1Тогава Самуил взе съд с елей[1], изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил: (1 Цар 9:16; 3 Цар 1:39)2когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: ‘Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: «Какво да направя за своя син?»’3Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият – три хляба, а третият – мех с вино.4Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях.5След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража[2]; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват.6Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек.7Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог.8Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния* и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“9Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.10Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях. (1 Цар 19:20)11Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“12Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“13Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма.14И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“15Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“16И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.17След това Самуил свика народа при Господа в Масифа18и каза на израилтяните: „Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз изведох Израил от Египет и ви освободих от властта на Египет и на всички царства, които ви притесняваха. (Изх 20:2; Лев 25:38; Съд 6:8)19А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши бедствия и мъки, и Му заявихте: «Не, непременно ни постави цар.»’ И така, застанете сега пред Господа според племената си и според родовете си[3].“20Тогава Самуил заповяда да дойдат всички Израилеви племена и Вениаминовото племе беше посочено с жребий. (И Н 7:16)21След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха. (Д А 13:21)22Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“23Бързо отидоха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, от раменете си нагоре той беше по-висок от всички. (1 Цар 9:2)24Тогава Самуил каза на целия народ: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма сред всички вас.“ Тогава целият народ започна да ликува и завика: „Да живее царят!“ (4 Цар 11:12)25След това Самуил възвести на народа правата на царската власт, записа ги в книга и я положи пред Господа. Тогава той разпусна целия народ, всеки да си отиде в своя дом. (1 Цар 8:11)26Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива. Придружаваха го онези храбреци, до чиито сърца се беше докоснал Бог.27Но злостни хора заявяваха: „Как може да ни спаси такъв!“ И го презряха и не му поднесоха дарове. Но той се правеше, че не забелязва това. (1 Цар 11:12)