1Когато шумът на насъбралите се около военния съвет утихна, Олоферн, военачалникът на асирийската войска, се обърна към Ахиор пред цялото множество чужденци и пред всички жители на Моав с думите:2„Кой си ти, Ахиор, и тези Ефремови наемници, че ни съветваш днес като пророк да не воюваме с израилския народ, защото техният Бог ги защитава? Та кой е Бог, ако не Навуходоносор! Той ще изпрати войската си и ще ги изличи от лицето на земята, и техният Бог няма да ги избави. (Ис 36:18; Ис 37:4; Дан 3:14; Юд 3:8)3А ние, неговите слуги, ще ги изтребим до един и те няма да устоят срещу силата на конницата ни.4Ще ги прегазим, където ги намерим, и планините им ще бъдат напоени с тяхната кръв, а равнините им ще се изпълнят с техните трупове. Те няма да могат да ни се противопоставят и ще бъдат изтребени. Това казва цар Навуходоносор, господарят на цялата земя. А щом е казал, заповедите му няма да останат празни думи!5А ти, Ахиор, наемнико амонски, изрече тези слова в деня на своето нещастие. От днес ти няма да видиш повече лицето ми, докато не отмъстя на този избягал от Египет народ. (Юд 5:12)6Но когато се върна, мечовете на моите войски и копията на моите слуги ще прободат ребрата ти и ти ще си един сред падналите израилтяни. (Юд 16:12)7А сега моите роби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в някой от градовете край проходите.8И ще живееш дотогава, докато бъдеш унищожен заедно с тях.9Ако пък таиш в сърцето си надежда, че те няма да бъдат победени, защо лицето ти посърна? Аз казах и нито една моя дума няма да остане неизпълнена!“
Предаването на Ахиор на израилтяните
10След това Олоферн заповяда на слугите си, които се намираха в шатрата му, да заловят Ахиор, да го отведат във Ветилуя и да го предадат в ръцете на израилтяните.11Слугите му го хванаха, изведоха го от стана насред полето и поеха към планинската страна. Така достигнаха до изворите, които се намираха под Ветилуя.12Но щом жителите на града, разположен в най-горната част на планината, ги съзряха, грабнаха оръжието, излязоха по височините на града и въоръжени с прашки, бранеха прохода, като хвърляха камъни върху тях.13Тогава те се промъкнаха до планинския склон, вързаха Ахиор и го оставиха захвърлен в подножието на планината. След това се завърнаха при своя господар.14А когато израилтяните слязоха от своя град, намериха го и като го развързаха, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските управители.15През онези дни това бяха Озия, син на Миха, от Симеоновото племе, Хаврий, син на Готониил, и Хармий, син на Мелхиил.16Те свикаха всички старейшини от града; на събранието се стекоха и всички от младите, както и жените. Тогава изправиха Ахиор пред целия този народ и Озия го разпита за случилото се.17В отговор той им предаде какво се е обсъждало на военния съвет при Олоферн, всички думи, изречени от него пред асирийските военачалници, и високомерните слова на Олоферн против народа на Израил. (Юд 5:5)18Тогава множеството се хвърли на земята и отправи молитва към Бога:19„Господи, Боже небесни, виж тяхното високомерие и бъди милостив към смирението на народа ни, погледни благосклонно в този ден към онези, които са Ти посветени.“20След това утешиха Ахиор и му изказаха голяма похвала.21А Озия го взе от събранието у дома си и направи угощение за старейшините. И през цялата нощ те призоваваха на помощ Бога на Израил.