撒母耳记下 18

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 大卫召集军队,设立了千夫长和百夫长率领他们。2 他兵分三队,一队由约押率领,一队由洗鲁雅的儿子、约押的兄弟亚比筛率领,一队由迦特人以太率领。大卫对部下说:“我必与你们一同出战”。3 他们却说:“请我王不要出战。因为如果我们败逃,敌方不会放在心上;即使我们一半人阵亡,敌方也不会放在心上。你一人比我们一万人更宝贵。你还是留在城中支援我们吧。”4 王说:“你们认为怎样好,我就怎样做。”于是,大卫王站在城门旁边,军兵百人一队、千人一队地按次序出城了。5 大卫王吩咐约押、亚比筛和以太说:“你们要看在我的份上对年轻的押沙龙手下留情。”全体的军兵都听见了大卫吩咐众将领的话。6 大卫的军队在以法莲的树林里跟以色列人交战。7 以色列人被大卫的部下打败,伤亡惨重,有两万人阵亡。8 战事蔓延到整个郊野,那天死在树林里的人比死在刀下的人还多。9 押沙龙碰巧遇见大卫的部下。他骑着骡子逃走,骡子从一棵大橡树的茂密枝条下经过,押沙龙的头发被树枝缠住,整个人吊在半空中,胯下的骡子也跑了。10 大卫的一个部下看见,就向约押禀告说:“我看见押沙龙正吊在橡树上。”11 约押对那报信的说:“什么!你看见他吊在树上,为什么不把他杀掉呢?要是你把他杀了,我会赏你十块银子和一条腰带。”12 他却答道:“就是你赏我一千块银子,我也不敢加害王的儿子啊!我们曾听见王吩咐你、亚比筛和以太不可伤害年轻的押沙龙。13 如果我胆敢杀死押沙龙,王迟早会查出真相,到时你就撒手不管了。”14 约押说:“我不跟你浪费时间。”趁着押沙龙还吊在橡树上,他拿起三杆矛枪剌入了他的心脏。15 十个为约押拿兵器的年轻人围上去将押沙龙杀死。16 随后,约押吹起收兵的号角,部下便停止追赶以色列人。17 他们把押沙龙的尸体丢在林中的一个坑里,在上面堆了一大堆石头。以色列人都各自逃回家去了。18 押沙龙生前没有儿子为他留名,所以他曾在王谷立了一根石柱,以自己的名字命名,称为“押沙龙柱”,沿用至今。19 撒督的儿子亚希玛斯对约押说:“请让我跑回去向王禀告,让王知道耶和华已从仇敌手中救了他。”20 但约押对他说:“你今天不要去报信,改天再报吧。你不要今天去,因为王的儿子死了。”21 约押吩咐一个古示人:“你去把所看见的禀报给王。”那人就拜别了约押,马上跑回去报信。22 撒督的儿子亚希玛斯再次对约押说:“求你让我与古示人一同去吧!”约押说:“我的孩子,你何必要去呢?你报这个消息是不会得到赏赐的。”23 他说:“无论怎样,我想跑去报信。”约押答应了。亚希玛斯沿平原的路跑,跑到了古示人的前面。24 那时,大卫王正坐在内城门和外城门中间。有一个守卫爬上城门楼顶观望,看见一个人独自跑来。25 守卫就大声向大卫禀告。王说:“如果他是单独一个人,他带来的一定是好消息。”那人越来越近了。26 这时候,守卫又看见另一个人跑来,就大声对守城门的说:“又有一个人独自跑来了!”王说:“他也一定是传好消息的。”27 守卫又说:“从跑的姿势看,那跑在前面的人好像撒督的儿子亚希玛斯。”王说:“他是个好人,他一定带来了好消息。”28 亚希玛斯高声对王说:“一切都好!”他在王面前俯伏叩拜,说:“你的上帝耶和华当受称颂,祂已经消灭了那些攻击我主我王的敌人。”29 王问道:“年轻的押沙龙平安吗?”亚希玛斯答道:“约押派仆人来的时候,仆人看见一阵大骚动,但不知道是什么事。”30 王说:“你先退到一边去。”亚希玛斯就退下,站在一边。31 这时,古示人也到了,他说:“我有好消息向我主我王禀告,今日耶和华已经从一切反叛之人手中救了我主我王。”32 王问古示人:“年轻的押沙龙平安吗?”古示人答道:“愿我主我王的仇敌和一切要加害我王的人,下场都与那青年一样。”33 王听了十分难过,就走上城门楼去痛哭,边走边说:“我儿押沙龙啊!我儿,我儿押沙龙啊!我恨不得可以替你死!押沙龙,我儿啊!我儿!”

撒母耳记下 18

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.2 И Давид изпрати народ – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас. (撒下15:19)3 Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас[1], затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града. (撒下21:17)4 Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.5 Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом. (撒下18:12)6 И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора. (书17:15; 书17:18)7 Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.8 Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.9 И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.10 Един човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.11 А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.12 А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом. (撒下18:5)13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.14 Тогава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.15 И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.16 Тогава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израил. Така Йоав спря народа.17 Те взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израил побегна, всеки в шатъра си. (书7:26)18 А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник. (创14:17; 撒下14:27)19 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че ГОСПОД въздаде за него на неприятелите му?20 А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.21 Тогава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?23 Но той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.24 А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам. (王下9:17)25 Стражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.26 После стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.27 Тогава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.28 Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде ГОСПОД, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя – мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.30 Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.31 След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.32 Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!33 И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой! (撒下19:4)