1Не си пожелавай много деца, неспособни за нищо, и не се радвай на нечестиви синове. (Пр 17:21; Пр 19:13)2[1] Дори и да са много на брой, не им се радвай, ако в тях няма страхопочитание към Господа.3Не се надявай на живота им, нито се уповавай, че са много на брой[2]. [3] По-добре един благочестив, отколкото хиляда нечестиви, [4] и по-добре да умреш бездетен, отколкото да имаш деца нечестиви. (Прем 4:1)4Защото от един разумен ще се насели град, а от племе без законни той ще запустее. (Бит 18:16; Прем 3:19)5Много такива неща съм видял с очите си и още повече съм чул с ушите си.6Сред сборище на грешници ще се разгори огън и към невярващия народ ще се устремят пламъците на Господния гняв. (Чис 11:1; Чис 16:1)7Бог не прости на древните исполини, които, надявайки се на силата си, отстъпиха от Него. (Бит 6:4)8Не пощади съгражданите на Лот, отвратен от тях заради високомерието им. (Бит 19:1)9Той не прояви милост към обречения на гибел народ, изтребен заради греховете си[5].10[6] Така стана и с шестстотинте хиляди души, събрани от своето коравосърдечие[7]. (Изх 12:37; Чис 11:21; Чис 14:22; Чис 26:65; Сир 46:8)11Дори само един да беше непокорен, чудно щеше да е, ако останеше ненаказан, защото и милостта, и гневът са в Негова власт. [8] Господ има сила да показва милост, но и да излива Своя гняв. (Изх 34:6; Вт 4:24; Сир 5:6)12Както е голяма Неговата милост, така голям е и упрекът Му. Той съди всеки според делата му.13Грешник, извършил грабеж, няма да Му избегне, нито търпението на благочестивия ще остане напразно.14Той ще даде на всеки възможност за благодеяние, но всеки ще получи според делата си[9].17Не си казвай: „Ще се скрия от Господа. Кой ще си спомни горе за мене? Сред толкова много народ ще бъда незабележим; пък и какво съм аз в неизмеримото творение? (Пс 94:7; Пс 139:7; Ер 23:24; Ам 9:2)18Ето небето със своите висини, морските дълбини и земята се разклащат, когато Той отправи взор към тях[10].19И планините, и земните основи се тресат в страх, когато ги погледне. (Йов 37:1; Пс 18:8)20Но над това човешкото сърце не се замисля. [11] Та нима някой забелязва Неговите пътища?21Както вятърът, който човек не може да види, така и повечето Му дела са скрити.22Кой ще възвести делата на Неговата справедливост? И кой още ги очаква? Далеч от нас са вече Неговите заповеди[12].“23Така мисли неразумният, така разсъждават глупавият и човек, подведен от неблагоразумието си.
Божията премъдрост в творението
24Слушай ме, синко, учи се на знание и възприемай моите думи със сърцето си. (Пр 1:23)25Аз ще ти разкрия добре обмислено учение и ще ти предам точно знание.26Делата, сътворени отначало, бяха определени от Бога и при сътворението им Той отреди на всяко от тях неговото предназначение. (Бит 1:1; Сир 42:21)27Устрои звездите за вечни времена и определи тяхната мощ според вида им. Те не гладуват, не изпитват умора и не престават да действат.28Никое от тях не измества близкото до него [13] и никога няма да се възпротивят на словото Му.29А след това Господ погледна към земята и я напълни с благата Си.30Покри нейното лице с всякакви живи същества, които след смъртта си отново ще се завърнат в нея. (Бит 1:24)