哥林多后书7 | 中文和合本（简体）

中文和合本（简体）

1 亲爱的弟兄阿，我们既有这等应许，就当洁净自己，除去身体、灵魂一切的污秽，敬畏神，得以成圣。 2 你们要心地宽大收纳我们。我们未曾亏负谁，未曾败坏谁，未曾占谁的便宜。 3 我说这话，不是要定你们的罪。我已经说过，你们常在我们心里，情愿与你们同生同死。 4 我大大的放胆，向你们说话；我因你们多多夸口，满得安慰；我们在一切患难中分外的快乐。 5 我们从前就是到了马其顿的时候，身体也不得安宁，周围遭患难，外有争战，内有惧怕。 6 但那安慰丧气之人的神藉着提多来安慰了我们； 7 不但藉着他来，也藉着他从你们所得的安慰，安慰了我们；因他把你们的想念、哀恸，和向我的热心，都告诉了我，叫我更加欢喜。 8 我先前写信叫你们忧愁，我後来虽然懊悔，如今却不懊悔；因我知道，那信叫你们忧愁不过是暂时的。 9 如今我欢喜，不是因你们忧愁，是因你们从忧愁中生出懊悔来。你们依着神的意思忧愁，凡事就不至於因我们受亏损了。 10 因为依着神的意思忧愁，就生出没有後悔的懊悔来。以致得救；但世俗的忧愁是叫人死。 11 你看，你们依着神的意思忧愁，从此就生出何等的 ? ? 、自诉、自恨、恐惧、想念、热心、责罚（或作：自责）。在这一切事上，你们都表明自己是洁净的。 12 我虽然从前写信给你们，却不是为那亏负人的，也不是为那受人亏负的，乃要在神面前把你们顾念我们的热心表明出来。 13 故此，我们得了安慰。并且在安慰之中，因你们众人使提多心里畅快欢喜，我们就更加欢喜了。 14 我若对提多夸奖了你们甚麽，也觉得没有惭愧；因我对提多夸奖你们的话成了真的，正如我对你们所说的话也都是真的。 15 并且提多想起你们众人的顺服，是怎样恐惧战兢的接待他，他爱你们的心肠就越发热了。 16 我如今欢喜，能在凡事上为你们放心。

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝

1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. (林前6:17; 林前6:18; 约一3:3)

林前6:17林前6:18约一3:3

Радостта на апостола

2 Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели. (徒20:33; 林后12:17)

徒20:33林后12:17

3 Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем. (林后6:11; 林后6:12)

林后6:11林后6:12

4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. (林前1:4; 林后1:4; 林后1:14; 林后3:12; 腓2:17; 西1:24)

林前1:4林后1:4林后1:14林后3:12腓2:17西1:24

5 Защото, откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. (申32:25; 林后2:13; 林后4:8)

申32:25林后2:13林后4:8

6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; (林后1:4; 林后2:13)

林后1:4林后2:13

7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах. 8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. (林后2:4) 9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас. 10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. (撒下12:13; 箴17:22; 太26:75; 彼前2:19)

撒下12:13箴17:22太26:75彼前2:19

11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание^[1] на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. 12 И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас. (林后2:4) 13 Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му. (羅15:32) 14 Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина. 15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет. (林后2:9; 腓2:12)

林后2:9腓2:12

16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко. (帖后3:4)