出埃及记 1

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 以色列的众子带着家眷跟雅各[1]一起去了埃及,以下是他们的名字:2 吕便、西缅、利未、犹大、3 以萨迦、西布伦、便雅悯、4 但、拿弗他利、迦得、亚设。5 雅各的子孙总共有七十人。那时,约瑟已经住在埃及。6 后来,约瑟和他的弟兄以及同辈的人都相继去世。7 以色列人生养众多,人口大增,很快就遍布埃及,成为一个强大的民族。8 那时,埃及有一位不认识约瑟的新王登基,9 对他的百姓说:“你们看,以色列人比我们多,又比我们强。10 来吧!我们要设法阻止他们人口增长,否则一遇到战争,他们便会加入我们敌人的阵营来攻打我们,然后一走了之。”11 于是,埃及人派监工强迫以色列人服劳役,在比东和兰塞两地为法老兴建储货城。12 以色列人越受奴役,人口增长得越快,散居的范围也越广,令埃及人感到恐惧。13 于是,埃及人更残酷地奴役他们,14 强迫他们和泥造砖,并做田间一切的苦工,使他们痛苦不堪。15 埃及王又命令两个希伯来的接生婆施弗拉和普阿:16 “你们在替希伯来妇女接生的时候,如果看到生下的是男婴,就把他杀掉;如果是女婴,就让她活下来。”17 但这两个接生婆敬畏上帝,没有执行王的命令,而是保留了男婴的性命。18 埃及王召见那两个接生婆,质问她们:“你们为什么这样做?为什么让男婴活着?”19 她们回答说:“因为希伯来妇女跟埃及妇女不同。她们身体强健,我们还没有赶到,婴儿就生下来了。”20-21 因此,以色列人口继续增加,更加繁盛。因为这两个接生婆敬畏上帝,上帝便赐福给她们,使她们生儿育女。22 后来,法老命令全埃及的人把以色列人生的所有男婴都抛进尼罗河里,只让女婴活着。

出埃及记 1

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: (创46:8; 出6:14)2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,3 Исахар, Завулон и Вениамин,4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.5 Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (创46:26; 创46:27; 申10:22)6 И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. (创50:26; 徒7:15)7 А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях. (创46:3; 申26:5; 诗105:24; 徒7:17)8 Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (徒7:18)9 Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; (诗105:24)10 нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. (伯5:13; 诗10:2; 诗83:3; 诗83:4; 诗105:25; 箴16:25; 箴21:30; 徒7:19)11 Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници. (创15:13; 创47:11; 出2:11; 出3:7; 出5:4; 出5:5; 申26:6; 诗81:6)12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;14 огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. (出2:23; 出6:9; 民20:15; 诗81:6; 徒7:19; 徒7:34)15 При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[1], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. (箴16:6; 但3:16; 但3:18; 但6:13; 徒5:29)18 Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?19 А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. (书2:4; 撒下17:19; 撒下17:20)20 Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. (箴11:18; 传8:12; 赛3:10; 來6:10)21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[2]. (撒上2:35; 撒下7:11; 撒下7:13; 撒下7:27; 撒下7:29; 王上2:24; 王上11:38; 诗127:1)22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[3], а всяка дъщеря оставяйте жива. (徒7:19)