以赛亚书 17

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 以下是关于大马士革的预言: “看啊,大马士革城必不复存在,沦为废墟。2 亚罗珥的众城邑必被废弃, 羊群将在那里栖息, 没有人惊扰它们。3 以法莲[1]的堡垒必被摧毁, 大马士革的王权必丧失。 幸存的亚兰人必像以色列人一样失去荣耀。” 这是万军之耶和华说的。4 “到那日,雅各的荣耀必消失, 他肥胖的身躯必渐渐消瘦。5 国家好像一块已收割的田地, 又像捡净麦穗的利乏音谷。6 幸存者寥寥无几,就像打过的橄榄树上剩下的果子, 或两三个挂在树梢, 或四五个残存在枝头。” 这是以色列的上帝耶和华说的。7 到那日,人们必仰望他们的创造主,向以色列的圣者求助。8 那时他们不再仰望自己制造的祭坛,也不再供奉自己指头所造的亚舍拉神像和香坛。9 到那日,他们因以色列人到来而遗弃的坚城必变为山林和高岗,一片荒凉。10 以色列人啊, 你们忘记了拯救你们的上帝, 不记得那保护你们的磐石。 所以,你们虽然栽种佳美的秧子, 插上远方运来的树苗,11 使它们在栽种的当天早上就生长开花, 也必一无所获。 你们得到的只是艰难和无尽的痛苦。12 看啊,列国喧嚣,如怒海汹涌; 万民骚动,如洪水滔滔。13 虽然万民喧嚣如汹涌的洪水, 但上帝一声斥责,他们便逃往远方, 像山顶上被风卷走的糠秕, 又如狂风刮走的尘埃。14 他们晚上令人恐惧,早晨已无影无踪。这就是掳掠我们之人的下场,抢夺我们之人的报应。

以赛亚书 17

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. (王下16:9; 耶49:23; 摩1:3; 亚9:1)2 Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши. (耶7:33)3 Крепостта ще се махне от Ефрем и царството – от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, казва ГОСПОД на Силите. (赛7:16; 赛8:4)4 И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее; (赛10:16)5 и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина. (耶51:33)6 Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината – две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва ГОСПОД, Израилевият Бог. (赛24:13)7 В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израилев; (弥7:7)8 той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.9 В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израилтяните; и ще настане там запустение.10 Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки; (诗68:19)11 в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.12 Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води! (耶6:23)13 Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. (诗9:5; 诗83:13; 何13:3)14 Привечер, ето, смущение; и преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.