Юдит 13 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Спасителното дело на Юдит

1 Когато стана късно, неговите слуги побързаха да се оттеглят. Вагой отпрати намиращите се при господаря му, затвори шатрата отвън, а те се разотидоха по местата, където нощуваха, понеже всички бяха уморени от дългия пир. 2 В шатрата остана само Юдит с Олоферн, който беше паднал на леглото си, обладан от виното. 3 Юдит беше заповядала на слугинята си да стои отвън пред нейната спалня и както всеки ден, да я чака да излезе, като каза, че ще излезе за молитва. Същите думи каза и на Вагой. 4 Когато всички си отидоха и в спалнята не остана никакъв човек, Юдит застана при леглото му и рече в сърцето си: „Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостиво върху делата на моите ръце, за да бъде въздигнат Йерусалим! 5 Сега е време да защитиш Своя народ и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които се опълчиха против нас.“ 6 И като се приближи до стълба при главата на Олоферн, на който беше прикрепено леглото, свали от него меча му. 7 След това пристъпи към леглото, хвана косата на главата му и рече: „Господи, Боже на Израил, подкрепи ме в този ден!“ 8 И с всичка сила го удари два пъти по шията и му отсече главата. (Съд 4:21) 9 Тогава смъкна тялото му от леглото и откачи завесата от стълбовете. След малко излезе и даде на слугинята си главата на Олоферн, 10 а тя я сложи в торбата за храна. Така двете излязоха заедно, както обикновено, за молитва. Но като преминаха през стана, те заобиколиха долината, поеха нагоре по планината към Ветилуя и стигнаха до градските порти.

Завръщането на Юдит във Ветилуя

11 Още отдалече Юдит извика към стражата при портите: „Отворете, отворете портите! С нас е Бог, нашият Бог, за да дари още сила на Израил и да сломи враговете, както стори днес.“ (Пс 98:1) 12 Щом мъжете в града чуха нейния глас, завтекоха се към градските порти и свикаха старейшините на града. 13 Стекоха се всички – малки и големи, понеже съвсем не очакваха тя да се завърне. Тогава отвориха портите, за да влязат, запалиха огън да свети и ги наобиколиха. 14 А Юдит се обърна към тях с висок глас: „Прославяйте Господа, прославяйте! Прославяйте Господа, че не лиши от милостта Си народа на Израил, а в тази нощ сломи враговете ни чрез моята ръка.“ 15 И тя извади главата от торбата, показа я и им рече: „Ето главата на Олоферн, вожда на асирийската войска, ето и завесата, зад която лежеше мъртво пиян – него Господ погуби чрез женска ръка! 16 Безсмъртен си, Господи, Който ме запази по пътя, по който вървях! Защото лицето ми прелъсти Олоферн и му донесе гибел, но той не извърши с мене мръсен и срамен грях.“ 17 Целият народ остана изумен и като паднаха на колене, за да се поклонят на Бога, извикаха в един глас: „Благословен си Ти, Боже наш, Който погуби днес враговете на Своя народ!“ 18 А Озия се обърна към нея и рече: „Благословена си ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята! С Негова помощ ти отсече главата на предводителя на враговете ни. (Съд 5:24) 19 Твоята надежда завинаги ще остане в сърцата на хората, които се уповават на Божията сила. 20 Нека Бог те прослави за вечни времена и да те възнагради с добрини затова, че ти не пожали живота си, когато народът ни беше в беда, а се притече на помощ в нашето злощастие, като вървеше по правия път пред нашия Бог!“ И целият народ извика: „Амин! Така да бъде!“