1Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив?2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. (1 Кор 7:39)3Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг.4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога. (Гал 2:19)5Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта.6Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона. (Рим 2:29)
Човекът под властта на греха
7Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“ (Изх 20:17; Вт 5:21)8Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв. (Рим 4:15; Рим 5:13)9Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,10но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт, (Лев 18:5; Ез 20:11)11защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.12Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.13Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.14Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха, (Пс 51:7)15и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.16Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.17Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.18Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми[1], не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.19И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.20А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.21И тъй, откривам такъв закон[2], че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене.22Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон,23но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло.24Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт?25Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.