箴言 14

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 智慧的女子建立家园, 愚昧的女子亲手拆毁。2 行为正直的人敬畏耶和华, 行事邪僻的人轻视耶和华。3 愚人的狂言招来鞭打, 智者的唇舌保护自己。4 没有耕牛槽头净, 五谷丰登需壮牛。5 忠实的证人不会撒谎, 虚假的证人谎话连篇。6 嘲讽者徒然寻智慧, 明哲人轻易得知识。7 你要远离愚昧人, 他口中毫无知识。8 明哲凭智慧辨道, 愚人被愚昧欺骗。9 愚妄人戏看罪恶, 正直人彼此恩待。10 心头的愁苦,唯有自己明白; 心中的喜乐,外人无法分享。11 恶人的房屋必遭毁灭, 正直人的帐篷必兴盛。12 有的路看似正确, 最终却通向死亡。13 欢笑难消内心的痛苦, 欢乐过后,悲伤犹在。14 背弃正道,自食恶果; 善人行善,必得善报。15 愚昧人什么都信, 明哲人步步谨慎。16 智者小心谨慎,远离恶事; 愚人骄傲自负,行事鲁莽。17 急躁易怒的人做事愚昧, 阴险奸诈之人遭人痛恨。18 愚昧人得愚昧作产业, 明哲人得知识为冠冕。19 坏人俯伏在善人面前, 恶人俯伏在义人门口。20 穷人遭邻舍厌, 富人朋友众多。21 藐视邻舍是罪过, 怜悯穷人蒙福乐。22 图谋恶事的步入歧途, 行善的受爱戴和拥护。23 殷勤工作,带来益处; 满嘴空谈,导致贫穷。24 智者以财富为冠冕, 愚人以愚昧为装饰。25 诚实的证人挽救性命, 口吐谎言者欺骗他人。26 敬畏耶和华的信心坚定, 他的子孙也有庇护所。27 敬畏耶和华是生命的泉源, 可以使人避开死亡的陷阱。28 人民众多,是君王的荣耀; 没有臣民,君主必然败亡。29 不轻易发怒者深明事理, 鲁莽急躁的人显出愚昧。30 心平气和,滋润生命; 妒火中烧,啃蚀骨头。31 欺压穷人等于侮辱造物主, 怜悯贫弱就是尊敬造物主。32 恶人因恶行而灭亡, 义人到死仍有倚靠。33 智慧存在哲士心里, 愚人心中充满无知。34 公义能叫邦国兴盛, 罪恶是人民的耻辱。35 明智的臣子蒙王喜悦, 可耻的仆人惹王发怒。

箴言 14

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (得4:11; 箴24:3)2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (伯12:4)3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (箴12:6)4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (出20:16; 出23:1; 箴6:19; 箴12:17; 箴14:25)6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (箴8:9; 箴17:24)7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (箴10:23)10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (伯8:15)12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (箴16:25; 羅6:21)13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (箴5:4; 传2:2)14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (箴1:31; 箴12:14)15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (箴22:3)17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния.20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (箴19:7)21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (诗41:1; 诗112:9)22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност.24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (箴14:5)26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (箴13:14)28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (箴16:32; 雅1:19)30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (诗112:10; 箴12:4)31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (伯31:15; 伯31:16; 箴17:5; 箴22:2; 太25:40; 太25:45)32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (伯13:15; 伯19:26; 诗23:4; 诗37:37; 林后1:9; 林后5:8; 提后4:18)33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (箴12:16; 箴29:11)34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (太24:45; 太24:47)