列王纪上20 | 圣经当代译本修订版

圣经当代译本修订版

来自{publisher｝

亚兰王攻打撒玛利亚城

1 亚兰王便·哈达率领全军，联合三十二个王，带着车马围攻撒玛利亚。 2 他派遣使者进城对以色列王亚哈说： 3 “便·哈达说，‘你的金银和你家中最美的妻妾儿女都是我的。’” 4 以色列王说：“我主我王啊，我答应你的要求，我和我的一切都是你的。” 5 不久，使者又来对他说：“便·哈达说，‘我已派人吩咐你把金银、妻妾和儿女都给我。 6 明天这个时候，我会派属下搜查你的王宫和你臣仆的家，他们要拿走你珍爱的一切。’” 7 以色列王亚哈召集国中的长老，说：“你们看，这人是在找麻烦。他派人来要我的妻妾、孩子和金银，我没有拒绝他。” 8 长老和百姓都说：“别听从他，别答应他。” 9 于是，他对使者说：“你们告诉我主我王，他第一次所要的，仆人可以照办，但这一次所要的，仆人不能从命。”使者就去回复便·哈达。 10 便·哈达又派人去对亚哈说：“若撒玛利亚的尘土够我的士兵每人抓一把，愿神明重重地惩罚我。” 11 以色列王说：“你去告诉便·哈达，叫他别刚穿上盔甲就夸口，打完仗卸下盔甲再夸口吧。” 12 便·哈达和诸王正在营中饮酒，听见这话，就吩咐属下准备攻城。

亚哈打败便·哈达

13 一位先知来见以色列王亚哈，说：“耶和华说，‘你看见这大队人马了吗？今天我必将他们交在你手里，这样你就知道我是耶和华。’” 14 亚哈问：“谁来完成这任务呢？”先知答道：“耶和华说，省长属下的青年军。”亚哈问：“谁来做统领呢？”先知答道：“你。” 15 于是，亚哈召集了省长属下的青年军二百三十二人，又召集以色列全军，共七千人。 16 中午，便·哈达正跟盟军的三十二个王在营中狂饮的时候，亚哈率军出发了。 17 省长属下的青年军率先出城。便·哈达派出的巡逻队禀告他说：“有人从撒玛利亚城出来了。” 18 便·哈达说：“不管他们是来求和还是求战，都要生擒他们！” 19 省长属下的青年军率先出城，大军紧随其后， 20 他们见敌人就杀。亚兰人败逃，以色列人乘势追击。亚兰王便·哈达骑着马与一些骑兵落荒而逃。 21 以色列王出城攻击敌军车马，重创亚兰人。 22 先知又来见以色列王，说：“你要加强防卫，做好准备，因为明年春天亚兰王必卷土重来。” 23 臣仆给亚兰王献计说：“以色列人的神是山神，所以他们占了上风，我们若在平原上跟他们交战，一定会取胜。 24 王应该撤去诸王，委任将领代替他们， 25 再招募军兵，补充失去的战车和人马，好在平原上跟他们交战，这样我们一定会取胜。”王采纳了他们的建议。 26 第二年春天，便·哈达召集亚兰人进军亚弗，攻打以色列人。 27 以色列人也召集军队，准备粮草，迎战敌军。他们在亚兰人对面安营，像两小群山羊，而敌军却满山遍野。 28 有位上帝的仆人来见以色列王，说：“耶和华说，‘亚兰人以为我耶和华是山神，不是平原的神，所以我必将这大队人马交在你手里，这样你们就知道我是耶和华。’” 29 以色列人和亚兰人两军对峙，一连七天。第七天，两军交战，以色列军一天杀了十万亚兰步兵， 30 残余的亚兰人都逃进亚弗城，但城墙倒塌压死了两万七千人。便·哈达也逃进城，躲在一间房子的内室里。 31 臣仆对他说：“我们听说以色列王很仁慈。现在，我们不如腰束麻布，头套绳索，向以色列王请降，或许他会饶王一命。” 32 他们便腰束麻布，头套绳索，来见以色列王，说：“仆人便·哈达求王开恩饶命啊！”亚哈回答说：“他还活着吗？他是我的兄弟。” 33 他们听见亚哈的口气温和，连忙附和说：“是啊，便·哈达是王的兄弟。”亚哈便吩咐他们去把便·哈达带来见他，然后让便·哈达登上他的战车。 34 便·哈达对亚哈说：“我必归还我父亲从你父亲那里夺来的城邑，你可以在大马士革设立贸易区，就像我父亲在撒玛利亚所设立的一样。”亚哈回答说：“你依此立个约，我就放你走。”立约之后，亚哈就放便·哈达走了。

