箴言14 | 圣经当代译本修订版

圣经当代译本修订版

来自{publisher｝

1 智慧的女子建立家园，愚昧的女子亲手拆毁。 2 行为正直的人敬畏耶和华，行事邪僻的人轻视耶和华。 3 愚人的狂言招来鞭打，智者的唇舌保护自己。 4 没有耕牛槽头净，五谷丰登需壮牛。 5 忠实的证人不会撒谎，虚假的证人谎话连篇。 6 嘲讽者徒然寻智慧，明哲人轻易得知识。 7 你要远离愚昧人，他口中毫无知识。 8 明哲凭智慧辨道，愚人被愚昧欺骗。 9 愚妄人戏看罪恶，正直人彼此恩待。 10 心头的愁苦，唯有自己明白；心中的喜乐，外人无法分享。 11 恶人的房屋必遭毁灭，正直人的帐篷必兴盛。 12 有的路看似正确，最终却通向死亡。 13 欢笑难消内心的痛苦，欢乐过后，悲伤犹在。 14 背弃正道，自食恶果；善人行善，必得善报。 15 愚昧人什么都信，明哲人步步谨慎。 16 智者小心谨慎，远离恶事；愚人骄傲自负，行事鲁莽。 17 急躁易怒的人做事愚昧，阴险奸诈之人遭人痛恨。 18 愚昧人得愚昧作产业，明哲人得知识为冠冕。 19 坏人俯伏在善人面前，恶人俯伏在义人门口。 20 穷人遭邻舍厌，富人朋友众多。 21 藐视邻舍是罪过，怜悯穷人蒙福乐。 22 图谋恶事的步入歧途，行善的受爱戴和拥护。 23 殷勤工作，带来益处；满嘴空谈，导致贫穷。 24 智者以财富为冠冕，愚人以愚昧为装饰。 25 诚实的证人挽救性命，口吐谎言者欺骗他人。 26 敬畏耶和华的信心坚定，他的子孙也有庇护所。 27 敬畏耶和华是生命的泉源，可以使人避开死亡的陷阱。 28 人民众多，是君王的荣耀；没有臣民，君主必然败亡。 29 不轻易发怒者深明事理，鲁莽急躁的人显出愚昧。 30 心平气和，滋润生命；妒火中烧，啃蚀骨头。 31 欺压穷人等于侮辱造物主，怜悯贫弱就是尊敬造物主。 32 恶人因恶行而灭亡，义人到死仍有倚靠。 33 智慧存在哲士心里，愚人心中充满无知。 34 公义能叫邦国兴盛，罪恶是人民的耻辱。 35 明智的臣子蒙王喜悦，可耻的仆人惹王发怒。

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (得4:11; 箴24:3) 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (伯12:4) 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (箴12:6) 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (出20:16; 出23:1; 箴6:19; 箴12:17; 箴14:25)

出20:16出23:1箴6:19箴12:17箴14:25

6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (箴8:9; 箴17:24) 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (箴10:23) 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (伯8:15) 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (箴16:25; 羅6:21) 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (箴5:4; 传2:2) 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (箴1:31; 箴12:14) 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (箴22:3) 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (箴19:7) 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (诗41:1; 诗112:9) 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (箴14:5) 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (箴13:14) 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (箴16:32; 雅1:19) 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (诗112:10; 箴12:4) 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (伯31:15; 伯31:16; 箴17:5; 箴22:2; 太25:40; 太25:45)

伯31:15伯31:16箴17:5箴22:2太25:40太25:45

32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (伯13:15; 伯19:26; 诗23:4; 诗37:37; 林后1:9; 林后5:8; 提后4:18)

伯13:15伯19:26诗23:4诗37:37林后1:9林后5:8提后4:18

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (箴12:16; 箴29:11) 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (太24:45; 太24:47)