出埃及记 1

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher}
1 以色列的眾子帶著家眷跟雅各[1]一起去了埃及,以下是他們的名字:2 呂便、西緬、利未、猶大、3 以薩迦、西布倫、便雅憫、4 但、拿弗他利、迦得、亞設。5 雅各的子孫總共有七十人。那時,約瑟已經住在埃及。6 後來,約瑟和他的弟兄以及同輩的人都相繼去世。7 以色列人生養眾多,人口大增,很快就遍佈埃及,成為一個強大的民族。8 那時,埃及有一位不認識約瑟的新王登基,9 對他的百姓說:「你們看,以色列人比我們多,又比我們強。10 來吧!我們要設法阻止他們人口增長,否則一遇到戰爭,他們便會加入我們敵人的陣營來攻打我們,然後一走了之。」11 於是,埃及人派監工強迫以色列人服勞役,在比東和蘭塞兩地為法老興建儲貨城。12 以色列人越受奴役,人口增長得越快,散居的範圍也越廣,令埃及人感到恐懼。13 於是,埃及人更殘酷地奴役他們,14 強迫他們和泥造磚,並做田間一切的苦工,使他們痛苦不堪。15 埃及王又命令兩個希伯來的接生婆施弗拉和普阿:16 「你們在替希伯來婦女接生的時候,如果看到生下的是男嬰,就把他殺掉;如果是女嬰,就讓她活下來。」17 但這兩個接生婆敬畏上帝,沒有執行王的命令,而是保留了男嬰的性命。18 埃及王召見那兩個接生婆,質問她們:「你們為什麼這樣做?為什麼讓男嬰活著?」19 她們回答說:「因為希伯來婦女跟埃及婦女不同。她們身體強健,我們還沒有趕到,嬰兒就生下來了。」20-21 因此,以色列人口繼續增加,更加繁盛。因為這兩個接生婆敬畏上帝,上帝便賜福給她們,使她們生兒育女。22 後來,法老命令全埃及的人把以色列人生的所有男嬰都拋進尼羅河裡,只讓女嬰活著。

出埃及记 1

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: (创46:8; 出6:14)2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,3 Исахар, Завулон и Вениамин,4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.5 Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (创46:26; 创46:27; 申10:22)6 И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. (创50:26; 徒7:15)7 А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях. (创46:3; 申26:5; 诗105:24; 徒7:17)8 Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (徒7:18)9 Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; (诗105:24)10 нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. (伯5:13; 诗10:2; 诗83:3; 诗83:4; 诗105:25; 箴16:25; 箴21:30; 徒7:19)11 Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници. (创15:13; 创47:11; 出2:11; 出3:7; 出5:4; 出5:5; 申26:6; 诗81:6)12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;14 огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. (出2:23; 出6:9; 民20:15; 诗81:6; 徒7:19; 徒7:34)15 При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[1], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. (箴16:6; 但3:16; 但3:18; 但6:13; 徒5:29)18 Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?19 А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. (书2:4; 撒下17:19; 撒下17:20)20 Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. (箴11:18; 传8:12; 赛3:10; 來6:10)21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[2]. (撒上2:35; 撒下7:11; 撒下7:13; 撒下7:27; 撒下7:29; 王上2:24; 王上11:38; 诗127:1)22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[3], а всяка дъщеря оставяйте жива. (徒7:19)