1След това заповяда да я въведат там, където се намираше трапезата със сребърни съдове, и разпореди да ѝ поднасят от определената за него храна и да пие от неговото вино.2Но Юдит рече: „Няма да ям от това, за да не предизвиквам неприязън. Нека ми дават от храната, която донесох със себе си.“ (Дан 1:8)3Олоферн я попита: „А когато запасите ти привършат, откъде ще търсим да ти доставим такава храна? Та сред нас няма нито един твой сънародник.“4Юдит му отговори: „Да си жив и здрав, господарю мой! Преди още твоята слугиня да е привършила храната, която е донесла, Господ ще извърши чрез моята ръка онова, което е замислил.“5Тогава слугите на Олоферн я въведоха в шатрата и тя спа до среднощ. А по времето, когато застъпваше утринната стража, стана6и изпрати при Олоферн пратеник с думите: „Нека моят господар издаде заповед да позволят на слугинята ти да излиза за молитва.“7Олоферн заповяда на своите телохранители да не ѝ пречат. Така тя престоя в стана три дена, като излизаше нощем в долината на Ветилуя, умиваше се на извора край стана8и като свършеше, отправяше молитва към Господа, Бога на Израил, да я насочи по пътя към избавление на своя народ.9След това се връщаше и оставаше чиста в шатрата, докато привечер ѝ донесат храна.
Пиршеството при Олоферн
10На четвъртия ден Олоферн устрои пиршество само за прислугата си, като не покани никого от високопоставените служители.11А на евнуха Вагой, управител на цялото му имущество, поръча: „Иди и придумай еврейката, която е под твое покровителство, да дойде при нас и да яде и пие заедно с нас.12Ще станем за срам, ако не успеем да съблазним такава жена. Та тя ще ни се присмее, ако не я поканим.“13Вагой излезе от шатрата на Олоферн, отиде при нея и рече: „Млада хубавице, недей отказва да дойдеш при моя господар, да приемеш честта, която ти оказва, да пиеш вино с нас, да се веселиш и да бъдеш днес като една от асирийските девойки, които живеят в двореца на Навуходоносор.“14Юдит му отговори: „Коя съм аз, та да противореча на своя господар? Ще сторя незабавно всичко, което е угодно на него, и това ще е радост за мене до деня на смъртта ми.“15Тя стана и се премени с празничната си дреха и с всичките си женски накити. А слугинята ѝ отиде и постла за нея на земята пред Олоферн килими, които бе получила от Вагой за ежедневна употреба, за да яде възлегнала на тях.16След това Юдит отиде и седна на трапезата. При вида ѝ сърцето на Олоферн трепна и вълнение обзе душата му. У него пламна желание да я притежава, защото още от деня, когато я видя, той търсеше случай да я прелъсти.17Олоферн се обърна към нея: „Пий и се весели заедно с нас!“18А Юдит отвърна: „Ще пия, господарю, защото през целия си живот не съм се радвала на такава почит, както днес.“19И тя взе, яде и пи пред него онова, което слугинята ѝ бе приготвила.20А Олоферн, от радост по нея, изпи толкова вино, колкото не бе пил никога през живота си.