1За първия певец, по Едутун[1], Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. (诗3:4)2В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши. (诗50:15; 赛26:9; 赛26:16)3Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.) (诗142:3; 诗143:4)4Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.5Размислих за древните дни, за годините на старите времена. (申32:7; 诗143:5; 赛51:9)6Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва: (诗4:4; 诗42:8)7Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение? (诗74:1; 诗85:1)8Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги? (羅9:6)9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.) (赛49:15)10Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя. (诗31:22)11Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, (诗143:5)12и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.13Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог? (出15:11; 诗73:17)14Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.15Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.) (出6:6; 申9:29)16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. (出14:21; 书3:15; 书3:16; 诗114:3; 哈3:8)17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. (撒下22:15; 哈3:11)18Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати. (撒下22:8; 诗97:4)19През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха. (出14:28; 哈3:15)20Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон. (出13:21; 出14:19; 诗78:52; 诗80:1; 赛63:11; 赛63:12; 何12:13)