免费登录

约翰福音 6

圣经当代译本修订版

来自{publisher｝
1 事后，耶稣渡过加利利湖，就是提比哩亚海。 2 许多人因为见过耶稣治病的神迹，就跟随了祂。 3 耶稣到了山上，与门徒一起坐下来。 4 那时，犹太人的逾越节快到了。 5 耶稣举目看见一大群人向祂走来，就对腓力说：“我们到哪里去买饼给他们吃呢？” 6 祂这样说是想试试腓力，其实祂知道应该怎么做。 7 腓力回答说：“就算买二百个银币[1]的饼，也不够他们每人一口啊！” 8 另外一个门徒——西门·彼得的弟弟安得烈对耶稣说： 9 “这里有个小孩子带了五个大麦饼和两条鱼。不过，这么多人，这一点东西实在无济于事。” 10 耶稣说：“你们叫大家坐下。”那地方草很多，众人便坐下来，当时在场的男人大约有五千。 11 耶稣拿起饼来祝谢后，分给坐着的众人，然后又照样分鱼，众人可以随意吃。 12 他们吃饱后，耶稣对门徒说：“把剩下的零碎收拾起来，免得浪费。” 13 他们便把大家吃剩的那五个大麦饼的零碎收拾起来，装满了十二个篮子。 14 大家看见耶稣行的这个神迹，都说：“这人真是那位要来到世上的先知！” 15 耶稣知道他们想强行立祂做王，便独自退到山上。 16 傍晚的时候，门徒来到湖边， 17 上了船，去湖对岸的迦百农。天色已暗，耶稣还没到他们那里。 18 忽然，湖面上狂风大作，波涛汹涌。 19 门徒摇橹，大约行了五六公里，突然看见耶稣在水面上朝他们的船走来，他们很害怕。 20 耶稣对他们说：“是我，不要怕。” 21 于是门徒欢然接祂上船，船立刻到了目的地。 22 第二天，留在对岸的众人看见那里只有一条船，耶稣没有和门徒一起坐船离开。 23 后来有几条从提比哩亚来的小船停泊在岸边，靠近主祝谢后让众人吃饼的地方。 24 他们发现耶稣和门徒都不在那里，就乘船到迦百农去找祂。 25 他们在湖对岸找到了耶稣，对祂说：“老师，你什么时候到这里来的？” 26 耶稣回答说：“我实实在在地告诉你们，你们找我，并不是因为看见了神迹，而是因为你们有饼吃，并且吃饱了。 27 不要为那必坏的食物劳苦，要为那存到永生的食物，就是人子要赐给你们的食物劳苦，因为父上帝把这权柄交给了人子。” 28 众人问祂：“我们要怎样做，才算是做上帝的工作呢？” 29 耶稣说：“信上帝所差来的那位，就是做上帝的工作。” 30 他们又问：“那么，你行什么神迹让我们看了可以信你呢？你要做什么呢？ 31 我们的祖先在旷野有吗哪吃，正如圣经上说，‘祂赐下天粮给他们吃。’” 32 耶稣却说：“我实实在在地告诉你们，不是摩西从天上赐给了你们粮食，而是我父将天上的真粮食赐给你们。 33 因为上帝赐的粮就是从天降下、赐生命给世人的那位。” 34 他们说：“先生，求你把这种粮食天天赐给我们吧。” 35 耶稣说：“我就是生命的粮，到我这里来的人必定不饿，信我的人必永远不渴。 36 但我对你们说过，你们虽然亲眼看见我，仍然不信。 37 凡父赐给我的人，必到我这里来。到我这里来的，我总不丢弃他。 38 因为我从天上下来，不是要成就自己的旨意，而是要成就差我来者的旨意。 39 差我来者的旨意是，祂所赐给我的，我一个也不失掉，在末日我要叫他们复活。 40 因为我父的旨意是要叫一切看见儿子并相信的人得到永生，在末日，我要叫他们复活。” 41 犹太人听见耶稣说自己是从天上降下来的粮，就小声议论， 42 说：“这不是约瑟的儿子耶稣吗？祂的父母，我们都认识，祂现在怎么能说自己是从天上降下来的呢？” 43 耶稣回答他们说：“你们不用议论纷纷。 44 如果不是差我来的父吸引人到我这里来，没有人能来。到我这里来的，在末日，我要叫他复活。 45 先知书上这样说，‘他们都要受上帝的训诲’，这里是指凡听从父的教导又去效法的人，都会到我这里来。 46 这并不是说有人见过父，唯独从上帝而来的那位见过父。 47 我实实在在地告诉你们，信我的人有永生， 48 因为我是生命的粮。 49 你们的祖先在旷野吃过吗哪，还是死了。 50 但这是从天上降下来的粮，人吃了就不死。 51 我就是天上降下来的生命之粮，人吃了这粮，必永远活着。我将要赐下的粮就是我的肉，是为了让世人得到生命。” 52 犹太人开始彼此争论，说：“这个人怎么能把自己的肉给我们吃呢？” 53 耶稣说：“我实实在在地告诉你们，如果你们不吃人子的肉，不喝人子的血，就没有生命。 54 吃我肉、喝我血的人有永生，在末日，我要叫他复活。 55 因为我的肉是真粮食，我的血是真饮品， 56 吃我肉、喝我血的人常在我里面，我也常在他里面。 57 永活的父差我来，我是靠祂而活。同样，吃我肉的人也靠我而活。 58 我是从天上降下来的真粮，吃这粮的人必永远活着，不像你们的祖先，虽然吃过吗哪，最后还是死了。” 59 这番话是耶稣在迦百农会堂里教导人的时候讲的。 60 祂的许多门徒听了，就议论说：“这话实在难懂，谁能接受呢？” 61 耶稣知道门徒在议论，就说：“这话叫你们失去信心吗？ 62 如果你们看见人子升到祂原来所在的地方，会怎么样呢？ 63 叫人活着的是灵，肉体毫无作用。我对你们说的话就是灵，就是生命。 64 然而，你们中间有些人不信。”因为耶稣一开始就知道谁不信祂、谁会出卖祂。 65 祂继续说：“所以我曾对你们说，如果不是我父赐恩，没有人能到我这里来。” 66 从此，很多门徒离开了，不再跟从耶稣。 67 于是耶稣问那十二个门徒：“你们也要离开我吗？” 68 西门·彼得答道：“主啊！你有永生之道，我们还跟从谁呢？ 69 我们已经相信并且知道你是上帝的圣者。” 70 耶稣说：“我不是拣选了你们十二个人吗？但其中有一个是魔鬼。” 71 耶稣这话是指着加略人西门的儿子犹大说的，因为他是十二个门徒之一，后来出卖了耶稣。 

