启示录 14

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 我看到羔羊站在锡安山上,与祂在一起的有十四万四千人,他们额上都有祂和祂父的名字。2 我听见有声音从天上传来,像江河澎湃,像雷霆万钧,又像竖琴合奏的声音。3 他们在宝座前,在四个活物和二十四位长老面前唱一首新歌。除了从地上被赎出来的十四万四千人以外,没有人能学得会这歌。4 这些人从未沾染过妇女,都是童身。无论羔羊往哪里去,他们都紧随其后。他们是从世人中被赎出来的,作为初熟的果实献给上帝和羔羊。5 他们从未说谎,纯洁无瑕。6 我看见另一位天使在空中飞翔,要将永远的福音传给地上的各国家、各部落、各语言族群、各民族。7 他大声说:“当敬畏上帝,归荣耀给祂,因为祂审判的时候到了。要敬拜造天、地、海和一切水源的那位。”8 接着又一位天使说:“巴比伦大城倒塌了!倒塌了!她曾引诱万民喝她那淫乱的烈酒。”9 之后,第三位天使高喊:“一切敬拜怪兽和它的像、在手或额上接受兽印的,10 都要喝上帝震怒的烈酒,就是祂怒杯里毫无掺杂的烈酒。他们要在圣天使和羔羊面前,在火和硫磺中受煎熬。11 他们受煎熬所发出的烟不断上升,永无休止。那些拜兽、兽像和接受了兽名印记的人昼夜不得安宁。”12 但持守上帝诫命和耶稣真道的圣徒们需要坚忍。13 我听见天上有声音说:“你将下面的话写下来,从今以后,那些为主而死的人有福了!” 圣灵说:“是的!他们将得享安息,不再劳苦。他们工作的成果必随着他们。”14 我再观看,见有一朵白云,上面坐着的好像是人子,祂头戴金冠,手拿锋利的镰刀。15 有一位天使从殿中出来,扬声向坐在云上的那位说:“挥动你的镰刀收割吧!地上的庄稼已经熟透了,可以收割了。”16 于是,坐在云上的那位便向大地挥动镰刀,把地上的庄稼都收割了。17 另一位天使手里也拿着锋利的镰刀从天上的殿中出来。18 又有一位掌管烈火的天使从祭坛那里出来,对手拿镰刀的天使高喊:“挥动你锋利的镰刀,收取地上葡萄树的果实吧!它们已经熟透了。”19 于是,那天使挥动镰刀,收取了地上的葡萄,抛到上帝烈怒的大榨酒池中。20 葡萄在城外的榨酒池中被踩踏,血从榨酒池中涌出,高至马的嚼环,流了三百公里[1]远。

启示录 14

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. (结9:4; 启5:6; 启7:3; 启7:4; 启13:16)2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. (启1:15; 启5:8; 启19:6)3 Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. (启5:9; 启14:1; 启15:3)4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. (林前6:20; 林后11:2; 雅1:18; 启3:4; 启5:9; 启7:15; 启7:17; 启17:14)5 И в устата им няма лъжа; те са непорочни. (诗32:2; 番3:13; 弗5:27; 犹1:24)6 И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. (弗3:9; 多1:2; 启8:13; 启13:7)7 Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. (尼9:6; 诗33:6; 诗124:8; 诗146:5; 诗146:6; 徒14:15; 徒17:24; 启11:18; 启15:4)8 И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. (赛21:9; 耶51:7; 结16:35; 启11:8; 启16:19; 启17:2; 启17:5; 启18:2; 启18:3; 启18:10; 启18:18; 启18:21; 启19:2)9 И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, (启13:14)10 той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. (诗75:8; 诗75:9; 赛51:17; 赛66:24; 耶25:9; 耶25:15; 启16:19; 启18:6; 启19:20; 启20:10)11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (赛34:10; 太25:41; 约5:29; 启19:3)12 Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. (启12:17; 启13:10)13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях. (传4:1; 传4:2; 林前15:18; 帖前4:14; 帖前4:16; 帖后1:7; 來4:9; 來4:10; 启6:11; 启20:6)14 Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. (结1:26; 但7:13; 启1:13; 启6:2)15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. (耶51:33; 珥3:13; 太13:39; 启16:17)16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. (珥3:13; 启8:5; 启16:8)19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. (启19:15)20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия[1]. (赛63:3; 哀1:15; 來13:12; 启11:8; 启19:14)