爱 ( 爱 我 胜 过 爱 : 原 文 是 恨 ) 自 己 的 父 母 、 妻 子 、 儿 女 、 弟 兄 、 姐 妹 , 和 自 己 的 性 命 , 就 不 能 作 我 的 门 徒 。27 凡 不 背 着 自 己 十 字 架 跟 从 我 的 , 也 不 能 作 我 的 门 徒 。28 你 们 那 一 个 要 盖 一 座 楼 , 不 先 坐 下 算 计 花 费 , 能 盖 成 不 能 呢 ?29 恐 怕 安 了 地 基 , 不 能 成 功 , 看 见 的 人 都 笑 话 他 , 说 :30 这 个 人 开 了 工 , 却 不 能 完 工 。31 或 是 一 个 王 出 去 和 别 的 王 打 仗 , 岂 不 先 坐 下 酌 量 , 能 用 一 万 兵 去 敌 那 领 二 万 兵 来 攻 打 他 的 麽 ?32 若 是 不 能 , 就 趁 敌 人 还 远 的 时 候 , 派 使 者 去 求 和 息 的 条 款 。33 这 样 , 你 们 无 论 甚 麽 人 , 若 不 撇 下 一 切 所 有 的 , 就 不 能 作 我 的 门 徒 。34 盐 本 是 好 的 ; 盐 若 失 了 味 , 可 用 甚 麽 叫 他 再 咸 呢 ?35 或 用 在 田 里 , 或 堆 在 粪 里 , 都 不 合 式 , 只 好 丢 在 外 面 。 有 耳 可 听 的 , 就 应 当 听 !

路加福音 14

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.2 И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не? (太12:10)4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден? (出23:5; 申22:4; 路13:15)6 И не можаха да отговорят на това.7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб (箴25:6)9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. (箴25:6; 箴25:7)11 Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. (伯22:29; 诗18:27; 箴29:23; 太23:12; 路18:14; 雅4:6; 彼前5:5)12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. (箴3:27; 箴3:28)13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи; (尼8:10; 尼8:12)14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. (太22:1; 启19:9)16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. (箴9:1; 箴9:2; 太22:2; 启19:9)17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово. (箴9:2; 箴9:5)18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците. (太5:3; 林前1:27; 林前1:28)22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. (太21:43; 太22:8; 徒13:46)25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: (太10:37)26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[1], не може да бъде Мой ученик. (申33:9; 太10:37; 羅9:13; 启12:11)27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (太10:38; 太16:24; 可8:34; 路9:23; 提后3:12)28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? (箴24:27)29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши.31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34 Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? (太5:13; 可9:50)35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.