创世记 47

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher}
1 約瑟來到法老面前,對他說:「我父親和我的弟兄們已經帶著他們的羊群、牛群和所有的一切從迦南來了,現在就在歌珊。」2 約瑟從弟兄中帶了五個人去見法老。3 法老問他們:「你們做什麼工作?」他們回答說:「僕人們祖祖輩輩都是牧羊的。4 迦南的饑荒很嚴重,羊群沒有草吃,所以我們到這裡來寄居,求你准許僕人們住在歌珊。」5 法老對約瑟說:「你父親和弟兄們都來了,6 整個埃及就在你面前,儘管安排他們住在國中最好的地方。他們可以住在歌珊。如果你知道他們中間有能幹的人,可以派他們看管我的牲畜。」7 約瑟又帶父親雅各去見法老,雅各就為法老祝福。8 法老問雅各:「你多大歲數了?」9 雅各回答說:「我在世上寄居一百三十年了,我的日子又苦又短,不像我祖先那樣高壽。」10 雅各為法老祝福後,就告退了。11 約瑟遵照法老之命把埃及最好的地方——蘭塞境內的土地給他父親和弟兄們居住,作他們的產業。12 約瑟按各家人口提供糧食給父親、弟兄及其他家人。13 饑荒很嚴重,到處都缺糧,埃及和迦南都飽受饑荒之苦。14 約瑟把埃及人和迦南人向他買糧的銀子收集起來,存放在法老的庫房裡。15 埃及人和迦南人的銀子都用光了,埃及人就來見約瑟,對他說:「我們的錢財都用光了,求你給我們糧食,免得我們餓死在你面前。」16 約瑟說:「你們的錢財如果用盡了,可以用你們的牲畜來交換糧食。」17 於是,他們把牲畜趕到約瑟那裡,用他們的牛、羊、驢和馬跟約瑟換糧食。那一年,他們就依靠換來的糧食生活。18 到了第二年,他們又來見約瑟,對他說:「不瞞我主,我們的錢都用光了,牲畜也給你了,除了我們自己和田地以外,我們一無所有。19 求你不要讓我們人死地荒。我們願意用自己和我們的田地來換糧食,我們和我們的田地都歸法老。求你給我們種子,我們好活下去,不致餓死,土地也不致荒廢。」20 埃及人為饑荒所迫,紛紛賣掉自己的田地。約瑟替法老收購了埃及全國的田地,最後,所有的田地都歸法老了。21 約瑟使埃及全境的人都成為法老的奴僕。22 約瑟唯獨沒有買祭司的田地,因為祭司吃法老的俸祿,有足夠的供給,不用賣地。23 約瑟對百姓說:「我為法老買了你們和你們的土地,這裡有種子,你們可以拿去耕種。24 但是你們要把收成的五分之一給法老,其餘的,你們可以留下來作種子和全家人的口糧。」25 他們說:「你救了我們的命,求你恩待我們,讓我們做法老的奴僕吧。」26 於是,約瑟立下一條法令,到今天還有效,就是埃及出產的五分之一歸給法老。只有祭司的田地不歸法老。27 以色列人住在埃及的歌珊,在那裡獲得了產業,人口興旺。28 雅各在埃及住了十七年,他一共活了一百四十七歲。29 他快要離世的時候,把兒子約瑟叫來,說:「你如果恩待我,請你把手放在我大腿底下起誓,你會以慈愛和信實待我,不把我葬在埃及。30 我與祖先同眠後,你要把我帶出埃及安葬在我祖先的身邊。」約瑟說:「我必照你說的做。」31 雅各要約瑟起誓,約瑟照做了。於是,以色列在床頭[1]敬拜上帝。

创世记 47

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя. (创45:10; 创46:28; 创46:31)2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона. (徒7:13)3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари. (创46:33; 创46:34)4 Казаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя. (创15:13; 创43:1; 创46:34; 申26:5; 徒7:11)5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. (创20:15; 创47:4)7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.8 Фараонът каза на Яков: Колко е числото[1] на годините на живота ти?9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване. (创25:7; 创35:28; 伯14:1; 诗39:12; 來11:9; 來11:13)10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие. (创47:7)11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът. (创47:6; 出1:11; 出12:37)12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада. (创41:30; 徒7:11)14 Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом. (创41:56)15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? (创47:19)16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.18 След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си. (拉7:24)23 Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.24 Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона. (创33:15)26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова. (创47:22)27 И така, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха. (创46:3; 创47:11)28 Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет, (创24:2; 创24:49; 创50:25; 申31:14; 王上2:1)30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал. (创48:2; 创49:29; 创50:5; 创50:13; 撒下19:37; 王上1:47; 來11:21)31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.