Chinese Contemporary Bible TM (Simplified Script)
(圣经当代译本修订版 TM)
Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

约翰福音 6

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝
1 След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро[1]. (太14:13; 可6:30; 可6:35; 路9:10; 路9:12) 2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните. 3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха. (出12:18; 利23:5; 利23:7; 申16:1; 约2:13; 约5:1) 5 Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора? (太14:16; 可6:35; 可6:36; 路9:12) 6 (А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.) 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко. (民11:21; 民11:22) 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. (王下4:43) 10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли. (可8:19) 14 Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света. (创49:10; 申18:15; 申18:18; 太11:3; 约1:21; 约4:19; 约4:25; 约7:40) 15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. 16 А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото (太14:22; 太14:23; 可6:45; 可6:47) 17 и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; (太14:22; 可6:47) 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към лодката; и се уплашиха. 20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Затова бяха готови да Го вземат в лодката; и веднага лодката се озова при сушата, към която отиваха. 22 На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами, 23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил, 24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус. 25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук? 26 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. (太3:17; 太17:5; 可1:11; 可9:7; 路3:22; 路9:35; 约1:32; 约1:33; 约4:14; 约5:37; 约6:54; 约8:18; 约10:36; 徒2:22; 彼后1:17) 28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. (约17:3; 约一3:23) 30 Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? (太12:38; 太16:1; 可8:11; 林前1:22) 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“ (出16:15; 民11:7; 尼9:15; 诗78:24; 诗78:25; 林前10:3) 32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. (约4:15) 35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. (约4:14; 约6:48; 约6:58; 约7:37) 36 Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. (约6:26; 约6:64) 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня; (太24:24; 约6:45; 约10:28; 约10:29; 提后2:19; 约一2:19) 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. (太26:39; 约4:34; 约5:30; 约8:29) 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. (约10:28; 约17:12; 约18:9) 40 Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден. (约3:15; 约3:16; 约4:14; 约6:27; 约6:47; 约6:54) 41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? (太13:55; 可6:3; 路4:22) 43 Исус им отговори: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. (歌1:4; 约6:65) 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене. (赛54:13; 约6:37; 來8:10; 來10:16) 46 Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. (太11:27; 路10:22; 约1:18; 约5:37; 约7:29; 约8:19) 47 Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот. (约3:16; 约3:18; 约3:36; 约6:40) 48 Аз съм хлябът на живота. (约6:33; 约6:35) 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха. (约6:31) 50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. (约6:51; 约6:58) 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света. (约3:13) 52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? (约3:9; 约7:43; 约9:16; 约10:19) 53 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. (太26:26; 太26:28) 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (约4:14; 约6:27; 约6:40; 约6:63) 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. (约一3:24; 约一4:15; 约一4:16) 57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха. (约6:49) 59 Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? (太11:6; 约6:66) 61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди? (太26:64; 可16:19; 约3:13; 徒1:9; 弗4:8) 63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот. (羅8:2; 林后3:6) 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. (可2:8; 约2:24; 约2:25; 约3:27; 约6:36; 约13:11) 65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца. (约6:44; 约6:45) 66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. (约6:60) 67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот (徒5:20) 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий. (太16:16; 可8:29; 路9:20; 约1:49; 约11:27) 70 Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол. (路6:13; 约13:27) 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.