1Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти? (申29:20; 诗44:9; 诗44:23; 诗60:1; 诗60:10; 诗77:7; 诗95:7; 诗100:3; 耶31:37; 耶33:24)2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето[1], което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал. (出15:16; 申9:29; 申32:9; 耶10:16)3Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения. (哀2:7; 但6:27)5Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;6и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове. (王上6:18; 王上6:20; 王上6:32; 王上6:35)7Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята. (王下25:9; 诗89:39)8Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята. (诗83:4)9Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това. (撒上3:1; 摩8:11)10Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?11Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби. (哀2:3)12А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята. (诗44:4)13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища. (出14:21)14Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята. (民14:9; 诗72:9; 赛51:9; 赛51:10; 结29:3; 结32:2)15Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали. (出17:5; 出17:6; 民20:11; 书3:13; 诗105:41; 赛48:21)16Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето. (创1:14)17Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата. (创8:22; 徒17:26)18Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име. (诗39:8; 诗74:22; 启16:19)19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота[2] на Твоите немотни. (诗68:10; 歌2:14)20Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. (创17:7; 创17:8; 利26:44; 利26:45; 诗106:45; 耶33:21)21Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.22Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. (诗74:18; 诗89:51)23Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.