1Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! (申32:26; 约7:35; 徒2:5; 徒8:1; 徒12:17; 徒15:13; 徒26:7; 加1:19; 加2:9; 多1:1; 彼前1:1; 犹1:1)2Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания[1], (徒5:41; 林前10:13; 來10:34; 彼前1:6; 彼前4:13; 彼前4:16)3като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. (羅5:3; 彼前1:7)4А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.5Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. (王上3:9; 王上3:11; 王上3:12; 箴2:3; 箴2:6; 耶29:12; 但2:21; 太7:7; 太21:22; 可11:24; 路11:9; 约14:13; 约15:7; 约16:23; 约一5:14; 约一5:15)6Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. (太7:7; 可11:24; 路11:9; 约14:13; 约16:23)7Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,8понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.9Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,10а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. (伯14:2; 诗37:2; 诗90:5; 诗90:6; 诗102:11; 诗103:15; 赛40:6; 林前7:31; 彼前1:24; 约一2:17)11Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът и окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Причината за изкушението
12Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. (伯5:17; 箴3:11; 箴3:12; 太10:22; 太19:28; 太19:29; 林前9:25; 提后4:8; 來12:5; 雅2:5; 彼前5:4; 启2:10; 启3:19)13Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. (路11:4)14А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;15и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. (伯15:35; 诗7:14; 羅6:21; 羅6:23)16Не се заблуждавайте, любезни мои братя!17Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. (民23:19; 撒上15:29; 赛46:10; 玛3:6; 约3:27; 羅11:29; 林前4:7)18От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. (耶2:3; 约1:13; 约3:3; 林前4:15; 弗1:12; 來2:3; 來12:23; 彼前1:23; 启14:4)
Слушатели и последователи на учението
19Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; (箴10:19; 箴14:17; 箴17:27; 传5:1; 传5:2; 传7:9)20защото човешкият гняв не върши Божията правда.21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.22Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. (太7:21; 路6:46; 路11:28; 羅2:13; 约一3:7)23Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; (路6:47; 雅2:14)24понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.25Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. (约13:17; 林后3:18; 雅2:12)26Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. (诗34:13; 诗34:14; 诗39:1; 诗39:2; 彼前3:10)27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. (赛1:16; 赛1:17; 赛58:6; 赛58:7; 太25:36; 羅12:2; 雅2:17; 约一5:18)