1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. (太7:22; 太17:20; 可11:23; 路17:6; 林前12:8; 林前12:28; 林前14:1)3И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. (太6:1; 太6:2)4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, (箴10:12; 腓2:3; 彼前4:8)5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, (羅15:1; 林前10:24; 腓2:4)6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, (诗10:3; 羅1:32; 约二1:4)7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. (羅15:1; 加6:2; 提后2:24)8Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; (林前8:2; 林后5:7)10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.12Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. (太18:10; 林后3:18; 林后5:7; 腓3:12; 提后2:19; 约一3:2)13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.