先知责备亚哈

35 众先知中有一位奉耶和华的命令对他的同伴说：“你打我吧！”同伴却不肯动手。 36 那位先知就对他说：“既然你不听从耶和华的吩咐，你一离开我，就会被狮子咬死。”那同伴走后，果然遇见狮子，被咬死了。 37 那先知又找了一个人，叫那人打他，那人就打他，把他打伤了。 38 先知用头巾蒙着眼睛，乔装改扮，在路旁等候亚哈王。 39 亚哈王经过的时候，他向王喊道：“仆人在打仗的时候，有人押来一个俘虏，要我看管，他说如果俘虏跑掉，我就要以性命抵偿或赔偿三十四公斤银子。 40 可是那俘虏趁仆人忙乱之际跑掉了。”亚哈王说：“这是你自己的过失，你要自负其咎。” 41 先知立刻拿去蒙眼的头巾，以色列王认出他是个先知。 42 他对王说：“耶和华说，‘你放走了我决定要毁灭的人，所以你的命要抵他的命，你百姓的命要抵他百姓的命。’” 43 以色列王闷闷不乐地回撒玛利亚的王宫去了。

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝

Война на Ахаав със Сирия

1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея. 2 И прати хора до Израилевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад: 3 Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои. 4 А Израилевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам. 5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си. 6 Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат. 7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо. 8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай. 9 Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор. 10 Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва. (王上19:2) 11 Но Израилевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва. 12 А когато Венадад чу тези думи – той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града. (王上20:16) 13 Тогава един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и му каза: Така казва ГОСПОД: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД. (王上20:28) 14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва ГОСПОД: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти. 15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израилтяни, които бяха седем хиляди души. 16 И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете – тридесет и двамата съюзени с него царе. (王上16:9; 王上20:12) 17 Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария. 18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете. 19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града. 20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израил ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. 21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. 22 След това пророкът дойде при Израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб. (撒下11:1) 23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. 24 Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници. 25 После ти събери войска, колкото войската, която изгуби – кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така. 26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израил. (书13:4) 27 А израилтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израилтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. 28 Тогава Божият човек дойде и каза на Израилевия цар: Така говори ГОСПОД: Понеже сирийците казаха: ЙЕХОВА е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм ЙЕХОВА. (王上20:13) 29 Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден. 30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая. 31 Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израилевия цар, дано да ти пощади живота. (创37:34) 32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат. 33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си. 34 Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направи улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи. (王上15:20) 35 Тогава един човек от пророческите ученици^[1] каза на другаря си чрез ГОСПОДНЕТО слово: Удари ме, моля те! Но човекът отказа да го удари. (王上13:17; 王上13:18; 王下2:3; 王下2:5; 王下2:7; 王下2:15)

王上13:17王上13:18王下2:3王下2:5王下2:7王下2:15

36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша ГОСПОДНИЯ глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби. (王上13:14) 37 После той намери друг човек и му каза: Удари ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани. 38 Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си. 39 И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро. (撒下12:1; 王下10:24) 40 Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. 41 Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израилевият цар го позна, че беше един от пророците. 42 А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ. (王上22:31) 43 И Израилевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен. (王上21:4)