诗篇 137

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher}
1 我們坐在巴比倫河畔, 想起錫安禁不住淒然淚下。2 我們把琴掛在柳樹上。3 俘虜我們的人要我們唱歌, 擄掠我們的人要我們歌唱,說: 「給我們唱一首錫安的歌。」4 我們流落異邦, 怎能唱頌讚耶和華的歌呢?5 耶路撒冷啊,倘若我忘了你, 情願我的右手無法再撥弄琴弦;6 倘若我忘了你, 不以你為我的至愛, 情願我的舌頭不能再歌唱。7 耶和華啊, 求你記住耶路撒冷淪陷時以東人的行徑。 他們喊道: 「拆毀這城,把它夷為平地!」8 巴比倫城啊, 你快要滅亡了, 那向你以牙還牙為我們復仇的人有福了!9 那抓住你的嬰孩摔在石頭上的人有福了!

诗篇 137

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 (По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2 на върбите сред него окачихме арфите си.3 Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. (诗79:1)4 Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5 Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. (结3:26)7 Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! (耶49:7; 哀4:22; 结25:12; 俄1:10)8 Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! (赛13:1; 赛13:6; 赛47:1; 耶25:12; 耶50:2; 耶50:15; 耶50:29; 启18:6)9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца! (赛13:16)